На 22 август 1990 г. надзирателите откриват 42-годишния Греъм Йънг проснат на пода в килията. Той не показва никакви признаци на живот. За всеки случай изчакват – може просто да симулира. Или да е погълнал отрова, която има временно действие. Историята познава и други такива случаи. Този път патоанатомите са разочаровани. Известният отровител е наистина мъртъв. Според съдебномедицинската експертиза е умрял от инфаркт. Малцина обаче вярват в това заключение. Повечето са убедени, че Царят на отровите Греъм Йънг е възкръснал, за да продължи злите си дела.

На 13 години той вече проявявал непреодолимо влечение към смъртта. Веднъж мащехата му Моли Йънг намерила в джоба му шишенце с течност с отвратителна миризма. Попитала го какво е това и получила непринуден отговор – отрова, разбира се. Моли си помислила, че Греъм я послъгва и се разсмяла. А можело да се усети, че тази смърдяща смес е предназначена тъкмо за нея.

Психолозите винаги са се вълнували от въпроса как един нормален на вид човек се превръща в маниак? Дали няма признаци, които да го издават?

Трансформацията на Йънг от усмихнато дете в навъсен младеж.

 

Греъм Фредерик Йънг не показвал с нищо, че е малък психопат. Да, обичал експериментите и изпадал в унес, докато душел шишенцето с лакочистител на втората си майка, но кое ли дете не проявява странни приумици? Всички отдавали заниманията му на неговата любознателност. Баща му даже му подарил първия научен комплект за лабораторни опити и без да знае, го поощрил.

Роден на 7 септември 1947 г., Греъм няма никакъв спомен от родната си майка Маргарет, починала само три месеца след неговото раждане от туберкулоза. Бащата изпаднал в тежка депресия. Мислел си, че няма да се справи и изпратил дъщеричката си при баба й, а бебето зачислил на някаква леля. Две години по-късно семейството се събрало отново, защото Фред срещнал Моли. Малкият Греъм вече бил припознал леля си Уини като своя майка и не искал друга. Никой обаче не го питал. Всичко се правело за негово добро. И даже когато детето търсело начин да нарани мащехата си, никой не можел да заподозре, че Греъм вече обмисля сериозно идеята някой ден да я убие. Приказката за Снежанка, но в осъвременен вариант, при който сирачето е зло същество, а втората майка е добронамерена и грижовна жена, не случила на подходящия вдовец.

 

Мащехата е неудобен свидетел

 

Докато другите деца си играели с топчета или на криеница, Греъм бъркал разни отвари, които изпробвал върху мишки, жаби и птици. На 12 години вече бил толкова напреднал в опитите, че се чувствал готов да приложи уменията си и върху хора. Преди това прочел книга за големите престъпници на XIX век, която много го впечатлила. Може би щял да поизчака, ако мащехата му не проявила неблагоразумието да му зададе оня неподходящ въпрос за отровата. От този момент започнал да ръси отрова в храната й. Започнал с по-малки дози, които постепенно увеличавал, за да проследи въздействието на антимона, който се превърнал в любимата му съставка. Прословутите отвари на Медичите също залагали на това.

Паралелно с мащехата си, Греъм се опитал да отрови и своя съученик Крис Уилямс. Шишенцето в джоба му, от което Моли се заинтересувала, всъщност отначало било предназначено само за него. Греъм потривал доволно ръце, гледайки как клетият Крис се гърчи и повръща. Радвал се на главоболието, което го измъчвало. Същите симптоми се проявили и при Моли. Болките се усилвали постепенно и когато през 1962 г. тя умряла, близките й били убедени, че това се е дължало на коварната болест, която я повалила. Тялото на починалата било кремирано и така уликите за престъплението на Греъм били унищожени. А той се прехвърлил към други обекти и започнал да трови с малки дози, но редовно сестра си, леля си и баща си. Понякога забравял коя чиния с храна е подправил и сам поглъщал по малко от отровата, но дори и това не го спряло.

Когато баща му постъпил в болница и лекарите информирали семейството, че най-вероятно е отровен, Греъм се държал нагло и подложил на съмнение диагнозата. Той обаче звучал толкова компетентно, че лекарите споделили съмненията си и с пациента. Първата му работа, когато излязъл от болницата, била да претърси стаята на сина си. Там не намерил никакви улики.

Истинският разобличител се оказал Джофри Хюс - учителят по химия на Греъм, който отдавна се тревожел, че интересите на ученика му не са безобидни. Убедил се окончателно в това, когато претърсил чина му и намерил там подробен рецептурник с отвари и описание на отровите и действието им, както и рисунки на умиращи хора. Педагогът не губил време и информирал полицейските органи. На 23 май 1962 г. Греъм Йънг бил задържан. Разпитите показали, че съмненията са основателни. „Не предполагах, че дозите, които давам са смъртоносни – споделил младият отровител.- Знаех, че не постъпвам много добре, но това ми действаше като наркотик. Макар че по принцип не употребявам наркотици и не знам как точно действат. Започнах, а после вече не можех да спра“.

Психиатърът Доналд Блейър бил категоричен, че насреща му стои истински побърканяк. Точно това написал и в диагнозата – пациентът е психопат.

