Снимки

Олигарси, събрани в клуб по интереси заради висящи съдебни дела и фалиращи бизнеси, от няколко години се опитват да клатят държавата. За да им се случват по-лесно пропагандните атаки Иво Прокопиев, Сашо Дончев, Огнян Донев и Цветан Василев дори си създадоха собствена Фабрика за фалшиви новини, чиито отделни части бълват на конвейер мултиплицирани едни и същи опорни точки и клевети. Прост анализ на темите, по които изданията от машината за медийна манипулация усърдно се трудят, ще покаже едно – основен герой на повечето е депутатът от ДПС и наш издател Делян Пеевски. Името му е набърквано в най-различни конфигурации от градски митове до откровени измислици. Вторите преобладават значително.

А причината за тази почти маниакална обсесия е много прозаична – медиите от нашата издателска група от години разследваме престъпните схеми на олигархията у нас и вадим наяве далаверите им, подкрепяйки всеки материал с документи и доказателства. Тази работа обаче никак не се нрави на босовете. Те са свикнали да се държат като елит, който макар да е измислен и самообявил се за такъв, е

получил индулгенция за публично

разкриване на аферите им.

Просто защото съвсем доскоро държеше почти всички медии у нас и диктуваше в ухото на журналистите дума по дума, опорна точка по опорна точка какво да се пише, кой да бъде ударен и кой да бъде погален от страниците на „Капитал“, „Дневник“, „Сега“ и другите им издания.

За удобството на Фабриката за фалшиви новини, пък и за да не се объркват служителите й, пропагандната машина създаде основен лист от опорни точки, които задължително присъстват във всяка една новина за Пеевски. Опорките могат да се пускат самостоятелно, може и в съвкупност, като е важно те да излизат максимално често, ако може ежедневно във ветрилото от издания на олигархията. Това, че тезите в опорките, освен напълно измислени, лесно могат да бъдат опровергани с елементарни проверки или официални документи, не е проблем за медиите на задкулисните играчи. Те от години се чувстват като властелини на словото у нас и смятат, че приватизираната медийна свобода може да им служи като наложница. Пък и е

важно една лъжа да

бъде повторена сто пъти,

така че всеки да забрави, от къде е тръгнала и чии интереси обслужва.

Прост анализ ще покаже, че любимите опорки срещу Пеевски са най-основно в пет теми – медиен монопол и концентрация на издания, монопол върху разпространението на печатни издания, финансиране с държавни и еврофондове, налагането на пълен контрол и цензура в медиите, както и сриването на страната ни в класациите за свобода на словото. Всяка една от тези опорки е пълна лъжа и не почива на реални факти, но всички те са много важни за Фабриката и олигарсите, които я движат. Защо? Отговорът е елементарен – босовете много държат публично да омаскарят медиите от нашата издателска група, за да се намали доверието към нас и по този начин да ни бъдат запушени устите за истините, които казваме.

Първата лъжа – Пеевски има монопол в медиите, всъщност е основополагаща за целите на пропагандата, но в същото време е детска работа да бъде опровергана. Проверка в Търговския регистър показва, че Пеевски е собственик на само една издателска група, в която влизат 4 ежедневника - „Телеграф“, „Монитор“, Меридиан мач“, както и регионалният „Борба“, един седмичник - „Политика“ и едно онлайн издание – Агенция „Монитор“. В същото време данните на Националния статистически институт показват, че у нас излизат 44 ежедневници и 111 седмичници. На този фон

медийната собственост на Пеевски

е пренебрежимо малка, но явно дразни

престъпните босове. Причината за това е, че „Телеграф“ е вестникът с най-голям тираж у нас, който се радва на космическия за нашите ширини тираж от 130 000 бройки дневно. Влиятелни са и останалите издания от групата, които покриват пълния спектър на обществото – от бизнес и политика до спорт и забавления и също се радват на сериозен читателски интерес. Всичко това няма как да не тревожи самообявилите се за медиен елит олигарси, които хич не обичат да се чува различен от техния глас, особено ако има опасност да разкрие аферите им. В същото време техните собствени издания все по-често или намаляват тиража си или напълно изчезват от пазара, заради липсата на търсене към тях. Просто е – никой не иска да чете и да се информира от елитарни медии, които обслужват олигархични цели. Междувременнодоверието към нашите издания все повече расте заради сериозните разкрития, които правим, подкрепени с факти и доказателства и това силно панира босовете.

