Снимки

Навремето много се гордеехме, че едва ли не всяко село си имаше язовирче, да си полива нивите и да лови риба от него. Три десетилетия след така наречените промени, много от водоемите ни са цъкащи бомби. Причините ги повтаряме до втръсване след всяка беля, станала от преливане на язовир. И след Бисер, и Мизия, и Самуил... В повечето от тези и други подобни случаи първоначално властите упорито отхвърлят версиите за скъсана стена или прелял изоставен язовир. Явно или са прекалено заинтересовани да не развалят кефа на стопаните на водоемите, или пък просто бягат от отговорност.

Отделен е въпросът, че хиляди малки язовири на бившите текезесета бяха раздадени под наем за дребни пари и на всичкото отгоре никой не се сещаше да контролира арендаторите дали се грижат за изправността им. Публична тайна е, че наемателите съвсем нехаят за поддръжката, а се интересуват само да не би рибите във водоема да не измрат. Затова и рядко изпълняват предписанията, когато изобщо се дават, за намаляване на нивото на водата при очаквани големи валежи. После се чудим защо в наводнените къщи на хората има шарани. И малките деца по селата знаят на кого са дадени под аренда микроязовирите. В повечето случаи на местните мутри или на босовете им от големия град.

Други водоеми пък така и си останаха безстопанствени. Тях от няколко години ги броят и все сметката нещо не излиза. Някои успяха да ги намерят и да ги пресушат, за да не правят повече бели. В същото време обаче се опитваме да правим европейско земеделие, а то не става без модерни напоителни системи. Навремето ги имаше, но в последните десет години от миналия век те изчезнаха, а тръбите и помпите им заминаха за скрап и почти всички земеделци вече се надяват на милостта на природата. Сега например селските стопани в много райони на Източна България не са виждали хубав дъжд от месец, а микроязовирите в района са полупразни. Явно някой за по-лесно се е презастраховал и ги е източил. Така де, защо ще си играе да им следи нивото и да се стряска от прогнозата за времето.

Заговори се, че отново тръгват проверки по язовирите. Поредните за последните няколко години. Предишната порция инспекции показа окаяното състояние на повечето водоеми, строени някога за нуждите на текезесетата. Петдесетина от тях са пресушени, да не правят бели, и насипните им стени са премахнати.

След обявената сега нова порция проверки обаче предстои по-трудното. А то е как да накараме стопаните им на местно ниво да ги поддържат и да не допускат те да се превръщат в риск за живеещите по поречията под тях. Вярно е, че няма кадри. Повечето отдавна избягаха на гурбет и не искат и да чуят да дойдат да работят в родината за 200-300 евро. И отново можем само да се надяваме на провидението язовирите ни да не продължават да бъдат илюстрация на упадъка.

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.