72 български продукта с еврозащита (ТЕМАТА)

72 български продукта с еврозащита (ТЕМАТА)

Гърция е регистрирала 282 храни и напитки, Италия води класацията

Почти 15 години след влизането ни в Европейския съюз само 8 български храни и 64 вина и ракии са вписани в регистъра на географските означения. Засега с най-висока степен Защитено наименование за произход (ЗНП) е странджанският манов мед.

Със защитено географско указание (ЗГУ) са розовото масло и горнооряховският суджук. Регистрирали сме и 5 продукта в категорията „Храна с традиционно специфичен характер“ (ХТСХ). Това са роле „Трапезица“, филе „Елена“ и луканка „Панагюрска“, вписани през август 2014 г., а също така и кайзерован врат „Тракия“ (декември 2015 г.) и пастърма говежда (юни 2017 г.)

За разлика от храните

при вината и ракиите нямаме проблеми с най-високата степен на регистрация,

сочи справка в регистъра на ЕК. 52 от тях имат Защитено наименование за произход (ЗНП), а две - Защитено географско указание (ЗГУ). При високо-градусните напитки, основно ракиите, вписванията са 12 и са само за ЗГУ.

Родните вина с европейска защита на марката от изби в Южна България са трийсетина, или със седем повече, отколкото в Северна. Основно регистрациите на вината са направени през май 2007 г., няколко месеца след приемането на страната ни в Европейския съюз. Първи са вината със Защитено географско указание (ЗГУ) - Тракийска низина и Дунавска равнина, вписани през април същата година. Последната българска регистрация на вино е била от август 2009 г. за района на Болярово за червено и розе.

Първата държава на Балканите, приета в ЕС - Гърция, има регистрирани 147 марки вина, като 33 от тях имат ЗНП. Освен това съседите имат и 15 марки за спиртни напитки със ЗГУ, като от тях 6 са за узо. Румъния е успяла да уреди вписването на 53 вина и 9 спиртни напитки.

Общо географските указания в специализирания сайт на ЕС са 3735, като 319 от тях са със статус само на подадени. В портала има 4 регистъра: на храните, на вината, на ароматизираните вина и на спиртните напитки. 165 от вписванията от тях от страни извън общността, като повечето - 92, са от бившия вече член на Евросъюза - Великобритания. Освен от Турция

има регистрации и от далечни страни

като Гвинея, Венецуела, Виетнам, Тайланд, Тринидад и Тобаго и още Армения, Бразилия, Камбоджа, Камерун, Колумбия, Доминиканската република, Гватемала, Гвиана, Исландия, Индия, Индонезия, Мексико, Монголия, Мароко, Перу, Южна Африка, Шри Ланка, САЩ. Венецуела например е вписала географско указание на своя ром. Виетнам пък през 2012 г. е регистирал със ЗНП рибен екстракт от остров Фукуок. САЩ пък се отчитат с една регистрация на вино със ЗНП и на друга подадена през октомври 2018 г. също за вино.

От страните от ЕС общо вписванията в четирите категории са 3573, като 1405 са на храните. С най-много регистрации в общността е Италия (312 за храни), следвана от Франция със 789 регистрации (257 за храни). По-нататък са Испания - 403, от която малко над половината - 203, са за храни. Четвърта е южната ни съседка Гърция с 282 регистрации (113 за храни), след нея е Португалия - 228 вписвания, от които 140 за храни.

Едва след тях е Германия със 186 вписвания, в това число 91 за храните.

В най-скоро време се очаква България да подаде официално документи за защита на киселото мляко и на бялото саламурено сирене, научи „Монитор“. Една от последните стъпки по процедурата за млечните продукти бе публикацията от 9 декември на интернет страницата на земеделското министерство на информация за заявленията спецификации на „Българско кисело мляко“ и „Българско бяло саламурено сирене“, подадени от сдружение „Български традиционни млечни продукти“. С нея се предостави право на възражение по заявленията спецификации за подготовка и представяне на искания до Еврокомисията. До 11 януари всяко лице с постоянен адрес или седалище в България, имащо правен интерес, можеше да изпрати до МЗХГ мотивирано възражение. Такова по информация от министерството обаче не е получено.

Постоянната междуведомствена консултативна комисия по географски означения и храни с традиционно специфичен характер в МЗХГ вече е съгласува електронно документацията за „Българско кисело мляко“ и „Българско бяло саламурено сирене“, информираха от ведомството.

Работата й е приключила на 21 януари

като е бил получен изискуемият брой положителни становища от членовете й. Вече се подготвят доклади и заповеди на министъра за одобрение на изпращането на необходимите документи в Европейската комисия за започване на процедурата на европейско ниво. При прегледа от ЕК се изпращат коментари и бележки, които се отразяват от българска страна и следва процедура на европейско ниво по предоставяне право на възражение от държавите членки и трети страни. При липса на такова се регистрират наименованията в европейския Регистър на ЗНП и ЗГУ. При получаване на възражение се водят преговори с възразилата страна. При положителен развой наименованието се вписва в упоменатия регистър.

