Снимки

Овълчените олигарси от глутницата на Костов упорито се опитват да се увият в благовидни издателски кожи, за да си издействат застраховка срещу наказателно преследване.

За целта по най-безпардонен начин те използват овладяната от тях, но и силно обезкървена организация, носеща името Съюз на издателите в България. Всъщност СИБ дълги години беше обединение на собствениците на печатни медии у нас, чрез което се поставяха пред институции различни важни за бранша въпроси. През годините обаче, след поредица от скандали не без участието на част от тези олигарси, постепенно организацията се изпразни от съдържание, голяма част от членовете й я напуснаха и тя бе напълно овладяна от Иво Прокопиев. От пет години насам председател на Съюза на издателите е съдружникът на Прокопиев в „Икономедия“ Теодор Захов. Членската й маса е сведена до точно десетима представители на издателския бранш. От тях единственият национален ежедневен вестник е „Сега“ на газовия барон Сашо Дончев, който през годините най-често се е пробвал да се ползва от лустрото на издателската организация. Освен Прокопиев и Дончев в СИБ членуват няколко регионални медии, 2 компании, издаващи списания, и фирмите, стопанисващи два интернет сайта, единият от които е „Медиапул“ на вездесъщата говорителка на Иван Костов Стояна Георгиева. С други думи медиите от фабриката за фалшиви новини имат ако не мнозинство, то поне блокираща квота в Съюза на издателите. Общата аудитория на всички издания на членовете на Съюза на издателите има силно пренебрежителен дял на пазара на печатни медии у нас, но затова пък важното за хората, управляващи организацията, е да имат зад гърба си марката, без значение че тя е изпразнена от съдържание.

Клиент

Редовен клиент на СИБ по линията на решаване на бизнес проблем чрез натиск е газовият олигарх Сашо Дончев. Още през 2009 г., когато се появяват първите индикации, че може най-сетне да бъде изритан от посредническата му роля по газовата тръба, Дончев прибягва до „помощ от приятел“, като впряга в публичната битка Съюза на издателите. Освен поредицата интервюта, дадени в негова подкрепа дори лично от съпругата на Прокопиев и тогавашен главен редактор на „Дневник“ Галя Прокопиева, тогава съюзът излиза и с „кърваво писмо“, в което изкарва Дончев светец и се опитва да извие ръцете на държавата. До самото писмо пък се стига след зов за помощ от Газовия барон, започващ по следния начин: „Скъпи кoлeги, oбpъщaм ce към вcички вac пo въпpoc, кoйтo нa пpъв пoглeд e личeн...“ Въпросът наистина е личен – личната печалба на Дончев от посредническия бизнес с природен газ на гърба на държавата. Това обаче не му пречи да се представя за притискан от властите издател, когато му е изгодно.

Аналогичен е и случаят през 2015 г. по повод започнала ревизия на в. „Сега”. Данъчни ревизии по това време бяха направени на над 50 печатни медии, но само Сашо Дончев подскочи като ужилен от това и отново надяна маската на собственик на „независима медия“, когото държавата притиска.

В разгара на скандала „ЦУМ-гейт“ през пролетта на 2017 г. не кой да е, а пак Съюзът на издателите в България излезе с позиция, че натискът върху техния свиден член Сашо Дончев бил циничен. Наистина има нещо цинично в това да поканиш на среща висш представител на правосъдната система, за да го запознаеш с проверки, които текат срещу теб, и след това да се оплачеш от натиск. Въобще преобръщането на ситуацията на 180 градуса и обвиняването на неудобни хора в собствените си грехове, както се вижда, е не просто елемент от тактиката на фабриката за фалшиви новини, а и любим сюжет на медийните собственици в тази групировка.

Фалшив

Най-яркият пример за фалшив медиен герой е фармацевтичният олигарх Огнян Донев. През лятото на 2012 г. на него му бе повдигнато обвинение за укриване на данъци в особено големи размери. Обвиненията срещу Донев са за укриване на данъци за близо 63 млн. лева. Според прокуратурата деянието е станало през 2007 г., когато Донев като изпълнителен директор на "Елфарма" АД не е посочил в данъчна декларация увеличение на годишния финансов резултат на дружеството. Цели две години след като е станал клиент на прокуратурата и очаквайки делото срещу него да влезе в съда, Дончев заделя част от натрупаните от продажба на лекарства богатства и си създава малък сайт със също толкова малка аудитория. И за да не е чак толкова срамна издателската му история, периодично плаща за отпечатването на полуанонимно списание, чиито броеве трудно намират аудитория извън пределите на бизнес сградите, в които Донев е настанил фармацевтичния си бизнес и медийната си фирмичка. И въпреки че първо е обвиняем, а след това е станал издател, това по никакъв начин не причинява и грам неудобство на пералнята на имидж на Съюза на издателите, която го оплака наскоро, че, видиш ли, държавните органи го мачкали заради критичните публикации в медиите му.

