Снимки

Търговци най-вероятно са в комбина с производителите на храни внасяни у нас, защото просто са поръчвали продуктите да бъдат с по-евтини съставки, научи „Монитор”.

„Обикновено това се прави при масовите марки. Същото важи и за продуктите, поръчани от веригите по тяхна рецептура и технология, носещи тяхната търговска марка”, предположи д-р Светла Чамова, председател на Съюз по хранителна промишленост. „Относно марките храни със защитени наименования не би трябвало да има каквато и да е разлика, защото това се следи много строго. Не вярвам и самите фирми производители, за минималните количества, внасяни в България от тези скъпи продукти да рискуват”, поясни тя.

По думите й започнатото изследване за храните за двоен стандарт е нужно

 

за да се види какво консумира българинът.

 

„Що се отнася обаче до последствията, те няма да са никакви, защото в крайна сметка стоката може да е поръчана такава от нашите търговци. Примерно за да е на по-ниска цена. За целта трябва да се видят и договорите, а тях никой няма да ги даде, а БАБХ няма право да ги проучва”, обясни Чамова.

Според нея ще е хубаво да се правят обстойни проверки и на вносните стоки, а не само да се доверяваме на съпровождащата ги документацията. „Редно е да видим не само какво пише на етикетите”, каза тя и припомни случаите с влагането на конско месо в колбасите.

Изпълнителният директор на БАБХ д-р Дамян Илиев каза за „Монитор”, че анализът на проверяваните храни продължава и отделните етапи от него веднъж седмично се разглеждат от специална комисия.

 

„Още е рано да се дава информация,

 

от която да се вадят заключения. Нека ние да ги направим”, добави той и припомни за изследваните 31 продукта - млечни, месни, безалкохолни напитки и детски храни. По думите му причината да бъдат избрани точно те е, защото те се купуват и консумират най-много и е логично вниманието на контролното ведомство да е насочено към тях.

Резултатите от проучването за двойния стандарт ще е готово в края на юни, обещаха от земеделското министерство, към което е и Агенцията по храните.

Сергей Иванов от Центъра по биология на храните, смята, че е важно дали има разлика между съдържанието и етикетите. „Отдавна се знае, че

 

вносителите използват различни рецепти

 

за продуктите доставяни в различните страни. Практиката е известна, но не е хубава. По-добре е да проверяват, нашите продукти, където в 9 от 10 случая има разминавания между написаното на етикета и съдържанието. Най-често това се случва при млечните продукти - сирена и кашкавали. При последното изследване бе установено, че се слага нишесте, което е недопустимо да се използва. Засега обаче нито един производители или търговец не е санкциониран”, твърди Иванов.

Относно установената разлика в състава на известна газирана напитка, Йордан Матеев, изп. директор на „Сдружение за модерна търговия” каза, че използването на глюкозно-фруктозен сироп се прилага и в САЩ. По думите му въпросите за различните съставки на вносните продукти би трябвало да се отправят към производителите, а не към търговците.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Само 1 от 50 българи играят на борсата

Само 1 от 50 или под 2% от българските домакинства инвестират във фондове. За разлика от нас в Европа този показател е над 10%. На първо място пък се нарежда САЩ, където над 45% от домакинствата инвестират в подобен тип продукти. Това заяви Станислав Ангелов, мениджър „Инвестиционни продукти“ в една от родните банки, по време на форума „Шумът на парите“.