Времето и разстоянията са променлива величина. Днес си тук, утре си там. Понякога ти трябват очила за далечно виждане, за да забележиш дребните нещица, които ти навират в очите и ти ги представят за глобални проблеми. За да може някой необезпокоявано да си върти големите далавери, докато мнозинството се нахъсва и джавка на групи.

 

12 февруари, понеделник

Девиз на деня: Пускам, пускам... новинка.

 

 

Медиите на олигарсите така и не могат да се разберат помежду си кой от кого преписва. Уж различни издатели, а изданията им – едно към едно. И принципите им еднакви, най-вече водещият – когато няма новина, ще я измислим. Така се помпа имидж и се печелят грантове. И се обслужват частни интереси.

 

Едно си баба знае, едно си баба бае... Няма ден в медийното котило „Капитал и сие“, в който да не споменуват Делян Пеевски. Да се чуди човек как са излизали всичките тези стенвестници, преди издателите им да се присетят да им дадат генерална посока срещу кого да пишат.

 

Слушането на музика е опасно за велосипедистите, защото не чуват добре околния шум. Затова от компанията "Корос" са измъдрили каска със сензор на гърба, която решава проблема. Колоездачите в София могат да си я спестят. И без друго по велоалеите, предназначени за тях, никой не върти педали. Няма страшно, ако единият колоездач, който реши на четири-пет месеца да мине оттам, е със слушалки.

 

Въпрос, който вълнува живеещите край велоалеите – ако се наложи да викат линейка, дали ще им изпратят вместо нея колоездачи с носилка или директно да товарят нуждаещия се от спешна помощ в трамвая.

 

13 февруари, вторник

Девиз на деня: Един учебник джендърска пролет не прави.

 

 

Гаф в учебник за първолаци. Задачата в помагалото звучи по следния начин: „Панталонките на момченцето струват 10 лева, а блузката е с 20 лева по-скъпа. Колко струва роклята му?“.

Гафът всъщност е самото условие, което прави задачата нерешима, но родителите се възпалиха в социалните мрежи най-вече заради джендър тематиката. А от министерството на образованието се впуснаха в обяснения, че помагалата те не ги одобрявали. Ето това е най-големият парадокс. Ако прелистят сборниците на това издателство, по-наблюдателните веднага ще забележат, че всички съставители, издатели, коректори и т. н. са с една фамилия. Няма нищо лошо в семейния бизнес, но ако всеки може да си спретне издателство и тръгне да обикаля свободно по училищата, за да си търгува продукцията с етикет „Одобрено от МОН“, каква е гаранцията, че утре няма да открием в раниците на учениците и други странни неща? Ако в случая приемем, че действително става дума за техническа грешка в задачата, то кой ще се произнесе по другите въпроси?

 

Пернишка джендъриада: ако първият пол не бие втория, значи е от третия.

 

Сватба в Пернишко. Церемонията приключва и водещата се обръща към младоженеца: „Ето сега вече можете да ударите булката!“

 

Когато всички спорещи дават на заден за джендърите, не е зле тези от края, на които не им пука за темата и се вълнуват от други дребнотемни житейски неща – като цената на тока, водата и прочие, да заемат отбранителна позиция. Както са се улисали в грижи, да не пострадат.

 

14 февруари, сряда

Девиз на деня: Черна котка, бял котарак

 

 

Филмът на Емир Кустурица „Црна мачка, бели мачор“ вече има българска адаптация с малко по-различно звучене. Българинът не си дава щерката на черен, сочат данни от изследването „Дискриминацията в ЕС“. В Съюза процентът на недаващите бил 64, а у нас – едва 21 на сто. От това следва изводът, че сме в челото на класацията по нетолерантност, което хич не било повод за гордост. То не е повод за гордост и това – да редактираш и цензурираш Астрид Линдгрен, защото е описала белия татко на Пипи като негърски крал, но псевдоморалистите си настояват на своето.

 

Блъсканица в автобуса. Един мъж стои с посърнал вид, тълпата го люшка напред-назад, но той нищо не забелязва. Стои си и току изпъшка: „Е не, не, а стига бе!“. Постепенно около него се оформя свободно място, хората го гледат подозрително, по някое време един от пътниците не издържа и коментира:

- Господине, спрете, не бива така! Всички имаме проблеми. Кажете какъв е вашия, за да ви олекне и да престанете да тормозите всички с това пъшкане, охкане и ахкане.

Човекът не чака подкана и започва да споделя:

- Значи, дъщеря ми се влюби в негър...

Няколко души веднага реагират, че това е дискриминационно определение и не бива да говори така. Човекът се съгласява и започва отново:

- Значи, тя се влюби в един чернокож.

Хората наоколо:

- Е, какво толкова. Тя любовта не пита.

Той:

- Е да, ама щерката взе, че роди от него. И детето – черно.

- Ми нищо чудно – на таткото ще одере кожата, на кого. Пък и това е чудесно – обичат се, имат дете. Не бива така първосигнално да реагирате, че сте станал дядо! - възмущават се околните.

- Абе, лесно ви е на вас, ама тя роди и второ. И то се случи бяло.

- Ти чуваш ли се бе, човек, където е едното, там е и другото. Тъкмо има баланс – едното прилича на майката, другото на бащата. Как може да си толкова назадничав и нетолерантен? Младите се обичат, той тръгнал да им се бърка в отношенията...