Баш майстор

Абсолютният виртуоз в употребата на неправителствени организации с цел бизнес изгода безспорно е Иво Прокопиев. Макар и дълго време да употребяваше най-голямата работодателска организация в угода на интересите си, все пак заради наличието на много други силни бизнес фигури в тази организация Прокопиев не успяваше безконтролно да говори от името на КРИБ при всяка своя прищявка. Докато се представяше за индустриалец обаче, разградският олигарх най-сетне се увенча с успех напълно да овладее Съюза на издателите. Една от най-лицемерните акции на СИБ през годините, откакто е под негов контрол, съюзът проведе именно заради глобата, която Комисията по финансов надзор наложи на „Икономедия“. Иначе бездействащият Съюз на издателите проглуши ушите на всички институции, в това число и в чужбина, за това колко несправедливо било медия на Прокопиев да бъде глобявана. Дали има или няма нарушение, това не е важно. Важното е, че докато печелят богатствата си чрез съмнителни приватизационни сделки или с далавери на гърба на държавата, едни хора се представят за предприемачи. Ако обаче някой посмее да им потърси сметка за закононарушенията, те изведнъж се превръщат в принципни и безкомпромисни издатели, които са мачкани заради публикациите в техните медии. Какво съдържат тези публикации и кой въобще ги чете, е без значение, важното е, че си имат Съюз на издателите за лична употреба.

 

Опръскаха и Брюксел

с фалшиви новини

Последната поръчкова акция, за която бе употребено името на Съюза на издателите, се проведе само преди месец в Брюксел. Труженици от фабриката за фалшиви новини около олигарха Иво Прокопиев отидоха лично до Брюксел, за да разпръснат опорните точки на своите задкулисни господари. Предвождани от Теодор Захов в качеството му на председател на СИБ, група служители на Прокопиев си издействаха среща с председателя на Европейската асоциация на издателите на вестници (ENPA) Карло Пероне, когото те лично облъчиха с фалшиви новини. Основната опорна точка, както винаги, бе, че Делян Пеевски има монопол над разпространението на печатни издания и те като независими издатели имали проблеми с него. Това, че Пеевски няма нищо общо с разпространението на печатни издания, отдавна е кристално ясно. Не е ясно обаче защо собственици на интернет медии се оплакват от пазара на печатни медии. Мръсната порция фалшиви новини, с които опръскаха Брюксел, обаче имаше една по-завоалирана цел. Олигарсите издатели искаха да се оплачат от собствените си проблеми със закона и особено последната проверка на Комисията за незаконно придобито имущество, която може да доведе до запор на сметките на фирмите на Прокопиев. Уплашен да не го сгащят за далаверите му, розовобузият олигарх пак надяна издателската мантия, изтръска СИБ от прахта и го запокити в Брюксел заедно с част от служителите си, за да ръси фалшиви новини, които да играят ролята на смокинов лист, прикриващ срамните му престъпления.

 

Куха журналистическа асоциация

тръби опорните им точки

В богатата си палитра от канали за разпръскване на фалшиви новини българските олигарси имат и журналистическа организация, която обаче е куха откъм реални членове.

Когато нямаш достатъчно голяма аудитория от читатели и зрители, един от начините да манипулираш публичното пространство е да паразитираш под формата на неправителствена организация, защитаваща журналистите. Така завземаш правото да говориш от името на гилдията, без да ти се налага дори да симулираш създаването на публицистика, а в същото време вратите ти при останалите медии, при институциите в България, а и в чужбина са широко отворени. Тази подла тактика за завладяването на една цяла обществена ниша е възприета и реализирана от Прокопиев чрез създадената под крилото му Асоциация на европейските журналисти.

Състав

Изключително гласовитото и намесващо се във всевъзможни акции НПО всъщност има общо с журналистическата гилдия само по името. Справка на сайта на АЕЖ показва, че хората, асоцииращи се с тази „асоциация“, са общо 42-ма на брой. Ако ви се струват много, опитайте се да преброите само ежедневните печатни медии на близката вестникарска будка, след това вижте колко новинарски телевизии предоставя доставчикът ви, развъртете станциите на радиото, а в интернет дори няма смисъл да влизате. Нека обаче разгледаме какво представлява тази солидна група хора, наричащи себе си „асоциация“. На първо място тя се ръководи от управителен съвет, наброяващ 7 души заедно с председателя. С изключение на шефката Ирина Недева единственият журналист, който работи на трудов договор за медия в ръководството на АЕЖ, е Росен Босев от „Капитал“. Всички останали са „на свободна практика“ и общото между тях е, че в един или друг момент са работили за медиите на Прокопиев. Не по-различна е ситуацията в списъка с членове. От 27 души щатните журналисти, работещи за медии с национално покритие, се броят на пръстите на едната ръка. Абсолютно мнозинство имат представящите се за „журналисти на свободна практика“, издържащи се от хонорари по различни проекти на НПО-та, финансирани от соросоидни фондации. Впечатляващ е и броят на членовете на АЕЖ, които всъщност работят като пресаташета, а тънката червена линия между повечето от тях отново е стаж в изданията „Капитал“ и „Дневник“. За да набъбне бройката на имената, от АЕЖ са добавили и една група „асоциирани членове“, които на практика нямат право на глас в решенията, вземани от НПО-то, а просто имената им са използвани за повече солидност. Съответно в тази графа можем да срещнем някое по-популярно име от гилдията.