И тук идва място на втората лъжа. За да оправдаят клонящия към нула интерес на публиката към медиите си, олигарсите пускат следващата опорка – че Пеевски държал разпространението на печатни медии у нас и затова вестниците им изчезвали от пазара. Тази абсурдна лъжа, също многократно е опровергавана с доказателства, но пак да кажем – Пеевски няма нищо с разпространението у нас. Смешните оплаквания на служители на Фабриката, че изданията им липсвали от пазара (като карикатуриста на заплата при Сашо дончев Христо Комарницки, който напоследък се изживява и като издател на сатиричния „Прас-Прес“ – б.а. ), пък са повече от нелепи. Всеки може да обиколи реповете в своя град и да види, че уж изчезналото вестниче с карикатури лежи по тезгяхите,

но заради нулевото търсене,

жълтее и прашасва,

без да се намери купувач за него. Пазарна икономика, която обаче никак не работи в интерес на свикналите да диктуват дневния ред на държавата и гражданите й, олигарси.

И ако предишните две опорки имат за цел да оправдаят ниския интерес на хората към олигархичните издания и фалиращите им бизнеси, то третата клевета е на пръв поглед необяснима. Във все повече от своите текстове Фабриката упорито започна да публикува тезата, че изданията на Пеевски се издържали от еврофондове и държавни пари, което е абсолютна лъжа. Даже точно обратното, проверка показва, че докато медиите от нашата група не са взели и стотинка от подобни фондове, то

машината за пропаганда е

получила над 1 милион пари от ЕС

и от обществени поръчки. Всъщност третата лъжа е пряко свързана с четвъртата опорка на Фабриката – че Пеевски налага цензура и контрол над медиите и в тях се пишело това, което той искал. Ако някога някой от псведомедийните анализатори у нас си направи труда да проследи теченията на нашите издания, ще установи, че няма тема – важна за обществото, която да не е засегната в нашите текстове. Не така свободно обаче е положението в медиите от машината за пропаганда на олигарсите. Буквално преди дни фармацевтичният бос Огнян Донев открито заяви, че в медиите му не може да се пише по теми за лекарствения бизнес у нас. Ето затова читателите на „Клуб Зет“ няма как да разберат за драмите с паралелния износ на хапчета за милиони и механизмите на източване на държавни и общински болници чрез фармацевтичните търгове на собственика на изданието. Всеизвестен е и печалният факт, че разградският бос Иво Прокопиев влезе в аналите на историята като първия собственик на медия, заложил в полза на банка редакционната политика на изданията си срещу многомилионен заем. Освен с циничното си възприятие за журналистиката като стока, олигархът се прочу и с писмото си с опорки, което беше разпратил до служителите си в „Икономедиа“ с точни инструкции кого и по какви теми да разпитват.

Крещящият пример за

псевдосвобода на словото

обаче така и не се появи в нито един доклад за състоянието на медиите у нас. Просто защото тези уж независими доклади се пишат не къде да е, а именно в лабораториите за обществено промиване на мозъци на олигархията (схемата на подмяната виж на следващите страници – б.а.).

И докато упорито премълчават, че Фабриката работи на пълни пропагандни обороти в полза на своите собственици, журналистите на олигарсите методично успяват да сринат страната ни във всички възможни класации за свобода на словото в последните десет години. Причината за упорството, с което бутат името на България по нанадолнището пък е лесно обяснимо – щом не успяват с всички инструменти на пропагандата си да очернят достатъчно Пеевски, за да запушат устата на медиите му, ще го обявят пред света за цензор № 1 и причина за всички проблеми в медийния сектор на страната. Благодарение на тези усилия на олигархичните пешки страната ни внезапно се нареди до държави като Гана и Джибути, в които сигурно проблемите на журналистиката са свързани с физическото й оцеляване. Целта обаче е ясна – свободна България да се превърне отново в блато, в което олигархичните интереси на босовете с медии да процъфтяват, удобно скрити за правосъдието зад фалшиви етикетите „елит“ и „честен бизнесмен“. А Пеевски и медиите му много пречим на този иначе „безупречен“ план.

 
 
 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Обраха бензиностанция във Врачанско

Кутията с оборота и стекове цигари са задигнати от бензиностанцията във врачанското село Михайлово, съобщиха от областната дирекция на МВР. Откраднатата сума е 13 700 лева.

Мъж се обърна по таван на АМ Хемус

Публикувано във факти.бг:Около 09:30 часа, на АМ "Хемус", в посока София, на ляв завой преди гр. Девня, е възникнало ПТП. Това съобщиха от полицията.

 

БСП представя визия за България

БСП ще представи проект на "Визия за България". Това съобщиха от пресцентъра на НС на БСП. Събитието ще се състои в 13.00 часа в зала 3 на НДК в София.