- Абе, вие хубаво коментирате така отстрани, ама тя роди и трето. И то – на черти. Черна, бяла, черна, бяла...

- Е не, не, а стига бе! А стига бе! - обаждат се всички в хор.

 

Уроците по толерантност и морал, които се изнасят при всяка подобна класация напомнят и за още един виц:

В салона на самолета се разгаря скандал – черните обвиняват белите, че им миришат краката, защото са гъбясали, белите обвиняват черните, че си миришат по принцип. Вече се стига до бой, стюардесите не могат да разтърват спорещите. От кабинката излиза главният пилот и се намесва: „Ако не спрете да се карате, минавам на аварийно кацане и свалям всички, за да се разберете като големи хора! Как не ви е срам бе, в кой век живеете? Тук няма черни и бели, всички са равни и от един цвят!“. Спорещите започват да се почесват – какъв ще да е тоя цвят. „Да речем син“, уточнява пилотът. Пътниците се съгласяват с него, сядат си по местата и полетът си продължава нормално. Кацат вече, но на изхода се заформя битка кой пръв да слезе. Пилотът се намесва отново: „Я вие, тъмносините, крачка назад, за да може светлосините да слязат!“

 

15 февруари, четвъртък

Девиз на деня: Разкази без картинка.

 

 

Коскоджамити президент и премиер скачат един срещу друг като петлета, кукуригайки ни в клин, ни в ръкав името на Пеевски. Навирили гребени, Борисов и Радев се гледат люто и си мерят... рейтинга. А олигарсите, както и сеирджиите, дето изпаднаха зад борда и сега се чудят с какви протести да си запълнят времето и да си натаманят бюджета, ги нахъсват и им ръкопляскат.

 

Джипито да ни кани на профилактичен преглед по телефона и да ни консултира от разстояние, ако не се чувстваме добре. Това предвижда поредната наредба, дето вместо да вкарва ред в здравеопазването, още повече го забатачва. Все бях чувала врачки да правят хороскопи и да гадаят за бъдещето от разстояние, но това с диагнозите хич не мога да си го представя. Това не са разкази по картинка, която да се рисува от двете страни на слушалката. Когато картинката я няма, кой ще е виновен и кой потърпевш, ако се случи нещо непредвидено?

 

Мъж се обажда личната си лекарка с оплакване за страшна кашлица, която не му дава мира. Започва да описва симптомите. Лекарката държи телефона с едната ръка, с другата пържи тиквички. Разсейва се и вместо сироп за кашлица му предписва разхлабително. След няколко дни решава да звънне на пациента и да го попита отминала ли е кашлицата. А мъжът със стиснати зъби й отговаря: Абе, честно да ти кажа, не смея и да помисля за пустата кашлица.

 

Доктор към пациента след операция:

- Честито, всичко мина успешно, вече сте стопроцентова жена!

- Ама, докторе, по телефона с джипито се разбрахме, че ще ми махате апендицита...

- Ето, казано си е то, че на вас, жените, никога не може да ви се угоди.

 

 

16 февруари, петък

Девиз на деня: Третото, третото...

 

 

Международният кинофестивал в Берлин също премина по последна мода под мотото #Аз също срещу сексуалния тормоз. За да не бъдат обвинени в сексуален тормоз, актьорите вече се покайват предварително и си посипват главата със сол профилактично. 72-годишният Боб Балабан споделил, че на тази възраст вече гледа на поведението си по различен начин, а колегата му Джеф Голдблум, на 65, споделя: „Вече сме обърнали страницата“. Което много напомня на вица за тримата чичодядковци, които седят на пейка в парка и се припичат на слънчице. Покрай тях преминава засукана мадама с минижуп.

- Ех, да бях по-млад, пък да я шляпна по дупето тази – казва първият.

- Ех, да бях по-млад, пък да я награбя и да я нацелувам тази – размечтава се вторият.

- Абе, имаше и нещо трето, ама какво беше – почесва се по главата третият.

 

Възрастен актьор, сключил наскоро брак с негова връстничка, която го е обвинила в сексуален тормоз отпреди петдесетина години, отива при доктора.

- Докторе, докторе, докторе, помогни ми, помогни ми, помогни ми! Ожених се от немай-къде, за да запуша устата на обвинителката. От времето на младостта ми, когато бях свикнал да си повтарям репликите по три пъти, за да ги запаметя, ми е останал вреден навик. И до ден-днешен, когато правя нещо, винаги го повтарям по 3 пъти, по 3 пъти, по 3 пъти. В резултат на това вече съм скапан от умора, умора, умора. Навремето ми беше лесно с колежките – минаваш я веднъж и забравяш за нея. А на бабичката не й пука, пука, пука... само се кефи, кефи, кефи...

 
 
 
 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Нашето си е най-хубаво, ама друг път!

Нашето си е най-хубаво! Българинът обича да се бие в гърдите с това. Че образът на патриот не е нищо повече от поза обаче прозира в малките неща. Като във факта, че нашенецът уж всичко родно люби, тачи и милее, но не съвсем.

Скъпото евтино

Евтиното обикновено излиза скъпо. Тази неоспорима истина усетиха върху себе си европейските пациенти, в това число и българският болен.