Финансиране

Показателно за тази организация е финансирането, от което се издържа. В анотацията на НПО-то е записано, че АЕЖ разчита на членски внос, грантове и рекламни приходи. Макар и многократно да изтъкват на сайта си, че работят по ясни, прозрачни правила и публична отчетност, на сайта на АЕЖ до момента не може да бъде открит нито един финансов отчет. По тази причина размерът на членския внос остава мистерия. Рекламни банери на сайта на АЕЖ също не се виждат с изключение на логото на американската фондация, която е основният донор на това НПО и на практика е единственият публично известен неин източник на финансиране. От началото на съществуването на Асоциацията на европейските журналисти през 2014 г. досега тя е била захранена два пъти с грантове на обща стойност над 540 хил. лв. Солидният бюджет на това НПО е отпуснат на база възвишени и идеалистични цели като „развитието на независима и модерна журналистика“, „разясняването и популяризирането на етичните журналистически стандарти“, „защита на свободата на словото и плурализма“ и т.н. На теория парите се харчат за важни и хубави дейности. На практика обаче АЕЖ се занимава основно с разпространението на опорни точки на задкулисните си работодатели, а за цвят перманентно се разпространяват разнообразни проучвания за това колко е лоша медийната среда у нас. Официално АЕЖ получава много пари, за да подобри медийната среда, а непрестанно разпространява шокиращи данни колко лоша е тя у нас. Обективно погледнато, те сами информират, че не вършат това, за което им е отпуснато финансиране. Зад кулисите обаче явно се справят много добре, тъй като Прокопиев и кликата му от побратимени олигарси толерират в изданията си всички инициативи на въпросното НПО, а те подозрително съвпадат с опорните точки на задкулисието.

 

Оглавява я лице

на фабриката

Едно от лицата на фабриката за фалшиви новини е именно шефката на Асоциацията на европейските журналисти Ирина Недева.

Последният нагледен пример за вярната й служба на интересите на Прокопиев беше фалшивата новина от кръга „Капитал”, пробила през немското издание „Тагесцайтунг”. Докато е на стаж в Прокопиевата медия, авторката на материала бе сътворила пълен с неверни твърдения текст, който се базира на изказвания на подбрани грантаджии, сред които и Недева. Именно председателката на АЕЖ е източник на твърдението, че депутатът и наш издател Делян Пеевски притежавал „две телевизии и шест вестника и на практика контролирал 80% от пазара на печатните медии”. Колко вестника има в издателската група на Пеевски и че той въобще няма телевизия, е факт, който лесно може да бъде проверен, както и какъв е пазарният дял на нашите печатни медии. Факт е обаче, че именно фабриката за фалшиви новини разпространява тази опорна точка, а Ирина Недева успешно й дава гласност от името на уж „журналистическата асоциация“. Проста справка в регистрите пък показва, че Недева си партнира с разградския бос в неправителствената организация „Помощ за благотворителността в България”. Името й фигурира и сред екипа лектори на „Червената къща” - друга от грантаджийските организации, редовно обслужваща интересите на задкулисните кръгове у нас. „Червената къща” е проект на фондация „Гъливер клиринг хауз”, съучредител на която е една от собственичките на тясно свързаното с Прокопиев електронно издание „Медиапул”. Изключително лицемерие лъсва и от факта, че наскоро Недева, която сама е източник на фалшиви новини, е била избрана да координира работата на международната асоциация на европейските журналисти по темата противодействие на фалшивите новини и пропагандата.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Отбелязваме 181 години от рождението на Левски

Днес се навършват 181 години от рождението на Васил Левски. В родния му град Карлово и в цялата страна ще бъде почетена паметта на Апостола на свободата. Програмата в Карлово започва в 9 часа с тържествена света литургия в храм "Св. Николай". Час по-късно ще бъдат поднесени венци и цветя пред гроба на майката на Левски - Гина Кунчева.

В историческия музей в града ще бъде открита изложба. Програмата ще завърши с тържествен митинг заря на площад "Васил Левски".

Фермери излизат на протест през Министерския съвет

Фермери от цялата страна ще излязат днес на протест пред Министерския съвет. Животновъдите са недоволни от стойността на обезщетенията за евтаназираните овце и кози заради чумата по дребните чифтокопитни.