Водата в ухото развъжда опасни бактерии

Доц. Диляна Вичева, специалист УНГ, преподавател в Медицинския университет в Пловдив:

Водата в ухото развъжда опасни бактерии

  • Доц. Вичева, кои са най-често срещаните заболявания на ушите през лятото?

  • През лятото се срещаме с т.нар. „ухо на плувеца”, т.е. инфекция на външния слухов канал. Обикновено то се предизвиква от попадане на вода, която остава в ухото след плуване. Създава се влажна среда, което води до развитието на бактерии. Често пъти пациенти си поставят памучни тампони или клечки за уши, но това води до нарушение на външния слой на ушния канал и така се отключва отит. Заболяването се лекува с капки за уши, но ако се усложни ще трябва да се включи и антибиотик. Освен това много често, пациентите ни имат ушна кал без да подозират, която в достъп с вода, набъбва, води до заглъхналост. Състоянието води до изнервяне на потърпевшите. Те започват енергично да чистят ушите и така натикват ушната кал в близост до тъпанчевата мембрана. В такива случаи човек трябва да бъде прегледат само от УНГ специалист, защото ухото е деликатен и чувствителен орган, свързан със слуха на човек и поставянето на точната диагноза е от съществено значение за лечението му.

  • Опасна ли е водата в ушите от басейните и морето?

  • Водата от басейните и морето е опасна, тогава когато е с повишени нива на бактерии, т.е. контролът на качеството на водата трябва да бъде завишен. Но, не само водата може да доведе до възпаление на ушите. Други предпоставки са: тесния ушен канал (при децата-външния канал все още не е оформен и лесно задържа вода); агресивното почистване с памучни тампони или други предмети; употребата на някои устройства (напр. слушалки или слухов апарат); кожни алергии или раздразнение от бижута, лак за коса или бои за коса. Възможните усложнения са временна загуба на слуха, която преминава след излекуване на болестта и хроничен външен отит). Един външен отит се приема за хроничен, ако симптомите продължават повече от три месеца. Хроничните инфекции са по-чести, ако има условия, които правят трудно лечението, напр. редки бактерии, диабет, алергия на кожата, алергия към антибиотични капки за уши, комбинация от бактериална и гъбична инфекция.

Възможна е и дълбока тъканна инфекция (целулит). Тя се получава, когато самата инфекция се разпространи в дълбоките слоеве и съединителната тъкан на кожата. Инфекцията на външното ухо може да предизвика възпаление и увреждане на кожата и на хрущяла на ушната мида, както и да засегне костите на долната част на черепа, което води упорита силна болка. По-възрастните хора, диабетиците и тези с отслабена имунна система са изложени на повишен риск от това усложнение.

  • Опасно ли е честото почистване на ушната кал?

  • Важно условие е след плуване да се подсушат ушите, независимо дали сте плували в морето или басейна, или просто сте взимали вана или душ. Избършете водата по външната страна на ушите си с чиста кърпа. Уверете се, че водата е излязла като си накланяте главата си в едната или другата посока. Избягвайте използването на памучни тампони за почистване на ушната кал, макар че можете да си мислите, че клечките за уши ви помагат, те имат обратен ефект, защото могат да набутат ушната кал още по-навътре до тъпанчето и да не можете да чувате. При упоритото използване наранявате канала и това води до инфекция и до поява на силна болка. Освен това, колкото повече използвате памучни тампони за уши, толкова повече стимулирате отделянето и образуването на ушната кал. Избягвайте използването на тапи за уши или топчета памук в ушите си, когато имате вода останала в тях, защото се създава идеална среда за развитието на бактерии.

  • Кои са най-честите неблагополучия с ушите на децата през лятото?

  • При децата често може да се развие остър среден отит и именно за това е необходим преглед от УНГ специалист. Тук обикновено инфекцията започва при упорита хрема, която не е овладяна. При децата Евстахиевата тръба е по-къса, по-широка и по-права, което води до бързо проникване на възпалението в средното ухо. Клиниката включва: силна болка в ушите, особено в легнало положение; дърпане за ухото; проблеми със съня; плач, повече от обичайното; понякога изтичане на течност от ухото; висока температура; главоболие; загуба на апетит и др. Лечението е комплексно и се назначава след щателен преглед на ушите, носа и гърлото, както и на цялостното състояние на детето. Понякога се налага да се направи парацентеза, която цели да се вземе материал за микробиологично изследване и да премахне съдържимото в тъпанчевата кухина, в противен случай може да се развият усложнения.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.