7 кътчета из Родопите, които ще запленят сърцето ви
7

7 кътчета из Родопите, които ще запленят сърцето ви

Планината е една от най-богатите на природни и културни забележителности у нас

Огромна, потайна, магична, древна – Родопа планина е едно от най-красивите и запленяващи с енергията си кътчета в България. Неслучайно тя е позната от векове като Свещената планина. Може да няма бърдата на Рила или хребетите на Пирин, но носи в себе си една особена душевност, която като че ли не може да бъде открита никъде другаде. Тук ще се сблъскате с омайна смесица от скални форми, светилища, окултни храмове, водопади, мостове, извори, меандри и китни родопски селца и градчета, пазещи предания от минали времена и невероятни гледки. Забележителностите, които може да посетите тук обаче, буквално са безброй, затова от „Монитор“ сме подготвили някои основни спирки, които не бива да изпускате.

В случай че никога досега кракът ви не е стъпвал в Родопите, най-добре е да се запознаете с планината, като първо посетите някои от по-емблематичните места тук. Без съмнение чудесен старт на вашето приключение би било


Тракийското светилище в село Татул


което се смята за едно от най-величествените мегалитни паметници, открити по нашите земи. Сгушено на около 200 м от селото и на около 15 км от Момчилград, то представлява скален масив, а върхът му – пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец. Датиран е от края на V и началото на ІV хил. пр.н.е., а за това свидетелстват намерените глинени съдове в региона. Една от прочутите хипотези е, че хълмът е служел като светилище, посветено на самия Орфей, но до ден днешен това не е било доказано със сигурност. Въпреки това светилището без съмнение е магнетично място, което завинаги ще се запечата в сърцата ви.

Друга забележителност, която ще грабне сетивата ви е


Белинташ

– едно от онези кътчета, които някак те зареждат, когато си там. Разположено в землището на с. Сини връх, то представлява платовидно скално образувание с дължина 750 м, ширина от 30 до 50 м и височина приблизително 35 м. Изградено е от вулканогено-седиментни скали и именно оттук идва името на мястото, което означава бял камък. В резултат от специфичното изветряване на скалата са образувани живописни форми. Интересното на Белинташ е, че историята на мястото е много оспорвана. Според някои това е площадка за кацане на НЛО, а според други е много важен религиозен център за тракийските племена, които са обитавали тези земи. По-конкретно, някои учени считат, че върху скалата е съществувало древно светилище на Сабазий – бога на тракийското племе беси. В горната част на скалния масив пък има интересни щерни, както и изсичания в скалите, които приличат на големи кладенци. Като добавим невероятната 360-градусова панорама, която се разкрива от тук, ще осъзнаете, че не се намирате на обикновена територия…

Когато говорим за най-хубавите места в Родопа планина, разбира се, няма как да пропуснем

и


пещерата Дяволското гърло край Триград


която привлича туристите с тайнствената си красота, множеството легенди, които разпалват въображението и ревящата стихия на подземния водопад. Всъщност именно последната е основната причина, поради която всяка година тук се стичат хиляди. Водопадът е най-високият на Балканите и е образуван от забележителните падащи в 42 м пропаст води на река Триградска. Заради оглушителния грохот, който се създава, залата, която е втората по големина пещерна зала в България, е наречена Бучащата зала. А ако се чудите защо пещерата носи името Дяволското гърло, причината се състои именно в една от многобройните легенди за мястото. Както разказват местните хора – нищо, попаднало в подземния лабиринт на пещерата, не излиза от там, така че имайте предвид и това, когато крачите по влажните й скали. Всъщност една от легендите не подминава и Орфей. Според нея той слязъл към недрата на земята тъкмо тук в Дяволското гърло, за да търси своята любима Евридика в подземния свят на Хадес.... Най-голямата мистерия в тази пещера обаче и до днес си остава подземната река, чийто край остава неизвестен и до днес.

