Пеперудките в стомаха мъчат. Едни ги убиват с алкохол, други с пеперудки, които намират навън. Ама айде вече аман от тези пърхащи създания. Толкова пърхат, че превзеха центъра на София. Входа към столицата – Лъвов мост. Не е тайна, че от години там е свърталище на пеперудки и на хора, които искат да ги ловят за дребни суми. Ама хубаво, ловете си ги, но си ги водете вкъщи. Не тормозете хората. Колко пък да си задоволиш нагона, като заголиш задник под балкона на някоя стара реститутка? Това леко граничи с фетиша. Ама оня, който не е много реден. Странна е възбудата вятърът да ти вее задните части, докато настървени бежанци се разхождат покрай теб, а ти си слагаш най-милото на мястото, където и Менделеев не знае какво има. Сигурно рискът възбужда. Но възбудата леко дразни нормалните хора. Много се говореше за легализация на пеперудките. Искаха да си плащат данъците и законът да ги пази. Да, ама не. Та пеперудките останаха да си пърхат свободно из целия център на София. Да носят къси бели поли и да вдигат крак на колите, да подмамват клиентите по тротоарите. А то ангелите на сиромаха са слаби. Клиенти не липсват. Пеперудки също. Те пърхат от цвят на цвят волни. Никой не ги закача. И няма защо да ги закача. Те просто пърхат в нечий двор, който не се знае към кое от всички районни управления попада. Та те не са над закона, не са и под него, не са и с него, просто са някъде около него. И пеперудки винаги ще има. Колкото и петиции да се подписват, колкото и оплаквания да има. Най-старата професия няма да умре, след като няколко (били те и 150) преселници от провинцията са решили да се жалват. Да, не е приятно някой да ти пъшка под прозореца, особено когато не си ти причината за пъшкането. Но поне момичетата не крадат и не рушат. Както се казва, с много пот на челото си изкарват парите. И на тях не им е лесно. Не е лесно и на лелите с разстроен сън. Не могат да спят, превъзбудени от индийските сериали, а на всичкото отгоре и някой се сношава под прозореца им и изкарва повече пари от нейната пенсия. В подобни коментари се очаква да се предложи решение. Проблемът с платената любов не е решен обаче от 2000 години, та ние ли ще дадем решение. Докато има мераклии, ще има и пеперудки. Те ще пърхат, а нерезите ще ги ловят с кепчетата си. Кога в някой двор, кога в кола, кога директно на улицата. За мерака лек няма, за проституция - още по-малко. Едни пеперудки пърхат в нечий стомах, други под нечий балкон, трети - вкъщи, но се прикриват. Освен да си приберем пеперудките друго няма какво да направим. Но дори да ги скрием, те отново ще излетят, отново ще намерят къде да пърхат. Отново ще са сред нас. Пеперудките са част от нас, битието, житието и ежедневието ни. Във всеки един от нас живее една пеперудка, пърха в гърдите му, пред жилището му, в колата му.

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.