Снимки

Единадесет години след влизането ни в Европейския съюз от общо 1402 защитени продукта в Европа едва десетина са български. Пръв беше горнооряховският суджук, последваха го още няколко нашенски мръвки, розовото масло и толкова. Какво е положението с станалите европейски държави? Към лятото на 2017 г. най-много защитени продукти има Италия – 293, като – забележете - 52 са само за местни сирена. Втора е Франция с 242 сертификата, а трета Испания със 194. Дори и южната ни съседка Гърция се е намърдала в челото с цели 104 регистрирани продукта. Хайде кажете, моля ви се, какво чак толкова има Гърция, което ние, българите, си нямаме?!

В същото време България има десетки типично национални хранителни продукти, които също могат да бъдат признати от Европа за запазени географски марки и имена. Какво да кажем за уникалното българско кисело мляко, което позволихме японците да ни измъкнат изпод носа и да го продават по света. Наглостта на самураите стигна дотам, че една от компаниите им патентова името „България” като търговска марка за киселото си мляко. Само да не вземат да поискат да влязат в правата като собственици на марката, че отидоха още 500 години под японско присъствие.

А какво да кажем за българското сирене, за свинския бут по еленски, за българската лютеница... Испанският хамон да не би да е нещо по-хубаво от нашия еленски бут! Ама испанците са оправни и бързо го регистрираха като географска марка, докато ние още се почесваме и се ослушваме. За питиетата ни също има какво да кажем. Какво по-българско питие от родната ракия. Даже има и песен, посветена на нея. Преди няколко години наш историк заяви, че ракията е измислена в България. И даде доказателства за това. Е, веднага се намериха, разбира се, и хора, които да му ударят контрата и да му опонират, че не е вярно. Ама то открай време е казано, че ако в България някога се роди гений, това ще е геният на завистта. Но да си се върнем на ракията. Точно когато стана ясно, че имаме всички шансове да я регистрираме като наше питие и да забием нож в гърба на комшиите с тяхната „дюлевица” и „йени ракъ”, законотворците ни измъдриха проектозакон, с който България се отказва от ракията и мастиката. Причината била, че не можело да ограничаваме други страни, желаещи да произвеждат въпросните напитки. Ти да видиш, толерантност нечувана! Никой няма да ги спира, който иска да продължи, нека да си произвежда, ама под друго име. Ама в случая май не става въпрос за чак такава безрезервна толерантност, а за страх да не ни скочат комшиите, че току-виж заради едната грозданка се почнала поредната разправия. Щото на Балканите май само едната Гърция още няма претенции да е измислила ракията. Всички други обаче имат. И заради тази пуста ракия не се знае докъде ще кипнат и стигнат бурните балкански страсти. Щото скоросмъртницата не признава ни Евросъюз, нито НАТО. Като влезе в кръвта и я подгрее, чудеса стават.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.