Снимки

- Г-н Новаков, преди няколко дни бе даден старт на първата българска програма на ЕС- ALECO, предназначена за младите предприемачи. Кажете кой може да се възползва от нея и за какво финансиране става въпрос?

- Програмата наистина стартира само преди няколко дни, когато с еврокомисаря Мария Габриел поставихме началото на информационната кампания за набиране на кандидатите. След около десет дни вече дори могат да се подават първите кандидатури. Става дума за финансиране от 1000 евро на месец, стипендия до три месеца и 800 евро за билет. Първите три държави са САЩ, Сингапур и Израел. За Щатите и Сингапур определихме бюджет от 800 евро за билет, а за Израел - 600 евро. Идеята е млади български предприемачи, стартирали наскоро бизнес или които ще започнат такъв, имат добър бизнес план, да могат да отидат на обучение в голяма компания от техния сектор. По този начин ще имат възможността да се учат от конкурентите си. Досега ЕС не е имал българска програма. Затова се гордея, че създаваме нещо наистина трайно.

  • - Има ли вече интерес?

- Още преди да открием програмата, много българи ни питаха как и къде може да кандидатстват. Има няколко посреднически организации само за България. Една от тях е например Софийският университет, където програмата ще се промотира сред студентите. Ще може да се кандидатства изцяло онлайн, независимо в коя точка на страната се намираш. Първата група, която ще изпратим, ще се състои от 120 души. Надявам се много от тях да са българи. Мисля, че това е една изключителна възможност за всеки, който иска да прави бизнес.

- А какъв е профилът на хората, които имат интерес да кандидатстват по тази програма, с какви професии са?

- Няма ограничения за възраст, макар да става въпрос за млади предприемачи. Въпреки това по-голяма част от желаещите са на около 35-40 години. Това са предимно хора, които сега стартират свой собствен бизнес. Има значение какъв е профилът на предприемачите в зависимост от дестинацията. Първият стаж е в САЩ и ще изпращаме предприемачи в Калифорния. Така че по-голямата част от желаещите са от IT сектора, занимават се с интернет технологии. Така че ако някой се реализира в този бранш, това е неговата дестинация. Когато пък става дума за Израел, много от младите предприемачи са в сектор сигурност, отбрана. Дестинация като Сингапур пък предпочитат хора, които искат да се занимават с туризъм. Така че профилът на предприемачите е в зависимост от дестинацията, където ще се обучават. Но все пак нека уточним, че в одобрения от Европейската комисия проект няма ограничение по сектори.

- Тези дни една друга тема предизвика бурен дебат в обществото - тази за смяната на часовото време. Ще остане ли в историята местенето на стрелките, след като предложението влиза в Европарламента в четвъртък?

- Въпросът наистина ще се дискутира в четвъртък, като темата няколко пъти се повдига от колегите от северните държави, които в случая биха имали предимство, ако смяната отпадне. Нека поясним, че никой няма да ни наложи нищо, това е независимо решение за всяка държава членка. Ако трябва обаче да погледнем фактите, мога да кажа, че от икономическа гледна точка всеки от нас ще плаща повече, ако спрем да местим стрелките. Ако за обикновения човек става дума за дребни суми, то за предприятията говорим за много повече. Когато се налага по-рано да пуснеш осветлението и по-късно да го гасиш, това струва пари. В същото време учени и лекари не са на едно и също мнение колко сериозен е ефектът върху човешкото здраве. Позволявам си да направя мое тълкуване, че често пъти той се преувеличава. Не мисля, че превъртането на часовника два пъти годишно е нещо фатално за хората и да оказва кой знае какво влияние върху нас. В същото време влиянието върху джоба е напълно доказано.

- Така ли е наистина, защото доста често се дискутира, че икономическите последици и пестенето на енергия не са налице?

- Не са такива, каквито са били в миналото, когато осветлението по улиците е било по-скъпо. В момента има много енергоспестяващи осветителни тела. Телефоните вече също се настройват според часовото време автоматично и не изискват каквито и да било усилия от наша страна. Никога не се е случвало в авиокомпании или болници да има проблем заради това, че местим стрелките на часовника. Затова си мисля, че все още не е необходимо да отменяме зимното и лятното часово време.

- Много се дискутира обаче и въпросът, ако се премахне смяната на стрелките, кое часово време ще остане - лятното или зимното. Това не е без значение.

