Близо 730 000 общ тираж завъртяха българските автори през изминалата година. Това показват данните на Националния статистически институт за 2018-а.

Тиражите на книгите на мастити писатели като Георги Господинов, Милен Русков и Владимир Зарев, колкото и да са впечатляващи за малкия роден пазар, обаче не могат да се мерят с тези на млади автори, които оперират в дигиталния свят – геймъри, блогъри, влогъри с канали в YouTube... Най-силните подобни издателски проекти са създадени съвместно с такива хора и подлудяват огромна тийнейджърска аудитория. Това е

 съвсем нова тенденция на книжния пазар

 – тези автори умеят да говорят на езика на тийнейджърите и печелят много голяма популярност с това, което им казват и чрез печатното слово. Влогърът Емил Конрад например постигна изключителен резултат преди 4-5 години с продажбата на 55-хиляден тираж от първата му книга „Нещата, на които не ни учат в училище“, а следващите му книги („#Сподели“, „Изкуството да бъдеш мързелив“, „Иронията на живота ми“) са в диапазона от 10 до 25 хиляди екземпляра, разкри за „Монитор“ директорът на издателство „Егмонт“ Велизара Добрева, която е и председател на Асоциация „Българска книга“ и е наясно с тенденциите в тази сфера. Силно име в портфолиото на издателството е и Станислав Койчев-Стан, чиито 2 художествени романа „Невидим“ и „Измамен“ (носители на награди „Бисерче вълшебно“) са с 25 и 18 хиляди тираж. Суперуспешен е и научно-популярният му продукт „ОрганайзерЪт“, който се издава всяка година. От него са продадени над 50 000 екземпляра, предстои трето допълнено издание, което от „Егмонт“ очакват да надхвърлят кота 70-75 хиляди с тиража.

Близо 8650 книжни заглавия в над 9-милионен общ тираж са издадени у нас през 2018 г. по данни на НСИ. Всички те са получили ISBN номер от Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, но голяма част от тях са учебниците, а други са плод на мемоарни и народоведчески напъни на графомани „самиздатци“, така че изобщо не достигат до книжарниците. До крайния клиент – негово величество читателя, отиват към половината, или около 5000 – 6000. Според пресцентъра на НСИ за миналата година сме отпечатали 2005 оригинални български заглавия художествена литература. Според издателите обаче картината е малко по-различна. От тия към 6000 книги, стигнали до книжарниците, като се приспаднат плодовете на самиздатското его,

 от български автори са около 20-25%

 тоест 1200-1500 книги, а останалите са преводни. „Това е съвсем нормално, защото представете си колко е голям целият литературен свят и как бихме извратили пазара, ако половината от книгите са само на български автори и целият литературен останал свят се побере в останалите 2500 заглавия. Това е абсурдно“, коментира за „Монитор“ директорът на мощното издателство „Сиела“ Константин Йорданов. Според него на 1200 български книги се падат почти 5000 преводни – така изглежда миксът в книжарниците. „В „Сиела“ през последните години издаваме към 200 заглавия, от които някъде към 40% (80 заглавия) са от наши автори и в това сме лидери. От тия 80 имаме към 30-ина в правната област и 50 художествени книги“, уточнява той.

Издателство „Жанет 45“ на Божана Апостолова изцяло се е посветило на мисията да открива и налага родни имена в литературата. „Автори ми изпращат ръкописи ежедневно – получавам 5-6 до 10 всеки ден. И да ви призная, започнах да се плаша, че целият български народ е седнал да пише, да описва себе си, собствения си живот...“, казва Апостолова. Тя очертава също тенденцията да се угажда на егото с опуси, които не вълнуват масовия читател и съответно не задоволяват интереса на издателствата. Средно на година сега тя издава 80-100 заглавия, започвайки през 1989-а с 5. Сред тях стихосбирките са едва 10-ина, но Божана знае, че и това изкуство трябва да се запази живо.

От продукцията на издателство „Хермес“ около 25% са заглавията на български автори: при 120 нови книги годишно това означава около 25-30 книги от наши писатели годишно или 2 книги в месеца, обяснява шефът на издателската къща Стойо Вартоломеев. Българските заглавия са 30% от цялата продукция на художествена литература и на издателство „Колибри“.

Издателите наблюдават съществено засилване на читателския интерес към родната литературна продукция, затова откликват на него. „Преди десетина години бяхме само „Сиела“, „Жанет 45“ и „Захарий Стоянов“, които изобщо издавахме БГ автори. След това започнаха плахо и други колеги с по 1-2 заглавия в годината, след което някои дори си направиха дублиращи издателства само за българска литература. Никога не са се издавали толкова български автори, колкото сега – това е резултат от изискванията на пазара, защото започнаха и добре да се продават“, отбелязва Константин Йорданов. В „Сиела“ имат следната ранглиста: пишат 2 на автор, който не може да продаде 1000 бройки и се разделят с него, 3 – за тиражи до 1500, 4 за 2000-3000, 5 – от 3000 до 5000, 6 за тираж над 5000, а

 за 6+ са тези, които стигат 10 000

 Изключителните, или рубриката „превъзходни“ надминават 20 000. Такъв е главният редактор на „Сиела“ Захари Карабашлиев, който с лекотата на Стефка Костадинова минава летвата от 10 000 с всяка своя книга. „18% сиво“ е феномен – тя се продава равномерно силно във всяка година след излизането си. Неговите романи „Хавра“ и най-новият „Жажда“ също вече са 10-хилядници. В тази категория са още Алек Попов, Михаил Вешим, Мария Лалева с „Живот в скалите“, дебютите на Георги Бърдаров с „Аз още боря дните“ и на аниматора Неделчо Богданов с „Българ“... Освен високотиражните истински писатели, още една категория автори осъществяват големи продажби – хора, известни сами по себе си или от някоя друга област като Лили Иванова, Стоянка Мутафова, Стефан Данаилов, Димитър Бербатов, Христо Стоичков, Венета Райкова и т.н., лансирани от различни издателства, отбелязва Йорданов.

