75% от българите одобряват носенето на маски, а ваксърите са 33%

75% от българите одобряват носенето на маски, а ваксърите са 33%

75% от българите одобряват изискването да се носят маски. 33% пък са про-ваксъри. Това са част от данните от изследване на здравните неравенства в България е проведено сред 1151 пълнолетни лица, проведено от Института по философия и социология-БАН по единна методика на Международната програма за социални изследвания (ISSP).

Преобладаващата част от пълнолетните българи считат за необходимо в ситуацията на пандемия да се забраняват публични събирания - 74 %. 56% % пък смята, че трябва да бъдат затваряни бизнеси и работни места. 3/5 са съгласни с изискването хората да си стоят в къщи. Данните сочат също така, че 83 % от пълнолетното население подкрепят мярката за поставяне в изолация на хората, за които се знае, че са носители на заболяването. 75 % одобряват мярката за затваряне на границите към други страни, а мярката за преустановяване на задължителното образование, както и затварянето на училища и детски градини се оценява като приемлива от 62 %. Представените данни разкриват категоричността на българското общество, че пандемията може да бъде овладяна с помощта на адекватни и в същото време, строго прилагани мерки.

Данните сочат, че през 2021 г. България е разделена на три съпоставими групи по темата „ковид ваксини“. Най-голям дял са антиваксъри (36%). Про-ваксърите са малко по-малко – 33%. 31% от участвалите в проучването не са дали категоричен отговор. Всяка група е убедена в правотата на собствените си аргументи. Запитани директно кое е по-добре за изграждане на имунитет към Ковид 19 - чрез преболедуване или чрез ваксиниране, пълнолетните българи се разделят на три групи: 44,3 % предпочитат да си изградят имунитет чрез преболедуване, 22,4 % държат на ваксиниране, а други 33,3 % заемат неутрална позиция по въпроса. Тези оценки са едно от възможните обяснения за относително ниския дял на българите, които са ваксинирани срещу Ковид 19.

В същото време, 69,3 % от изследваните лица са заявили, че според тях здравната система в България не работи добре. И въпреки трудностите и разочарованията от функционирането на здравеопазването като система, 46 % от хората са убедени, че в случай на сериозно заболяване ще получат възможно най-доброто лечение в България. 58 % от пълнолетното население у нас считат, че държавата трябва да предоставя по-широки пакети от здравни грижи и услуги и не бива да се ограничава единствено до най-основните.

Според изследването, през 2021 г. 67,2 % са се чувствали щастливи - изцяло или до известна степен. Усещането за щастие е най-силно изразено при хората между 18 и 50 г. С нарастване на възрастта това усещане намалява и достига най-ниски стойности при над 70-годишните. Ако се изследва зависимостта между трудовия статус (наети лица, самонаети, работодател) и себеусещането за щастие, става ясно, че усещането за щастие е най-отчетливо проявено при самонаетите лица (39,6 %), следвано от наетите (23,5 %) и работодателите (15,1 %).

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.