На процеса, който се състоял на 6 юли 1962 г. Йънг бил обвинен в убийството на мащехата си и опит за убийство на баща си и леля си. Греъм си признавал само за опитите, но не и за убийството на Моли Йънг. Това, както и заключението на психиатъра го отървали от престоя в затвора. Съдът го признал за невменяем и го изпратил в психиатрична клиника в Бродмур.

 

Чаеният отровител Греъм Йънг се харесвал най-много на тази снимка, уловила истинската му същност – на коварен ум и свиреп убиец

 

Белина в кафето на санитарите

 

Греъм се оказал изпитание и за персонала на клиниката. Коварният му ум започнал да се проявява веднага и там. Отровителят намирал начини да се снабди с разни препарати и продължавал лудите си експерименти. Хитрият Греъм успял да влезе под кожата на медицинските сестри и да спечели доверието им, представяйки се за безобиден идиот. Така те не обръщали внимание на декорацията на стаята му с нацистки и сатанински символи. Позволили му също така да се разхожда свободно из двора, където успял да намери токсично растение, от което си накъсал цял наръч листа. От тях приготвил отрова за съквартиранта си – 23-годишният убиец Джон Беридж. Никой не страдал особено за смъртта му, така че и този път му се разминало. А когато някои санитари надушили белина в кафето си, започнали да внимават как обслужват опасния пациент. Намирали медикаменти и опасни течности къде ли не. Отровителят Греъм имал много и разнообразни скривалища, а мозъкът му постоянно превъртал пъклени планове, така че в болницата в Бродмур били готови на всичко, за да се отърват от него. Дори да го изкарат нормален. Йънг пък си поставил цел – като се измъкна оттук, ще убивам по един човек за всяка година, която съм изгубил в клиниката. Така след 9 години в Бродмур той излязъл още по-надъхан и решен да убива, отколкото преди началото на „лечението“.

Английските закони са такива, че миналото на пациентите на психиатричните клиники не се огласява. Така Греъм успял да постъпи на работа в компания за производство на военна оптика, където имал неограничен достъп до вещества, които  включил в арсенала си. Негов наставник станал 41-годишният Рон Хюит, който му се оплакал, че не се спогажда с някои от колегите си. Греъм решил да им даде урок и ги почерпил с отровния си чай. И така няколко пъти. Скоро след това началникът на склада Боб Ийгъл започнал да се оплаква от диария, повръщане, главоболие. Крайниците му започнали да изтръпват до степен, в която не можел да ги движи изобщо. На 7 юли 1971 г. Боб Ийгъл умрял. Така и не се разбрало на какво се дължи скоропостижната му смърт.

През септември 1971 г. се споминал и помощникът му Фред Бигс. Лекарите пак предположили, че симптомите са били проява на хранително отравяне или на остра вирусна инфекция. Но какво било това съвпадение, при което членовете на колектива окапвали един след друг? Повикали доктор Ян Андерсън да изясни каква е тази странна епидемия във фирмата. Отначало той бил затруднен да назове причината, но след разговор с Греъм Йънг, който показал забележителна осведоменост по темата с отровите и химическите вещества, докторът заподозрял, че насреща му стои отровител. Споделил опасенията си и пред полицаите от Скотланд Ярд.

 

Записките на побъркания фармацевт

 

Така станало ясно, че уж излекуваният пациент се е върнал към старите си занимания с нова сила. Аутопсията на починалите потвърдила наличието на талий. На 21 ноември 1971 г. Йънг бил арестуван и обвинен за убийствата. Преки улики срещу него обаче така и не се намерили. Следователите се натъкнали на тефтер, в който си записвал съставките на отровните смеси и описвал реакциите им върху сътрудниците на компанията. Обвиняемият обаче обяснил, че това е плод на развинтеното му въображение, а и както вече следователите знаят, той е лежал в психиатрията за същото. Въпреки че го подложили на какви ли не кръстосани разпити, Йънг упорито отричал. Продължил да упорства и когато чул присъдата – виновен за две убийства и няколко опита за убийство. През юли 1972 г. бил осъден да прекара остатъка от живота си в психиатрична клиника. Но този път не го изпратили в добре познатата му болница в Бродмур, както той се надявал, а в учреждение, където бил под постоянен контрол. Дори и там, където дебнели всяка негова крачка, Йънг успял да открие по време на затворническите си разходки отровни гъби, които смесил със собствените си екскременти. След този случай го изпратили в затвора със строг режим Паркхърст. Там Йънг сбъднал мечтата си да стане безсмъртен. Образът му вече фигурирал в класацията на престъпните умове, а негов двойник бил изложен в Музея на мадам Тюсо в Лондон.

 
 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Ким Чен Ун на бял кон

Севернокорейският лидер Ким Чен Ун изкачи най-високия връх на Корейския полуостров - планината Пектусан, смятана от севернокорейците за свещена, съобщи държавната осведомителна агенция КЦТА.

Крал хвана влак за държавно посещение

За пръв път в историята кралят на Белгия Филип и кралица Матилда се отправиха на държавно посещение с влак, съобщи министерството на външните работи на Белгия.

 

Уилям и Кейт в Пакистан (СНИМКИ)

Британският принц Уилям и съпругата му Катрин пристигнаха на 5-дневно официално посещение в Пакистан, предадоха световните агенции.