И докато още сме на дяволска вълна, предлагаме ви да продължим нашето пътешествие с Дяволския мост, наричан още


Шейтан кюприя

Разположено в живописен пролом на около 10 километра от град Ардино, съоръжението е издигнато в периода 1515-1518 г. от строителя уста (майстор) Димитър от Неделино и вече повече от 500 години водите на Арда се разбиват в основите му. То е изградено върху останки от по-стар римски мост по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа, като и днес остава неразкрита тайната за стабилността на конструкция, сякаш неподвластна на природните стихии и промените през вековете. Мостът се извисява на 420 метра надморска височина, а от двете си страни е ограден от стръмни склонове, достигащи до 800 метра, които правят гледката край него още по-внушителна. Когато застанете пред него, сами ще разберете защо се нарича така. А освен да се полюбувате на гледката, тук бихте могли и да си починете от дългото странстване из Родопите, тъй като в непосредствена близост до моста е изградена туристическа инфраструктура за отдих и пикник.

Съвсем не далеч от него ще откриете и друго прекрасно кътче, което ще ви заплени в тишината и спокойствието си –


изоставеното село Дядовци

То се намира на 5-6 километра от Ардино и именно на път към моста в него се отбиват туристи, които се разхождат край разрушените къщи, правят няколко снимки и си заминават там. Допреди 40-50 години това чудно красиво родопско селце е било изпълнено с живот и красота – в него са живеели около 400 души, разпределени в 60 къщи. Имало е начално училище, кметство, месчид, детска градина и читалищен салон, в който се провеждали младежки забави и се прожектирали филми. Днес освен туристите, от време на време могат да се видят стада овце и крави, докарани от някой пастир от съседните села и с това, общо взето, посещаемостта на селото се изчерпва. Но макар и изчезнало, споменът за селцето все още съществува – табелата за начало на с. Дядовци е малко след края на Ардино и обозначава новото село със същото име.

Още едно потънало в


глухотата на природната омая е едно местенце,

носещо звучното име село Лисиците. То не е необитаемо, но е буквално откъснато от света и е свързано с цивилизацията единствено с един въжен мост над язовир "Студен кладенец". Не е обикновен мост, а най-дългият въжен мост у нас с дължина от 260 метра. Той сякаш свързва света, който познаваме, с място на тотално безвремие. Съоръжението е здраво захванато със солидни снопове стоманени въжета, но минавайки по него ще усетите, че се клати и именно това плаши много от туристите. В случай че обаче се осмелите да минете, имайте предвид, че от единия до другия край на моста се преминава за около 7 минути. Няма липсващи дъски, но и наличните отдавна не са подменяни, така че не тичайте по моста, а преминете с нормално темпо. Все пак няма за къде да бързате – около вас царува песента на природата и нейното безвремие. Само с един поглед ще обхванете вездесъщи зеленини, интересни скални образувания, малки острови, преминаващи рибарски лодки, прелитащи птици и язовирна идилия.

А за финал на нашето родопско пътешествие какво по-добре от харизматична гледка отвисоко над

един от най-големите язовири у нас – Въча

Панорамата се открива от екопътека Чилингира, която е изградена в непосредствена близост до едноименния комплекс. По дължината й са обозначени пет основни гледки, като, разбира се, последната е най-зашеметяваща. Дължината на цялата пътеката е по-малка от 2 км (1976 м) и не е много стръмна, което я прави подходяща за всички възрастови група. Средно отнема по час, час и половина на отиване, но всичко това без съмнение си заслужава, тъй като на финала пред вас ще се открие пленяващ пейзаж, който ще ви остави без думи. А най-хубавото е, че наоколо има много места, където да се разположите, да си отдъхнете от пътя и да се насладите на това уникално място. Ще видите тюркоазено-синия язовир "Въча", простиращ се между зелените планински масиви наоколо, а също и много малки къщички, плаващи над водата. Впрочем престоят в някоя от тези китни къщурки, които буквално се намират в средата на язовира, може да се превърне в едно приключение само по себе си…

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.