73 български учители по физика, химия, човекът и природата, информатика и информационни технологии ще имат възможност да влязат в големия адронен колайдер в Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН), научи „Монитор“.

Пет дни педагозите ще трупат знания и опит в Женева, като обучението се покрива с бюджет от 80 000 лв. по национална образователна програма „Квалификации“.

Първата група от 35 педагози вече посети европейския център от 21-и до 27-и юли, а на втората от 38 учители ѝ предстои да замине от 29-и септември до 5-и октомври. Най-мотивираните от кандидатите са избрани след подбор. Експертите проследяват резултатите от матурите на учениците на педагозите, в кои класове влизат, каква част от учебния материал покриват, има ли сред възпитаниците им участници в олимпиади, обясни пред „Монитор“ отговорникът по програмата Милия Тошева. По този начин те преценяват кои педагози ще имат най-голямо поле, в което да приложат наученото в ЦЕРН. Тошева обясни, че


обучението дава и възможност за кариерно развитие,

тъй като всеки учител получава сертификат за него, а от образователните инспекторати му присъждат кредити. Педагозите пък след това презентират наученото пред своите колеги, правят викторини, училищни конференции, а някои и научен театър.

„Благодарение на тези обучения създаваме цяло поколение учители, преминали на обучение в ЦЕРН“, коментира още Тошева.

Блажка Ушагелова от 1-во СУ „Пенчо П. Славейков“ и Фабиен Кунис от 125-то СУ „Боян Пенев" са участници от последната група, която се завърна от Женева преди месец. От сутрин до вечер те имат лекции, а след това имат възможността да разгледат ЦЕРН. Най-впечатляваща е


възможността да слязат на 150 м под земята

в големия колайдер, споделиха пред „Монитор“ педагозите. В момента той и всички останали детектори са спрени и не излъчват радиация. Причината е, че учените са си поставили за цел да увеличат неговата дължина.

„Големият тунел, който ускорява частиците, е 27 км и искат да го направят 100 км. Така се предполага, че ще успеят да открият тъмната материя“, обясни Фабиен Кунис, който е преподавател по три предмета – физика, информатика и информационни технологии. Той сподели, че по време на обучението с колегите си са обсъдили как в учебните програми се отделя повече на класическа физика, докато фундаменталната остава на заден план, а именно тя е по-интересна на децата. „На учениците им е интересен големият взрив , материя и антиматерия, но има малко часове за модерната физика“, заяви учителят от 125-то. Благодарение на наученото по време на обучението Кунис смята да организира допълнителни часове, в които да използва видяното в ЦЕРН и материалите, които е получил, за да може да запали интереса на децата към науката. Ушагелова пък преподава по „Човекът и природата“ и „Химия“. Тя също смята да използва снимки, които е направила, плакати и видеа, които са й дали, и контактите, които е създала, по време на обучението, за да разнообрази своите часове. Ушагелова сподели, че смята да покани в часовете си български учени, които също да предадат своя опит на учениците си.

„Това е най-добрият метод да привлечеш децата към тези науки“, заяви учителката от 1-во СУ.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Адвокат на Цветан Василев натискал основния свидетел делото КТБ

Скандалният адвокат Лазар Карадалиев се е настанил в кабинета на Цветан Василев и е тормозил яростно бившия му главен счетоводител Бисер Лазов, който сега е основен свидетел по делото за разграбените между 4 и 5 млрд. лева от КТБ.

СЕМ: С оставката на генералния директор на БНР атмосферата ще се нормализира

С оставката на генералния директор на БНР и с процедурата за избор на нов титуляр искрено вярваме, че атмосферата в БНР ще се нормализира. Това каза Розита Еленова от СЕМ по време на заседанието на Комисията за БНР.