Снимки

- Г-н Радев, Европейският парламент избира свой председател сред 7 кандидати. Кажете какво сочат резултатите до момента?

- След първия тур за избор на председател на Европарламента кандидатът на ЕНП Антонио Таяни е с най-много гласове(бел.редакция вторник, 13,00 ч.). От 683 валидни бюлетини, той получи 274. Следващият е кандидатът на социалистите Джани Питела със 183 гласа, а Хелга Стевенс (ЕКР, Белгия) – 77 гласа. Стана ясно, че социалистите няма да спазят писменото споразумение, което беше подписано в началото на мандата заедно с ЕНП и АЛДЕ. Според него председателят трябваше да бъде излъчен по начина, по който бе избран и Мартин Шулц от социалистите. Той освободи поста, след като преполови мандата си. Според споразумението социалистите трябваше да подкрепят номинацията на ЕНП. Те обаче го нарушиха и издигнаха кандидатурата на г-н Питела.

- Как си обяснявате това, очаквано ли беше за вас?

- Не беше очаквано. Още повече, че тук не говорим за устни договорки, а за писмено споразумение. За съжаление това даде на популистките формации и в ЕП тежест при гласуването и при вземане на важни решения за ЕС. Така че с тези действия социалистите разтърсиха стабилността в ЕП, когато е нужно голямо мнозинство за приемането на нормативни актове за борба с тероризма, прането на пари, осигуряване на сигурността и икономическото развитие на ЕС, справяне с миграцията. Така че тези действия наистина дават превес на сили в ЕП, които се борят едва ли не за прекратяване на самото действие на Съюза. Но видяхме, че в групата на АЛДЕ има здрав разум, радвам се, че колегите подписаха споразумението. Очакваме и групата на консерваторите да подкрепи г-н Таяни за председател на ЕП. Наистина се надяваме, че на този пост ще застане човек с голям опит. Той има два мандата като еврокомисар, зам.-председател на ЕП, парламентарист от дълги години. Също така и много добър приятел на България. През последните няколко години той непрекъснато посещава страната ни. Горд съм, че преди две години с него открихме информационния ми офис във Варна. Да се надяваме, че той ще застане начело на ЕП.

- Има ли вероятност накрая да останат само двама от кандидатите, от които да се избере най-възрастният?

- Разбира се. На четвъртия тур остават двамата с най-много гласове до момента. Тогава вече не е нужно квалифицирано мнозинство. Този, който спечели повече от гласовете, ще бъде председател. Ако кандидатите пък имат равни гласове, по-възрастният заема поста. В сряда предстои избор на зам.-председатели и квестори.

- Трябва ли според вас обаче изборът да бъде явен, а не таен?

- Гласуването наистина е тайно. Съобразно правилника вотът е с хартиени бюлетини. За нас няма проблем дали е тайно или явно, защото имаме ясна кандидатура. ЕНП проведе предварителни избори в своята група. Излъчихме с голямо мнозинство г-н Таяни. Така че нашите договорки са писмени и то не само за избор на председател на ЕП, а за прокарване на много важни политики, като върховенството на закона в ЕС, борбата с тероризма, имаме ясни цели.

- Споменахте, че г-н Таяни е приятел на България. Кажете обаче с какво изборът на председател на Европарламента е важен за нас? Повечето българи сигурно смятат, че това не ни касае толкова.

- Европарламентът е едната от трите най-важни институции в ЕС. Така че председателят представлява тази институция в международни преговори. Една такава фигура има голяма тежест както в европейската, така и в световната политика. Този избор е важен и за подкрепата на политиките, които България провежда тук, в ЕП. Надявам се, че г-н Таяни, както и досега, ще подкрепя българските позиции.

- Какви всъщност трябва да са приоритетите на новия председател на Европарламента?

- Приоритетите трябва да са най вече във воденето на ясна политика за приемане на онези актове, които са важни за ЕС. Те са свързани с борбата срещу тероризма, миграцията, икономическото развитие, младежката безработица, електронния пазар. Тук е много важна ролята на председателя, защото той трябва да намери баланс между всички политически сили в ЕП. Също така и между държавите членки, защото все пак те са 28. Когато този човек има голям опит и като администратор, и като политик, и дипломат, оттук насетне работата на парламента ще бъде много по-конструктивна. Ще се намерят онези компромиси, нужни за законодателните актове.

- Съвсем скоро заявихте във връзка с избора на новия американски президент Доналд Тръмп и сформирането на новата администрация там, че трябва да се продължат разговорите за отпадане на визите за САЩ. Ще инициирате ли такива?

- ЕП е институцията, която настоя пред Еврокомисията да бъде спазен европейският регламент и да се направят всички възможни действия за продължаване на преговорите за отпадане на визите за петте държави членки от ЕС, които все още не могат да пътуват безвизово за САЩ - Полша, Румъния, Хърватска, България и Кипър. Именно ЕП настоява ЕК да извърши необходимите действия, за да се спази европейското законодателство и американските ни партньори да получат ясното решение на ЕС по отношение на безвизовото пътуване на гражданите до САЩ. Преговорите бяха леко в задънена улица преди смяната на администрацията в Белия дом, но след избора на президента Тръмп би трябвало да бъдат подновени. Трябва да се произнесе и Конгресът. За разлика от Канада, където постигнахме успех, тук разговорите ще са много по-тежки. Но всички органи на ЕС трябва да продължат да настояват за отпадане на визите.

- Безсилна ли се оказа Европа пред тероризма?

- В никакъв случай. Много атентати се предотвратяват. Трябва обаче една много по-голяма координация между службите за сигурност не само на ниво Европейски съюз, но и с трети държави. Става дума за САЩ, Израел, Турция, за да може информацията за локализирането и идентифицирането на терористични актове, да се предава максимално бързо между службите. Ще настояваме да има и много по-голяма координация вътре в Европейския съюз. Крайно време е да се създаде и европейска разузнавателна служба, колкото и този въпрос да бъде избягван от службите в отделните държави членки. Ние направихме чисто законодателните стъпки, които да подпомагат службите за сигурност. В момента на дневен ред са поредните поправки в директивата за борба с прането на пари и финансирането на тероризма. Тази седмица ще разгледаме и промените в списъка на трети страни, които не изпълняват задълженията си в тази посока. Много е важно да ограничим финансовите потоци към различни терористични организации. Бих казал, че целият свят се бори с терористичната заплаха, но е трудно. Виждате, че невинаги става дума за организирани терористични клетки. Много хора се саморадикализират. ЕС провежда редица мерки и за борба с радикализацията. Като приоритет на европейските институции и тази година ще бъде борбата с тероризма. Надявам се, че тези атаки ще бъдат сведени до минимум.

 

Визитка:

Роден е на 26 май 1971 година във Варна

Завършил е право и публична администрация, докторант по търговско право

Адвокат към Адвокатска колегия - Варна

През 2009 г. е избран за народен представител в 41-вото НС, а през 2013 г. е избран за депутат в 42-рото НС

Евродепутат от 2014 г., член на правната комисия и комисията „Граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред” в ЕП

 

 

 
 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.