Снимки

Никой не може да избира родителите си. Нито живота, който те могат да ни дадат. Важното е да ни обсипят с любов, всичко друго е без значение. Защото когато децата пораснат, няма да питат колко таблета са им подарили, а колко време са им отделили. Дали са били обичани. Ако възпитанието беше лесна работа, на много хора нямаше да им липсват първите седем години. И това да им оставя отпечатък за цял живот.
Ако всеотдайността беше присъща на всички майки, много от тях след години нямаше да съжаляват, че са пренебрегвали децата си. Но тогава вече е късно, защото вече нямат такава нужда от тях. Ако само знаехме как да отглеждаме децата си, ако имаше рецепта, която да ги направи щастливи... Но разписана такава няма. Всяка майка я чувства със сърцето си. А сърцата на децата - ако знаехме само как копнеят за ласки, за прочетена приказка... И ако знаехме само каква омраза се пробужда след години в тези, които са били наранени и отблъснати. Наръчник за тези отношения няма. Говорим непрекъснато за отговорно родителство, а в същото време всеки месец 86 майки изоставят децата си на грижата на държавата. Причините - тривиални. Нежелание да се грижат за тях или липса на пари. И отново си казваме, че не е редно да съдим, за да не ни съдят и нас. Но докога? Докога ще сме толерантни, когато става дума за бъдещето на децата. Защото животът е странно нещо. Едни смятат едно бебе за бреме и го захвърлят с лека ръка, а други 200 000 двойки у нас копнеят и се молят всеки ден за този дар. Най-голямото им желание е да чуят детски плач. Защото дори да не са заможни, са склонни да дадат любов. Защото децата не са просто стока, която можеш да върнеш в магазина. Жалко е, че много хора не го осъзнават. Изоставят ги до контейнери, до детски площадки, уж с надеждата, че някой ще ги намери и ще им осигури по-добър живот. Най-доброто извинение. Дори за пред съвестта ни. Защото никой не казва, че е лесно да отгледаш и възпиташ едно малко човече, да го изградиш като личност, да му предадеш ценности. И вместо да се изправиш очи в очи с трудностите и да се бориш да задържиш това щастие, ти просто решаваш да се избавиш от него. Други пък ги раждат сякаш на килограм, с единствената идея, че носят доход. Непълнолетните родилки пък са скочили двойно за няколко години. Все тенденции в обществото ни, но негативни. Странно нещо е животът, нали! И чак ти става болно - от бездушието, от безразсъдството, от егоизма дори. Защото сякаш вече никой не иска да се раздели със свободата си. Нали тя ще се замени с безсънни нощи, ангажименти, разходки в парка вместо нощни клубове. Но никой не избира родителите си. Странно нещо е животът, нали!

 

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.