Снимки

Имам чувството, че когато говорим за учители, става дума за изчезващ вид, който намира място в Червената книга. Времената се промениха. Вече съвсем не говорим за онези любими учители, за които със сълзи на очите си спомняме на всеки 15-ти септември и заради които ни се иска отново да пристъпим прага на училището си. Не става дума и за онези даскали от Възраждането, които българинът е гледал със страх и почитание. Да, днешният, съвременният учител е изчезващ вид, който всеки ден се бори за оцеляването си-на инат, въпреки трудностите и понякога дори въпреки презрението и апатията на младите хора. Защото на днешния учител и с това му се налага да се справя. А прогнозите са стряскащи. 45 хиляди преподаватели ще са в пенсионна възраст до десет години. Най-вече ще липсват кадри по математика и чужди езици. В същото време младите учители са рядкост. И ако има желаещи да работят в някое училище, то е истинско щастие за директорите. И как да бъдат мотивирани тези хора? Как да бъдат мотивирани и младежите да учат педагогика, след като се оказва и че мераклиите за тази специалност намаляват с всяка изминала година. Не за друго, ами защото знаят, че няма как да оцелеят с учителска заплата, но и че професията достатъчно е загубила престижа си. А останалите кадри в системата са като съвременните Донкихотовци в джунглата на образованието. Понякога на тези хора наистина им се налага да се борят с вятърни мелници, но въпреки всичко някои успяват. Голямо признание за нас е, че имаме номиниран директор за най-добър учител в света. А нека си признаем, че всичко зависи най-вече от креативността и мотивацията. Примерите са не един и два. Но просто трябва да стават известни на обществото. В противен случай ще продължаваме да си говорим за учителите, но не с любов. Родители пък ще си позволяват да влизат в сградите на учебните заведения и да се саморазправят с преподаватели, защото са писали ниска оценка на децата им. Колко често обаче се замисляме, че само след няколко години може да се окажем в патова ситуация и да няма кой да учи децата ни. Причината-повечето от преподавателите ще са в пенсия, а кадърните млади хора ще продължават да бягат навън, защото тук не виждат перспектива. Надявам се нещо да се промени и прогнозите за това мрачно бъдеще да се окажат буря в чаша вода. Защото вярно, че ниското заплащане е голям проблем, но още по-голямо предизвикателство ще се окаже връщането на достойнството на българския учител. Дано това не се окаже мисия невъзможна. В противен случай ще берем плодовете на собственото си безхаберие. Тъжно, нали.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.