На въпрос на „Монитор“, дали има български хранителни продукти, смятани от нас за типично български, вече защитени от други държави и за тях няма да можем да претендираме, от МЗХГ отговориха, че

няма такива наименования в европейския регистър

на Защитените наименования за произход (ЗНП) и Защитените географски указания (ЗГУ), както и в европейския регистър на храните с традиционно специфичен характер (ХТСХ), които да са регистрирани от други държави, и поради което България да не може да кандидатства за тяхната регистрация на европейско ниво.

Според председателя на Асоциацията на млекопреработвателите Владислав Михайлов за киселото мляко няма да има проблеми и ще успеем да получим Защитено наименование за произход (ЗНП), защото то е достатъчно традиционно. “При тази най-висока степен на защита продуктът трябва да е произведен в България, по традиционна рецептура за страната и не на последно място трябва

всички суровини, използвани при това, да са произведени в България

даже и фуражът за животните“, обясни той за „Монитор“. По думите му за сиреното е възможно да има проблем от Турция, защото тяхното бяло саламурено сирене е близко до българския продукт. „Турското сирене обаче е малко по-сухо, по-твърдо. Тъй като обаче югоизточната ни съседка не е член на ЕС, се предполага, че от ЕК ще ни подкрепят“, оптимист е Михайлов.

Председателят на браншовата асоциация смята, че вероятно най-големи проблеми може да имаме с кашкавала, за който още не сме подали искане. „Подобен продукт се прави не само отново в Турция, но и в Унгария. От Унгария очакваме много сериозна опозиция. В съседна Румъния има също едно жълто сирене, което много прилича на нашия кашкавал. Забавянето на подаването на документите за кашкавала е заради стремежа ни да ги изготвим максимално обосновано. Изпипват се повече детайли. За този продукт сигурно няма да успеем да получим ЗНП, а някаква по-ниска степен на защита“, прогнозира Михайлов и добавя, че документите за кашкавала ни ще могат да се подадат в ЕК най-рано през лятото.

Симеон Присадашки от същата браншова асоциация прогнозира, че от гърците може да има известни проблеми с регистрацията на нашите сирена и киселото мляко. „Засега киселото мляко не е защитено от никой като продукт“, припомни той. „Поне година и половина- две ще са необходими, за да завърши успешно получаването на европейската защита“, смята браншовикът. Според него от турска страна не може да има пречки, защото те нямат вписан млечен продукт в европейския регистър на Защитените наименования за произход (ЗНП) и Защитените географски указания (ЗГУ).

Според Присадашки

голямото ни предимство е, че имаме защита на закваската Лактобацилус булгарикус

„Да не забравяме, че и млякото у нас е с по-особени свойства и това е един от акцентите на нашата защита на уникалността на продуктите ни от него“, поясни той. Той коментира още, че забавянето на подготовката на документите с кашкавала е чисто технологично е не вярва унгарците да ни попречат за регистрацията на този типично наш млечен продукт. По думите му типично българските млечни продукти трябва да се произвеждат само от суровина, добита в страната, защото няма проблем осигуряването на количествата сурово мляко.

Общо в регистъра на ЕК са вписани 248 марки сирена, като 231 от тях на страни от ЕС, останалите 17 са на вече бившата членка - Великобритания. Със Защитено наименование за произход (ЗНП), което се смята за най-престижно, са вписани 185 сирена на производители от страни от ЕС, а 46 са със Защитено географско указание (ЗГУ).

Типичните български храни

до 2007 г. ги пазеше Лисабонската спогодба.

Киселото ни мляко и други наши млечни продукти се ползваха с национална защита по силата на Лисабонската спогодба и никой в света нямаше право да използва бранда "Българско кисело мляко". Документът обаче става невалиден с членството ни ЕС.

За един от най-известните наши хранителни продукти има повод за оптимизъм от подготвяна директива на Европейската комисия за качествата на киселото мляко, която ще признае за йогурт млякото, произведено с живи бактерии, а останалите млечно-кисели продукти ще се наричат ферментирали. Българското държавно дружество „Ел Би булгарикум“ е собственик на едноименната марка, която се отнася до живи бактерии, български йогурт и млечни продукти.

За сирената обаче нещата стоят по друг начин. Белгийска фирма и германски гражданин са успели да регистрират марки (не географски означения) на свое име. През 1998 г. живеещият в Германия Харитун Сарик е регистрирал българското саламурено сирене като фигуративна марка под името Bulgara kaеse in salzlake nach bulgarischer art. Имитирана е добре и познатата още от първите десетилетия на миналия век тенекиена кутия.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.