Снимки

 

- Проф. Чуков, безпрецедентна ситуация в лагера в Харманли. Какъв сигнал ни дава този бунт?

- Мисля, че българските институции трябва да направят много прецизен анализ на случилото се в четвъртък. Това е безпрецедентно за нас. Поне аз нямам спомен досега да е имало такъв бунт на бежанци. Гледайки лагера в Харманли, практически видяхме кадри от Ивицата Газа - хвърляха се камъни по българската полиция. Бих казал, че това е аналогия на случващото се в Близкия изток, което е много обезпокоително. Непрекъснато дискутираме в какви условия живеят тези хора, но резонансът е много силен. Имаме и сходна ситуация в един от бежанските лагери в Лесбос.

- Всъщност в лагерите в три европейски града. Откривате ли наистина връзка между тези бунтове?

- Нещо повече. В Израел виждаме как се палят сгради и това е добре организирано. Затова властите у нас трябва да се замислят. Очевидно е, че те нямат подход за приемането на бежанци и определянето на локацията им. Много ясно трябва да поставим акцент върху нещо съществено. И то е, че в началото Харманли беше депо. През него минаха какви ли не личности, включително терористи и това го казвам ясното съзнание. Излъчиха се и репортажи от арабски медии. Впоследствие обаче този относително малък град се превърна в гето със своя микросоциален климат. Тези хора дори започнаха да налагат своя ритъм в местния живот. Затова трябва да се разбере, че след бунта Харманли е на път да се превърне в анклав. Става дума за хора, които искат да наложат контрол над определена територия. Става много опасно и властите ни трябва да разберат, че тези хора трябва да бъдат разделени, разселени. За целта е нужно да има ясен поглед върху това какво представлява основното ядро от тези хора, което са афганистанците.

- Оказва се, че бунтът е вдигнат точно от афганистанци. Също така се предполага, че е организиран във фейсбук, много от тези хора снимаха с телефони, когато хвърляха с камъни. На какво мнение сте?

- Естествено, че е така. Затова българската държава трябва да има ясна представа какви са хората, които са приети в центъра. Преди няколко месеца бях на посещение в един гръцки лагер, където мигрантите са разделени на семейства. Така следват логиката на тяхното общество, защото властите нямат връзка с всички, а само с техните водачи. У нас много се съмнявам, че има подобен подход. Кое е важното в случая? Трябва да разберем народопсихологията на афганистанците, защото те не са като арабите. При арабите имаме определен тип възприятие за държавност. При тях семейството е най-голямата ценност. Докато при афганистанците държавата е по-скоро разделена на племена и на основата на различни формирования. В арабския свят търговията с дрога се наказва със смърт, докато в Афганистан голяма част от хората се препитават именно от такава дейност. Имайте предвид и че повечето от тези афганистанци са дори от Иран. Затова ние внимателно трябва да проследяваме от коя провинция пристигат мигрантите, дали са членове на талибаните,подстрекателите пък да бъдат обявени за заплаха за националната сигурност. Също така много по-отрано България като член на ЕС трябваше да упражни натиск и да има споразумение за екстрадиция на афганистанците. Доколкото разбирам, това вече е факт. Така че е необходимо веднага да се направят списъци с хора, които нямат право да пребивават у нас и още декември да бъдат върнати. Афганистанците трябва да бъдат максимално отдалечени от населените места. Много е важно да се направи и план до колко мигранти могат да бъдат приемани на дадена територия.

- Да разбирам ли, че намирате конкретна връзка между бунтовете в Лесбос и тук?

- Доказателства няма, не можем и да имаме такива. Но трябва да проследим логиката и да видим какъв е моделът. А очевидно той е същият, тъй като в гръцките лагери организиращи бунтове са основно афганистанци. Те имат и много сериозна история с подобен тип дейности и на територията на Иран. Още от 1979 година милион и половина афганистанци се заселиха в Иран. Те продължават да се занимават с контрабанда, а на афганистанско-иранската граница постоянно има престрелки. Тези практики са на път да се пренесат на територията на страни-членки от Европейския съюз.

  • - Поправете ме ако греша, но предишният бунт на бежанци у нас не съвпадна ли отново с такъв на Лесбос?

- Възможно е. На територията на Гърция има шест бежански лагера. Те са устроени по различен начин. Аз посетих един около Атина. В него се работи много добре, там гръцките власти поддържат определен брой мигранти и не е препълнен. Това трябва да е ясен белег. Най-опасното за мен обаче е изгарянето на българското знаме, нещо, което виждахме и в Близкия изток. Не искам да давам опасни прогнози, но това е доказателство, че има хора, които мразят България и могат да ни навредят. Затова е необходимо да се определят кои са вътрешните ни проблеми, какви са условията на мигрантската общност, на политическата обстановка. Нека не се опитваме да я прегряваме допълнително. Вече се чуха гласове, че тези хора трябва да бъдат смачкани. Във връзка с това ще дам един пример от миналото. През далечната 1995 година се случи първият самоубийствен атентат на Балканския полуостров. Тогава хърватските власти задържаха мъж, който се оказа, че е член на египетския ислямски джихат. Той беше арестуван и оставен в участъка. Каква беше реакцията? Прилагайки законодателството на Хърватия, той не беше освободен съобразно европейската логика. Този човек обаче се самовзриви и целият участък буквално стана на сол. Това е един малко известен факт, но всъщност е реалността. Трябва да се има предвид, че ние прилагаме европейските си нормативи, но от другата страна обаче регулации няма. И това трябва да се каже ясно. Второто нещо, на което трябва да се акцентира, са медиите. Виждаме, че някои само за да вдигнат рейтинга си, внушават неверни неща. А такива послания достигат до тези общности и това може да е опасно.

  • - Вече дори беше заявено, че подобни бунтове се гледат във фейсбук и може да се активизират спящи клетки, така ли е?

- Изгарянето на българското знаме е факт, че има такива предпоставки. Още един фактор, на който искам да обърна внимание, са правозащитниците у нас. Те също трябва да имат много ясно регулирано слово. Това също е част от нагнетяването.

  • - Как бихте завършили изречението „Гледайте Харманли, мислете за...“?

- Нека не стигаме дотам, за да не плашим хората. Моята квинтесенция е следната - че от депо превърнахме Харманли в гето. След четвъртък е на път да се превърне в анклав, което е много опасно. Затова не бива да пренасяме случващото се в Харманли в цялата страна.

- С право ли протестират местните хора?

- Разбира се. Българските власти трябва да имат много ясна представа как да действат при подобен вид струпвания. Не може всички бежанци да бъдат настанени в РПЦ Харманли. Има опасност Харманли да се превърне във фитил, който може да тлее година-две. И накрая да пламне цялата държава. Затова е редно да черпим от опита на страни, които са били в сходна ситуация.

 

Визитка:

Проф. Владимир Чуков е роден през 1960 г. в Атина

Завършил е Дамаския университет в Сирия

Автор на редица книги и изследвания по въпросите на Близкия изток, фундаментализма и исляма

 
 
 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето. 

Кръводаряване, не само при нужда

У нас не веднъж проблемът с кръводаряването излиза на дневен ред. Обикновено обаче се сещаме за това, когато стане дума за наш близък, който има нужда от това. Или пък самите ние. Много хора обаче се притесняват заради инфекции и различни зарази. Затова сега кръвта у нас ще бъде изследвана по иновативен и изключително точен метод. Той е от т.нар. NAT технологии и ще замени проверяването й за зарази по стария серологичен начин (виж стр. 6).