Отличниците на „Жанет 45“ са Георги Господинов, Милен Русков, Стефан Цанев. Малко след тях в момента са Здравка Евтимова, Константин Трендафилов (Папи Ханс), Илиян Любомиров (Августин Господинов). Всеки от тях „вербува“ ново поколение читатели. „Не правя статистики, а търся добри текстове“, казва Божана Апостолова, издала над 1500 БГ заглавия в годините и помогнала на автори от 5 поколения да изгреят. Но все пак конкретизира: „На Милен, Жоро и Стефан съм издала купища, на тях 10 тиража са им малко...“. Ако приемем, че стандартният тираж е 1000 бройки, те отдавна са минали кота 10 000 с всяка своя книга. Но Апостолова не крие, че от някои наши автори се продават по няколко десетки бройки само на премиерата и интересът замира, а в склада на „Жанет 45“ залежават непродадени книги за над 5 млн. лв., и то на големи автори. Защото читателите понякога прекалено робуват на литературната мода. „За Здравка Евтимова се чу едва покрай новината, че е включена в американски учебници. Българинът е научен не толкова да мисли, колкото да бяга след внушението“, констатира Апостолова.

Сред най-добре позиционираните на пазара автори на „Хермес“ са покойният Георги Божинов с неговия доскоро забравен шедьовър „Калуня Каля“: за 5 години той е претърпял

 13 издания с общ тираж 33 000 екземпляра

 Както и Владимир Зарев, чийто най-нов роман „Чудовището“ продаде първи тираж от 2000, вторият от 1500 върви към изчерпване и през септември се очертава трети. Рекордът на Зарев е епичният роман за прехода „Разруха“ с 13 издания по 1000 броя (първите 8 писателят сам финансира, след това се включват от „Хермес“). Активни имена в „Хермес“ са детската писателка Ивинела Самуилова с романа за възрастни „Бабо, разкажи ми спомен“ (10 издания с общ тираж 20 000 екземпляра) и Недялко Славов с романа „Камбаната“ (5 издания и 5000 броя общо). В „Колибри“ добре продавани автори са Катерина Хапсали (с 2-та си романа „Гръцко кафе“ и „Сливовиц“), Велина Минкова, Соня Тодороа. От утвърдените такива са Димитър Шумналиев, Георги Тенев, а от новите, дебютни – Светослав Тодоров, Николай Ценков, Петър Крумов... Отделно от тях на особен интерес от страна публиката се радват и биографичните книги – на Катерина Евро, Христо Мутафчиев, Милчо Левиев. „Ние все повече залагаме на откриване на нови автори, в които инвестираме, въпреки че това е рисково“, обясняват от издателството на Жаклин Вагенщайн.

 Наши и чужди се сближават в цифрите

При българските автори „среден тираж“ трудно може да се определи. Началният обикновено е 500-1000 екземпляра, но има и книги на нови автори, които се пускат в тестов тираж от 200-300 бройки, за да се избегне рискът, обяснява масовата практика Вартоломеев. След това се правят допечатки. „Има сближаване на тиражите на българските автори и преводната литература. Ако преди 10 години издавахме преводна в 3000 броя начален тираж, а наша в 500, сега има и български, и чужди писатели, които излизат в 1000 екземпляра. Това е добра тенденция“, категоричен е той. В класациите на „Хермес“ някои родни имена гонят бестселъровите световни и често са в челото на листата, на втора, трета позиция.

Защо тогава книги на български автори лансират едва десетина от 150 легитимни издателства у нас? Защото по Закона за авторското право на тях им излиза по-евтино да издават преводни книги, където авторските права са 6-8%. Докато за българските автори стандартният процент е 15, а максималният за маститите писатели – 20. Затова голяма част от издателите се въздържат да работят с наши автори, а самите писатели не могат да се издържат от труда си при този малък пазар, дори ако авторският им процент е масимален. При по-висок процент цената на българската книга би станала по-висока от тази на преводната, предупреждава Стойо Вартоломеев. Това би отдалечило писателя от неговата аудитория, а едва ли някой творец би искал това...

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Хеликоптер и 100 човека гасят 8 декара пожар в Рила

Хеликоптер и 100 човека на ръка гасят втори ден пожарът, който възникна край Сухото езеро в Рила. На място са огнеборци, служители на НП „Рила“, на ЮЗДП, планински спасители и доброволци. „Първоначално огънят е обхванал площ от 1 декар, но впоследствие се разрасна. В момента в пламъци са между 8-10 декара“, обяви говорителят на ОДМВР – Кюстендил, Катя Табачка.