- Мисля, че преди да вземем това решение и мнението на различните страни, е добре да чуем учените. Според мен те трябва да кажат как влияе смяната върху човешкото здраве. Също така да кажем и кое би било по-изгодно за нас. Така че очаквам дебатите по темата и вече поисках връзка с учени от БАН, за да кажат мнението си.

- Като споменахте, че са преувеличени твърденията, че смяната на времето е негативна върху здравословното ни състояние, можем ли да кажем, че въпросът за отпадането й се повдига изкуствено?

- Не съм лекар и не мога да твърдя, но не мисля, че някой може да се почуствал зле, защото сме сменили времето с 1 час назад или напред. Не смятам, че здрав човек може да има проблем с това. Затова казах, че ще ми е интересно да ми обяснят с научни аргументи как е възможно това.

- Само преди няколко дни в Русе заявихте, че би трябвало до края на годината да влезем в Шенген. Доколко обаче е реалистична една такава прогноза?

- Прогнозата ми е основана на това, което България е постигнала в това отношение. Многократно е заявявано, че страната ни е направила всичко в тази посока. Имам големи очаквания от посещението на холандския премиер у нас, където ще се наложи да заеме категорична позиция във връзка с постигнатото от страната ни. Нека погледнем картината и да си го кажем в прав текст - докато има държави във и извън Шенген, както във и извън Еврозоната, Европейският съюз ще бъде на две скорости. Това е истината. Ако искаме това да се промени, а това е задължително, всички приказки за солидарност и единство ще олекнат и няма да имат стойност. Очевидно едните са по-равни от другите. Затова смятам, че след като сме изпълнили всички изисквания, то трябва да влезем в Шенген до края на годината. Особено със силното председателство, което правим до момента, мисля, че България има всички основания да иска това. Досега не съм чул един разумен аргумент защо това не е така.

  • - А ако не влезем? Днес (бел.ред., вчера) бе изказано мнение, че ако това не стане, ще останем в периферията на ЕС, така ли е?

- Ако това не стане до края на годината, а да речем на 10 януари, това не е поражение. Във всеки случай говорим за обозримо бъдеще. Разбира се, това е важно решение, което трябва да се вземе от много страни. Но при всички положения моментът наближава. С усилията и инвестициите, които България направи, за да пази границите на ЕС, е несправедливо да оставаме извън Шенген. Според мен трябва да започнем да прилагаме подхода за всички останали процеси в ЕС, както когато става дума за пари. Вземете за пример Еврозоната - има ясно разписани правила за всичко. Ако искаме да влезем в Еврозоната и подадем документи през юни тази година, имаме две години в чакалнята. Тогава трябва да покажеш, че икономиката ти е стабилна и можеш да изпълниш всички процедури. Така трябва да е и за Шенген.

- Периодът е кратък, но кажете все пак как оценявате председателството ни досега на фона на всички трудности, при които започна?

- Обективно. И по мнение на мои колеги стартът на нашето председателство е по-силен от старта на няколко предишни председателства. Най вече заради усилената подготовка, която бе направена, но и защото то дойде в знаков за съюза момент. Някои от предишните председателства умишлено отлагаха вземането на решения, които ще дойдат по наше време. Най-сериозният прогрес по преговорите за Брекзит ще бъдат по време на нашето председателство. Предложението за следващата многогодишна финансова рамка - за 1 трилион евро, също ще бъде през тези месеци. Това се отнася и за следващия регламент за разпределяне на еврофондовете - 300 милиарда евро. Това са все теми, които можем да наречем „горещи картофи“. Но понеже казахте труден старт, не мога да не коментирам въпроса. Нормално е, когато у нас има девет протеста за един ден, това да се превърне в темата на деня. Просто не сме свикнали с това. Но имайте предвид, че за миналата година в Брюксел е имало малко над 400 протеста, което означава, че всеки ден някой за нещо е протестирал. Няма нищо лошо в това - следвайки правилата, хората могат да изразяват мнението си. И това не е било отчитано като политически натиск или да се искат оставки. По този начин функционира демокрацията.

 

 

Визитка:

Роден е на 7 юли 1988 г. в Пазарджик

Има бакалавърска степен по публична администрация, като по време на образованието си изучава мениджмънт и управленски технологии, теория на управлението, местно самоуправление и други

Магистър по право, специализира в областта на правните науки

През 2014 г. година специализира в САЩ по програма за млади лидери от цял свят

Член е на комисията по регионално развитие в ЕП

Заместник на комисията по бюджети и комисията по бюджетен контрол в ЕП

 

 

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.