Снимки

- Г-жо Брестничка, имат ли основание родителите да протестират след разпространените клипове, които показват агресия от страна на учители върху деца и доколко поставянето на камери е решение на проблема?

- Със сигурност излезлите случаи на насилие над деца са индикация за това, че в училищата и детските градини понякога се случват нередни неща. Тези прояви са недопустими и веднага трябва да бъдат прекратени. Въпросът е как да стане това. Камерите изглеждат лесно решение на проблема. Това обаче е илюзия за решението му, защото може само да фиксира отделни случаи, но не може да изследва причините и няма как да предотврати подобни ситуации. Обикновено такива форми на насилие се наблюдават, когато възрастните не знаят как да се справят в определена ситуация и са на предела на силите си.

  • - Как обаче си обяснявате тази агресия - с липса на квалифицирани кадри, ниско заплащане, на хора, които не приемат професията си като призвание?

- Причините са комплексни, не е само една. И липсата на квалификация, и самите условия на работа в детските градини и училищата също провокират агресията. Когато един учител е сам с 30 малки деца, много трудно може да направи смислени занимания с тях и то в рамките на целия ден. Това може да стане за известно време, но когато часове наред трябва да работи с тях, няма как учителят да бъде на нужната висота. Затова и нашите предложения са в тази посока - да се намали броят на децата в групите или ако това не стане, то с тях да работят по двама учители едновременно. Със сигурност има нужда и да се повиши квалификацията на педагогическите кадри - и по отношение на съвременните методи на работа, и на начините да се работи с днешните деца, които реагират по различен начин в сравнение с тези от преди 30 години. Много е важно и да се повиши квалификацията на педагогическите специалисти за работа с родителите, защото в момента са оставени на вдъхновението си. Трябва да се работи за изграждането на партньорството с родителите. Без доверие нещата ще ескалират. А камерите ще подкопаят доверието между родители и учители. Ако инвестираме в камерите, се отказваме да инвестираме в изграждането на доверие, защото те са насилие и над учителите, и над децата. Не искаме децата ни да растат с манталитета на затворници под постоянно наблюдение. Това не е начин да възпитаме в тях отговорност и самоконтрол, умения за решаване на проблемни ситуации по градивен начин. Чрез камерите само търсим виновници и наказваме такива.

- Къде се къса нишката, защо няма комуникация между учители и родители и като че ли те все си прехвърлят отговорностите едни на други?

- Липсата на комуникация е наистина много голям проблем. Вместо родителите и учителите заедно да търсят решения, по-скоро търсят вина. И причината отново е, че учителите нямат умения да работят с родителите, но и нямат достатъчно време това да се случи. Да работиш с родители не означава просто да им спускаш някакви задачи. Трябва заедно да опознаят детето. Не бива да има прехвърляне на отговорност, а да се търси възможност да се помогне на детето. За да има доверие между учители и родители, то самите учители трябва да реагират непримиримо при случай на насилие от страна на техен колега. Това е нещото, което родителите не виждат или по-скоро виждат, че учителите скриват подобни ситуации, за да не подронват престижа на учебното заведение. Но ако преподавателите искат да не бъдат поставяни под общ знаменател, че са насилници, би трябвало да реагират в такива ситуации, да подават сигнали. Сигурни сме, че ако един педагог крещи и удря деца, това няма начин да не се забележи.

- Наистина ли през последните години тези случаи на агресия се увеличиха или просто сега се дава публичност, майки започнаха да снимат?

- Със сигурност има увеличение на тези случаи заради претовареността на учителите. Има обаче и повече използване на медиите за разгласяване на тези случаи, така че нещата са комплексни. Но разгласяването само по себе си не върши работа, ако след това не се предприемат други мерки. Но стъпките не са само в посока на наказване, а в промяна на средата.

- А трябва ли да има други критерии при подбора на учителите? Някои родители поискаха и мандатност на директорите, доколко ще помогне това?

- Мандатността на директорите отново има две страни. Когато един директор си върши добре работата, управлява екипа си, няма смисъл да бъде сменян просто защото му е изтекъл мандатът. От друга страна със сигурност мандатността дава възможност този, който не се справя, да не бъде избран отново на тази позиция. Понякога директорите се назначават не въз основа на професионални качества, а по други критерии. Затова за нас решението е по-скоро в контрола върху работата на директорите от страна на обществените съвети в детските градини и училищата, за да дават обратна връзка дали са удовлетворени от работата и дали са доволни за децата си.

- Въпросът е обаче как да се намерят квалифицирани учители, при условие, че като цяло има дефицит на кадри?

- Така е. Една от причините да няма кандидати за тази работа е в ниското заплащане, което със сигурност трябва да бъде променено. Другата е в промяната на средата. Учителите трябва да имат по-голяма свобода, защото професията им е творческа. Това не е работа в завод, където завиваш гайка след гайка. Тук става дума за живи хора и то деца. Там се иска да вложиш сърце, да проявиш ентусиазъм и тези хора трябва да имат възможност да проявят това не въпреки системата, а подкрепени от нея.

- Какво е мнението ви като родител във връзка с критериите за прием в първи клас? Знаете, че от тях отпада адресът по месторабота, но може ли да се направи така, че родителите да са доволни и улеснени?

- Адресът по месторабота отпадна поради решение на Комисията за защита от дискриминацията, тъй като тя го определи като дискриминационен. Факт е, че миналата година имаше много злоупотреби в това отношение. Докато няма изравняване на качеството и има т.нар. елитни училища, а другите са „втора категория“, винаги ще има родители, които ще искат да запишат детето си в по-реномирано училище.

- Преди години нашите родители не са имали притеснения, че ще учим в кварталното училище?

- Така е. В крайна сметка от 1-4 клас детето трябва да научи едни простички неща и е добре това да се случи в дружелюбна среда. Най-добрият вариант е това да стане в кварталното училище. Всичко останало е излишно напрежение. Но докато всяко училище не гарантира, че ще създаде добра среда за развитие на детето, ще наблюдаваме сегашното напрежение.

- Създаде ли се една илюзорна представа за някои елитни училища?

- Вярно е, че някои училища наистина са прехвалени, но тук е въпрос на критерии. Едни родители държат детето им да е натоварено, да е в конкурентна среда, други пък смятат, че трябва да му е спокойно. Няма универсално решение. Но родителите трябва да са сигурни, че което и училище да изберат, детето им няма да бъде тормозено и занемарявано, а ще научи необходимото.

 

Визитка:

Цвета Брестничка е родена през 1963 г. в Чирпан

Завършила е руска филология в СУ “Св. Климент Охридски”

След кратко учителстване и аспирантура се посвещава на кариерата на щастливо омъжена майка на четири деца

Автор на “Лятото свършва в неделя” (стихове), “Пътешествие надолу с главата” (2014), приказки в стихове за деца, пиесата “Среща с ропотам”, „Богове, маймуни, хора... От Коломбо до Хималаите“ и др.


 


 

 

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.