Визитка:

Роден е в Пловдив през 1946 г.

Завършва история в Софийския университет

Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ

Професор, доктор на историческите науки, академик от 2008 г.

От 1993 г. до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН

Автор на близо 20 книги и учебници, специалист по нова история, международни отношения и войните в края на ХІХ и началото на ХХ век

Автор е на десетки студии и монографии

 

 

 

- Акад. Марков, кажете какво е значението на Руско-турската освободителна война в контекста на днешните събития? На кои детайли трябва да обърнем внимание, когато отправяме поглед назад към миналото?

- Всяко поколение пише посвоему историята. Но оценката на Руско-турската война от последните 138 години е като освободителна. Казвам това, защото Руската империя води десет войни срещу Османската империя. Когато тя се издига, настъпва към топлите морета. Просто имперските интереси на царска Русия съвпадат с българските национални интереси - да бъде възстановена нашата държава. И това е най-голямото събитие - че след пет века османско господство, което съдържа и робството като форма на управление, България се появява на политическата карта на Европа. Има още една особеност, че тази война е предизвикана от героичното Априлско въстание. Император Александър II не е бил готов да воюва след поражението от Кримската война, но мъченичеството от смазването на въстанието предизвиква обществената реакция в Русия и в крайна сметка войната се налага. Но българите също имат принос към предизвикването и осъществяването на този акт.

- Умеем ли обаче да празнуваме и да отбелязваме подобаващо тази светла дата?

- За съжаление все още този национален празник се отбелязва от повечето българи просто като поредния почивен ден. А всъщност трябва да отдадем почит на жертвите от тази война. Когато говорим за българското опълчение, нека имаме предвид, че то действа в състава на руската армия. Затова аз ще съм на връх Шипка и ще заявя, че тук българи опълченци и руски воини са се изправили срещу армията на Сюлейман паша. Историята не бива да се политизира, както някои правят напоследък с оглед на днешните отношения с Русия. Не е необходимо да принизяваме ролята на руската армия. Историята трябва да бъде такава, каквато е. Вярно е, че загиналите руски войници не са 200 хиляди. Всъщност по нашата земя има 67 500 гроба, но нека сме наясно, че нито една друга чужда армия няма толкова гробове у нас.

- А пренаписва ли се историята според вас?

- Аз съм категорично против пренаписването на историята, а съм за преосмислянето й. А няколко пъти след 1989 година се пренаписваше в учебниците. Затова и днес децата питат „А бе това, историята, наука ли е?“. Днес за едни и същи събития и личности има различни оценки. Затова казвам, че историята трябва да се преосмисли.

- Как гледате тогава на дебата, който се разгоря преди известно време, около термините „робство“ и „съжителство“?

- Има известно влияние за това всекидневната история да измести събитийната - имам предвид войни, въстания, революции и оттам възниква този термин съжителство. Прави се експеримент едва ли не за помирение на Балканите да се махнат войните и революциите и да остане всекидневното ни съжителство. Това не променя характера на Османската империя в миналото. Не може всекидневната история да замести събитийната, а само да я допълни.

- Като анализирате днешните събития обаче, можем ли да извлечем все пак дивиденти от отношенията си с Русия?

- Вярно е, че България е в НАТО и в Европейския съюз, но това не може да промени отношенията между двата народа. Ние, българите, имаме ценен национален капитал в Москва. Аз почти всяка година пътувам до там и имам впечатление от отношението на руснаците към нас.

- Какво е то всъщност?

- Няма защо някои политици да проявяват сателитен синдром, защото ставаме смешни, или пък да се създава психоза по отношение на Русия. А понякога се създава наистина такава. Миналото лято например почивах в Балчик и по същото време имаше натовско учение на Шабла. Едва ли не местните започнаха да се тюхкат, че руснаците идвали. Ами те отдавна са тук, имат хиляди жилища у нас. Няма защо да режем тези исторически връзки с оглед на конюнктурни интереси. Това е моят съвет като историк. Не бива да казваме, че до вчера сме имали един голям брат - Русия, а че днес е друг. Има едно правило в историята, че великите държави могат винаги да се разберат. Вярно е, че ние сме в ЕС и НАТО, но това не пречи да поддържаме добри отношения с Русия. Вземете за пример една Унгария. Знаете ли колко са обременени историческите отношения между Русия и Унгария, въпреки това Виктор Орбан казва, че страната му си има своите интереси.

- Успяхме ли обаче да извлечем достатъчно полза от членството си в ЕС, да се почувстваме като истински европейци?

- Разбира се, ние сме от векове в Европа, но понеже говорим за всекидневната история, трябва да отчетем, че има едно ориенталско влияние. И това не се отнася само за нас. Понеже пътувам често и в Югославия, просто си личи откъде започва Хабсбургската империя. Става дума за различни манталитети.

- Между другото какво е мнението ви за създаването на парламентарната комисия за разследване на твърденията за намеса на Русия и Турция във вътрешната ни политика?

- Като още една излишна комисия. Държавата си има своите органи, които могат да преценят докъде се простира влиянието на дадена страна и дали то престъпва закона. Не е необходимо в Народното събрание да се водят някакви спорове и отново да изпадаме във филство и фобство. Има други начини да се измерва влиянието на една държава.

- Казахте, че приемаме 3 март като поредния почивен ден. Какво бихте посъветвали хората, има ли нужда да празнуваме показно?

- Като говорим за национален празник, нека поне да сложим знамето в дома си, да имаме самочувствието, че това е било едно ново начало във вековната българска история. Затова призовавам моите сънародници да развяват знамената не само по мачове, но и на този велик за нас ден, когато отново се появяваме като държава на картата след многовековно отсъствие.

- По случай празника сте на Шипка, какво обаче се сещат младите хора, когато стане дума за този връх?

- Младите хора трябва да знаят, че са една брънка от тази верига на поколенията и затова е добре да познават родната история. Това ще ги направи не само по-умни, но и по-съобразителни. Историческият опит е много ценен - както за държавата, така и за отделната личност. Крайно време е да престанем да повтаряме стари грешки. Когато историята се знае и се разбира, тези грешки могат да бъдат избегнати.

- Как обаче подрастващите да се заинтригуват от историята, да им се преподава по по-интересен начин?

- Историците имат дълг да поднасят историята по интересен начин, защото тя е любопитна, дори забавна. Ние имаме този ангажимент, особено към това интернет поколение. Факт е, че младите четат повече от екрана, отколкото от книгата.

- Ощетява ли го това, губят ли младите, че са непрекъснато в интернет, вместо да отварят книгите?

- Ощетени са наистина, защото новото поколение гледа към бъдещето, а в същото време има едно богато минало с всичките му поуки. Те са в историята. Затова ние трябва да ги предадем на младите хора.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Двоен аксел на леда

Напоследък се е надигнало едно движение, което като нищо ще стане всенародно. За половин година в медиите бяха показани поне пет случая, в които хората грабват гребла, резачки и варели с битум и... сами си пълнят дупките на пътя. Е, в последния репортаж кметът на малко населено място даже им осигурил необходимата техника. Пък местните ентусиасти и без това си работели на пътните ремонти в държавата. Та така с дружни усилия шосето било закърпено.

Археологът доц. д-р Крум Бъчваров: Находките ни променят разбирането за мореплаването в древността

- Д-р Бъчваров, бяхте в екипа на най-мащабната научна експедиция по морска археология в света, по време на която откривахте кораби от Античността във водите на Черно море. Защо се включихте в това предизвикателство?

Включих се в тази експедиция независимо от работата ми в Тобаго над останките от морска битка от 1677 заради професор Джон Адамс.