Снимки

- Доц. Бърдаров, според експерти броят на новородените през 2017 е бил рекордно нисък от Втората световна война насам. Споделяте ли това мнение и има ли основание за притеснения?

- Като цяло има основание за притеснение за демографската ситуация у нас. Става дума за въпрос от национално значение, но не съм съгласен с тезата, която се лансира в публичното пространство, че 2017 година е била една от най-ниските по отношение на раждаемостта. Тук се пропускат елементи от предисторията на събитията. Не става дума за това, че миналата година се е променила по отношение на репродуктивните нагласи. Обяснението на процесите е, че сега в репродуктивна възраст навлиза поколението, родено по време на най-голямата криза. 1997 година беше най-високият пик на отрицателен естествен прираст, който беше -7 промила. Родените през този период вече са на по 20 години. Така че в близко бъдеще раждаемостта ще бъде ниска. Причината за ситуацията през миналата година е не защото жените раждат по-малко, а просто защото контингентът детеродно население е по-нисък. Много е важно тези понятия да не се бъркат. По този начин процесите не се изясняват докрай и обществото остава с грешна представа. Наистина има отрицателни демографски моменти, но през 2017 година не се е случило нищо фрапантно. Предполагам, че през тази година раждаемостта ще бъде още по-ниска, но това е следствие на причината, която обясних. Също така трябва да се вземе предвид и фактът, че ниската раждаемост е характерна за цяла Европа. По този показател ние се намираме някъде в средата. Например страни като Италия и Германия са дори по-назад от нас в това отношение. Тоест не правим изключение от процесите в развития свят. Те са ниска раждаемост и увеличаване на средната продължителност на живота. От там имаме и застаряване на населението. Големият проблем обаче на страната ни не е нито ниската раждаемост, нито застаряването, а емиграцията на млади хора.

- Каква е тенденцията в това отношение? Имаше сигнали, че младите хора като че ли започват да се завръщат у нас, така ли е?

- Най-малкото поне емиграцията не се засилва. Не можем да кажем все още колко устойчива е реемиграционната вълна. Лично аз също имам изключително добри студенти, които завършиха магистратури навън и започнаха да се връщат у нас. Но това не е масово. Всяко начало е трудно, но поне пък емиграцията не се засилва. Все още не може да се говори за тенденция, но има наченки на реемиграция.

- Може ли да се говори за демографска криза или катастрофа, или е по-скоро пресилено?

- Със сигурност демографска криза има, но съм против крайни съждения като демографска катастрофа или колапс. Така или иначе демографията е пряка функция на икономика и политика. В момента дори не може да се направи средносрочна прогноза, защото процесите са изключително динамични. Една промяна в социално-икономическата среда може да доведе до реемиграционна вълна и както говорим за тежка ситуация, тя може да се промени.

- Какви мерки могат да се предприемат, за да върнем младите хора у нас и да спрем процеса на изтичане на кадри?

- Говорейки за демографската криза и мерките за преодоляването й, ние продължаваме да разсъждаваме с реториката на една отминала епоха. Тогава ставаше дума и за различни мерки. Според мен в развития свят и при сегашната ценностна система на населението една стимулираща раждаемостта политика не може да подобри толкова демографска ситуация. Давам ви за пример Унгария и Русия. В Унгария например се отпускат по 33 000 евро на семейство при раждане на трето дете и това подобри донякъде демографската ситуация, но страната е отново с отрицателен естествен прираст. Това, което трябва да се промени, е на първо място да задържим младите хора у нас. Разбира се, трябва да стимулираме раждаемостта, но най-важното е да задържим младите хора. Необходими са две неща - образованието да бъде адекватно на съвременния свят и на пазара на труда, а второ, доходи, които да осигурят стабилност на тези хора. С ниското заплащане на труда няма как да ги задържим. Това са решителни стъпки за промяна в демографската ситуация.

- Вие сте непрекъснато сред млади хора. Ниското заплащане ли е причината, за да искат да се реализират навън?

