- Г-жо Георгиева, промените в Семейния кодекс, касаещи осиновяването, вече са предложени за обществено обсъждане, кои от тях подкрепяте и кои - не?

- Темата за осиновяването е много деликатна, често неразбирана и подценявана. С предложените промени за първи път се прави опит да се разчупят натрупваните с години стереотипи. Фактът, че Семейният кодекс е подложен на обществено обсъждане, е добър знак и тест за чувствителността и толерантността на обществото към осиновяването. С новите текстове падат двете големи тайни – на осиновяването и на произхода, и е разбираемо това да предизвика бурни реакции, но е и добра база за дискусии и прецизиране на спорните моменти.

Кандидат-осиновители и родителите, с които общуваме, имат притеснение относно това как ще работи Съветът по национално осиновяване, който ще замести работата на съществуващите 28 регионални съвета и ще бъде ли ефективен той. По отношение на търсенето на произхода в предложения текст не е предвидена възможност да се предоставя информация за биологичните братя и сестри. Не е ясно и при какви обстоятелства Съветът за достъп до информация за произхода ще отказва предоставянето на данни.

- Асоциация „Осиновени и осиновители“ предлага осиновеното дете да получи минимална информация за произхода си, без да чака разрешение от Съвета за достъп до информация. Какви данни според вас трябва да бъдат давани безусловно на детето?

- Всеки осиновен човек има право да получи информация, свързана с неговия произход. Практиката ни е срещала с хора, които имат генетична обремененост. Освен това светът е малък и някой ден тези пораснали деца могат да срещнат биологичните си братя и сестри, т.е. има риск от кръвосмешение. Предлагаме във всички случаи осиновените хора да имат достъп до минимална информация за здравословно състояние, генетична обремененост, причините за изоставянето, биологични братя и сестри, ако има такива.

- Какво мислите за промяната, която задължава осиновителите да казват на детето, че е осиновено?

- Предложените промени в тази част не съдържат санкция, което означава, че не са задължителни. Родителите обаче са разтревожени, че една такава намеса в семейните отношения поставя под съмнение техните права и ще се отрази на връзката с детето им.

Една от основните цели на Българската асоциация „Осиновени и осиновители“ е да насърчава родителите изобщо да не създават тайна на осиновяването. Темата за осиновяването да се разкрива пред детето още от ранна възраст по щадящ и разбираем начин, близък до неговия свят – с помощта на приказки, песнички, снимки, филмчета. По този начин то приема осиновяването като нещо напълно естествено и че това е неговият път към мама и татко. Преди време темата за осиновяването е била обвита в табута, родителите трудно са споделяли това с децата си, но днес не е така. Родителите все повече осъзнават колко е важно да са открити и да създават здрава връзка на доверие с децата си, без тайни и недомлъвки. Моето дете е вече на 5 г. и ние още от самото началото говорим с него за осиновяването. Добър помощник ни е едно албумче със снимки от времето, през което той не е бил с нас. Този албум беше нашият начин да започнем разговорите със сина ни, да го провокираме да задава нови въпроси, за да подрежда вътрешния си пъзел. Той знае, че е осиновен и съвсем спокойно приема темата за появата му в нашето семейство.

- Вие сте осиновител от 4 г., как решихте да предприемете тази стъпка?

- Имахме репродуктивни проблеми и години наред търсихме подходящо лечение. Този път е много емоционален и физически натоварващ, сериозно изпитание за семейството. В един момент си казахме, че не можем да продължаваме по този начин. За нас беше важно да сме родители и осиновяването е нашият начин това да се случи. Това, че детето ни няма да носи нашите гени и няма да прилича на мен или на бащата си, няма никакво значение. Често му казвам, че много съм се молила за него и съм го носила в сърцето си до онази първа среща преди 4 г. В момента не мога да си представя, че той можеше да не бъде наш син, а ние – негови родители. Осиновяването събра в очите и усмивката на едно малко същество безценния дар на искрената всеотдайна обич.

- Много кандидат-осиновители недоволстват от дългото чакане на подходящо дете. Според социалните служители причината за това е, че поставят много изисквания за възраст, произход. Какви бяха вашите изисквания и колко време чакахте?

- Обичайно хората чакат много, защото са стеснили критериите. Нашето желание беше за здраво дете на възраст до една година, без значение от пола. Като всяка майка и аз исках да гушкам бебе и да съпреживеем заедно колкото се може повече от първите му дни и месеци. От подаването на документите до предложението за сина ни минаха 8 месеца и половина и той дойде при нас точно на годинка.

Относно критерия за произход, той не се вписва в заявлението за осиновяване, защото това се счита за дискриминация. Този въпрос се обсъжда със социалния работник и психолозите, които отбелязват нагласите на кандидатите в социалния доклад. Много често родителите, водени от обществените настроения и под влияние на разширения кръг от семейството, поставят ограничения. Страхуват се, че детето няма да бъде прието в обществото и ще търпи негативно отношение, а те самите няма да се справят с това. Но от контактите си с други родители мога да кажа, че този стереотип и начин на мислене постепенно се разчупва, те не се фокусират толкова върху етноса и все повече хора го приемат открито и без предразсъдъци.

- Казвате, че има разчупване на този стереотип, но как си обяснявате статистиката, според която осиновяванията у нас намаляват?

