Снимки

Не е тайна, че у нас за наука се говори рядко. И то в съвсем извънредни ситуации. А дори някой грандиозен проект на БГ учен да привлече вниманието на обществото, отговорът след това е „пари за наука няма“. Нищо че непрекъснато се бием в гърдите какви умни глави имаме у нас. Та нашите учени предизвикват възхищение дори в чужбина. За съжаление дори там са по-ценени, отколкото у нас. Да си учен в България, е трудно. Да оцеляваш, е трудно. Може би тези хора са нещо като донкихотовци, които са решили да се борят с вятърни мелници. Нека си признаем, че теми като полимерите или пък водородните технологии са далеч от ежедневието ни. Но когато става дума за лечение на хора, всеки изостря вниманието си. Дали обаче всяка добра идея има чуваемост и дойде ли време да акцентираме на иновативните технологии? Факт е, че наши учени са тествали полимер, който може да подобри лечението на рака и да намали страничните ефекти от химиотерапията. А това е от изключително значение. Методът е признат и от чужди учени, които дори са направили експеримент върху мишки. Очаквано пари за клинични изследвания няма. Изобщо пари за наука у нас няма. Обикновено пляскаме с ръце, ахкаме какви учени имаме, но когато стане въпрос за подкрепа, всеки си затваря очите. А понякога подобни разработки могат да спасят стотици човешки животи. На Запад идеите се заплащат скъпо и знанията струват пари. А у нас открития има, при това големи. Вместо да се гордеем и да подпомагаме тези хора обаче, всичко остава на ниво замразен проект. Спомняте ли си за онова наше изобретение, което може ще направи революция в осигуряването на ток при аварийни нужди. То обаче ще се реализира след преговори за 10 млн. евро, осигурени от бизнесмен в ЮАР. Използването на полимери също може да предизвика фурор, но явно у нас никой не смята за важно, че това може да помогне на тежко болни. Подобни разработки повдигат въпроса възможно ли е наука и бизнес да се срещнат и на български терен и да си подадат ръка? И доколко е изгодно да подпомагаш подобна дейност, след като общоприетото мнение е, че тя е непрестижна. Може би докато не разберем, че наука не е мръсна дума, нещата няма да се променят. Как тогава да привличаме младежи, които да искат да се занимават с такава дейност? Може би това е мисия невъзможна, въпреки че Институтът за полимери при БАН има успех и в това начинание. Той е един от малкото у нас, които могат да се похвалят с млади кадри.

Крайно време е да разберем, че бъдещето е в подобни разработки и от тях наистина може да се печели. Въпросът е да бъдат реализирани. Точно заради липсата на средства обаче повечето от тях са прекратени. Може би дойде време не само да ахкаме и да се бием в гърдите какви учени имаме, а наистина да им помогнем. Защото колкото и да е тъжно, наука без пари не се прави.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.