- Всеки човек се стреми към по-добри условия на живот. Но сред другите причини са цялостната социална среда и обстановка в страната. Тук влиза състоянието на здравеопазването, достъпът до детски градини. Това са неща, които остават малко встрани от основния акцент, но са много важни за един млад човек, за да създаде семейство. Иначе моето наблюдение е, и тук съм категоричен, че младите хора искат да остават в България, а тези, които са навън, искат да се върнат. През последните години се наблюдава едно възродено чувство на патриотизъм. Става дума за любов към българското и традициите. Така че, ако малко поне се подобрят социалната среда и икономиката, ще се постигнат добри резултати.

- Продължава ли българката да отлага раждането на първо дете? Къде поставяме семейството и кариерата?

- Тези тенденции също са общоевропейски. Възрастта за раждане при жените се повишава и тя е 27-28 години. И това е нормално следствие от висшето образование, което завършват, и кариера, която трябва да изградят. Имам наблюдения обаче, че у нас семейните ценности при младите са запазени, най-вероятно заради консервативността в обществото ни. Това е по-силно изразено, отколкото в Западна Европа.

- Тоест семейството е приоритет за нас, така ли?

- Точно така. Тези ценности на фона на Европа тук са много по-съхранени.

- Но променя ли се отношението към брака като институция при условие, че продължава тенденцията всяко второ дете да се ражда извън брак?

- Това се променя по-бавно. Над 60% от двойките в ЕС живеят във формата на съжителство. В България също го има като феномен. Както казах, семейните ценности у нас са съхранени повече, но извънбрачното съжителство го има като тенденция в цяла Европа. Няма как да избегнем това, не може да сме извън процесите в развития свят.

- Забелязва ли се все още такава драстична разлика между регионите у нас?

- Като човек, който се занимава с демография, това е най-голямата ми болка. У нас има драстични регионални демографски дисбаланси. Разликите са огромни и това е проблем. За да може една икономика да функционира нормално, трябва да има баланс, а такъв няма. Мога да ви дам пример. Аз съм от Благоевградския регион, който посетих отново за Нова година. Правя сравнение със Северозападна България. Мога да ви кажа, че все едно говорим за различни държави, което е недопустимо.

- Между другото, бе инициирана подписка за присъединяване на Северозапада към Румъния, как ще коментирате това?

- Като отчаяние на хората там. Ясно е, че не може да се случи, но е достатъчно показателно отчаянието на хората.

- Как могат да се заличат тези разлики между регионите обаче?

- С държавническо мислене и регионална политика. Това е една от основните й цели - да се заличат такива дисбаланси. Трябва да се подобри инвестиционният климат, може би чрез данъчни облекчения или нещо друго. Така че мерките се състоят около подобряване на инфраструктурата, инвестициите, осигуряване на работна ръка. Да не говорим, че това са и териториите с най-плодородните почви. Така че това трябва да стане приоритет.

- Споменахте, че през следващите години раждаемостта ще е ниска, но каква е все пак прогнозата ви за демографската картина?

- В краткосрочен план очаквам задържане и леко подобряване на демографската ситуация. Но в никакъв случай няма да е толкова решително, че да излезем от кризата. Все пак детеродният контингент намалява. Така че процесите ще се задържат.

- Ще се връщат ли младите българи у нас, оптимист ли сте?

- Това трябва да бъде приоритет на управляващите. Но за да се случи, младите трябва да видят стабилна основа тук, да са сигурни, че социално-икономическата среда се подобрява реално.

 

Визитка:


 

Роден е на 6 април 1973 г

През 1996 г. завършва география в Софийския университет

Преподава в катедра „Социално-икономическа география” в Геолого-географския факултет на Софийския университет от 2002 г. От 2007 г. е доктор по география на населението и селищата

През 2012 г. е избран за доцент

От октомври 2015 г. е заместник-декан на Геолого-географския факултет

Трикратен победител е в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите“. „За петата ракия, или колко е хубав животът“ е най-четеният български разказ в интернет

През декември 2015 г. печели телевизионното предаване „Ръкописът“ по БНТ

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.