- В момента не се анализират причините за тази негативна тенденция, за което ние често апелираме. Причините за намаляването на осиновяванията могат да бъдат както икономически, така и резултат на недостатъчната и неефективната подкрепа на родителите, подценяването на осиновяването като най-добрия начин едно изоставено дете да получи трайна и сигурна грижа. Надяваме се и институциите, част от системата за закрила на детето, да обърнат внимание на този проблем. Добър пример в тази посока е общуването на кандидат-осиновители и родители в групи за взаимопомощ, каквито българската асоциация „Осиновени и осиновители“ създава. Споделянето на личен опит и преживявания между родителите, съветите и подкрепата от добър специалист са изключително ценни за нас и ни дават по-голяма сигурност.

- Какво показва опитът ви за трудностите, които срещат осиновителите?

- На първо място - адаптацията на детето. Трудностите идват от това, че родителите често изпитват страхове да не изгубят детето си, а самото дете се страхува да не изгуби родителите си. На следващо място е изграждането на доверие в отношенията. Най-често родителите задават въпроси за това кои са най-добрите начини да общуват с осиновеното дете, за да изградят доверие помежду си.

Друга наша цел е едногодишният отпуск за отглеждане на осиновено дете да не е обвързан с неговата възраст. Този период е изключително важен за изграждането на здрава връзка в семейството. Много често децата идват с дефицити, особено ако са по-големи. В тези случаи често се налага и работа с психолози, логопеди и рехабилитатори, което изисква пълното отдаване на поне един от родителите, време и средства. Първоначалната адаптация на едно дете, независимо дали е от институция или от приемно семейство, е един месец. След това са необходими поне още шест месеца, за да свикне детето с родителите си и новата среда, да приеме новия си дом за постоянен и сигурен. През тези начални месеци и година родителите са най-близо до детето, насърчават го и го подкрепят. Затова е много важно да са заедно.

- Предлагате да се въведат стандарти за обучение на кандидат-осиновителите, защо и как ще се отрази този стандарт върху процеса на осиновяване?

- На първо място, сегашните 40 часа обучение на кандидат-осиновителите са крайно недостатъчни. В по-голямата си част осиновителите нямат почти никакъв родителски опит. 40-те часа са недостатъчни да научиш една двойка как да бъдат родители. Те трябва да бъдат научени как да се грижат за детето, как да го подкрепят, как да му бъдат полезни в емоционален и физически план.

Нужни са и надграждащи курсове при второ осиновяване, към каквото много често пристъпват семействата. В момента пожелалите да направят тази крачка или изобщо не преминават обучение, или са насочвани към повторно преминаване на същия обучителен курс. Когато се кандидатства за повторно осиновяване, е хубаво да се преминава през обучение с други теми, които биха подпомогнали кандидат-осиновителите. В биологичното семейство подготовката за второ дете също е по-различна от тази при първото, а ние не правим разлика между осиновени и биологични деца. Не на последно място - хубаво би било да има стандарт, който да регулира наблюдението в следосиновителния период.

- Сега как стоят нещата с наблюдението на осиновителите?

- Наблюдението се осъществява от социален работник от отдел „Закрила на детето”, който насочва семейството към социални услуги по своя преценка. Самото наблюдение продължава 2 г., като при нас социалният работник ни посещаваше на всеки 6 месеца. Практиката е много разнопосочна. Има семейства, които се наблюдават през 3 месеца, други през 6. Често срещите са проформа, записват се данните за детето и семейството и с това се приключва. Но същността на следосиновителния контрол е, ако има проблеми, те да се хванат още в ранната им фаза, за да се реагира навреме.

Хубаво е да се въведе стандарт, нека го наречем „Наблюдение и подкрепа”, защото когато има едно адекватно наблюдение, би следвала и адекватна подкрепа. Добре би било с това да не се занимават само социални работници, но и други специалисти, психолози например. В момента повечето семейства, осиновили деца, сами търсят начини да решават възникналите проблеми.

 

 

ВИЗИТКА:

 

Тодорка Георгиева е осиновила дете

 

Член е на Българска асоциация „Осиновени и осиновители“

 

Асоциацията е създадена през 2004 г., за да подпомага кандидат-осиновители и осиновени

 

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Чадър за плаж, за бизнес и за борч

Заразата, дошла от далечните източни земи, ни донесе извънредно положение, но и доста надежди. Не само за оздравяване и по-скорошна победа над вируса, а и за спасение за икономиката и за оправяне на немалко други неща.

Ген. Мутафчийски – Гласът на разума

„Той е правилният човек на правилното място”, каза преди време за него зам.-министърът на отбраната ген. Атанас Запрянов.Думи, които могат да потвърдят всички, които работят и контактуват по служба с генерал-майор професор д-р Венцислав Мутафчийски – началник на Военномедицинска академия и председател на Националния оперативен щаб за коронавируса.

Проф. Михаил Константинов: Масово побъркване

Ще започна с фактите, а ще гледам с тях и да завърша. У нас за пореден път се сбориха президент и управляващо мнозинство, но това е силно бял кахър на фона на всичко останало. Примерно на факта, че снегът още е малко и вода може и да няма. А и посевите могат да измръзнат, което ще ни докара комбинация от жажда и глад. Напоследък обаче Господ даде и малко сняг. Та дано продължи да вали. Поне още две седмици, ако може, че иначе ще трябва да захлопваме кепенците.