Седемнайсет младежи, заковани с железни гвоздеи. Наскоро кметът на бургаската община Средец Иван Жабов оповести, че в региона са се натъкнали на масово вампирско погребение. Той дори прогнозира, че в най-скоро време там ще се развие вампирски туризъм. Обещание, което от доста време дават и експертите по вампирите проф. Божидар Димитров и проф. Николай Овчаров.

Погребалните практики в Средновековието отдавна вълнуват учените и предизвикват нестихващ интерес у аудиторията, захранена с продуктите на американската киноиндустрия. Вампирски гробища всъщност има из цяла Европа. Това може да са хора, пронизани с кол, затрупани с камъни или положени в пръстта надолу с лицето.

През 2009 г. вампирски криминалисти огласиха новината за жена, в чиято уста имало поставена тухла. Това тутакси я превърна в предполагаем вампир. Такава традиция спазвали през XVI век, когато вампирските деяния се смятали за също толкова страшни, колкото и епидемията от чума. Затова не било никак изненадващо, че жената със запушената посмъртно уста била положена между такива мъртъвци.

За да не звучи дискриминационно, веднага трябва да уточним, че и някои мъже са удостоявани с тази чест. Като онези двама юнаци, намерени през 2011 г. в Килтешин. Версията на археолозите е, че камъните или тухлите се поставят в устата, за да предотвратят възможността вампирите да се измъкнат от гроба, за да си устроят пиршество. Някои трупове пък за още по-сигурно се разфасоват. Отрязаната глава се курдисва между краката. Така за откривателите след няколко века работата е ясна. 

Мерките срещу вампирското оживяване включват рязане на главата и преместването й между краката на мъртвеца.

Ритуали 

 

Колкото и ва  мпирски гробища да изникват по наши земи, скоро няма да стигнем Полша. Преди няколко години по време на изграждането на път в историческия регион Силезия работници се натъкват на четири странни гроба, а след това и на още девет. Всички трупове в тях са обезглавени. Повечето от скелетите принадлежат на жени. Археолозите веднага се произнасят – това е вампирска история. Сред славянските народи това е обичайна практика. Главите на кръвопийците се режат и поставят между краката. Преди това обаче с камъни се избиват зъбите на вампира. Устата се затъква с камък. Хората вярвали, че в случай на повторно оживяване, обезглавеният вампир губи ориентация и не може да се измъкне от гроба.

Други европейски народи подхождат към любителите на кръвта малко по-различно. В някои страни забиват в гърдите им кол, другаде им връзват ръцете и краката, някъде пък ги обозначават със сърпове на шията или на талията, но почти навсякъде се повтаря и ритуалът с обезглавяването.

Сензация при гробището на вампири в Силезия всъщност е не броят на труповете, а друго едно съвпадение. То е, че практически всички намерени там хора са имали котешки черти. При внимателното изучаване на черепите им учените открили интересна закономерност. Очите на всички черепи били много по-големи, отколкото при обикновените хора, а разстоянието между носа и горната челюст било по-малко, отколкото при средностатистическия човек. По мнението на учените, лицата на тези хора били досущ като котешки. Възможно е тази промяна във външния вид да се дължи на някаква генетична мутация. Възможно е също всички погребани там мацки да са имали роднинска връзка. Не е изключено и техният външен вид да е наплашил хората и да ги е предизвикал да ги нарочат за вампири.

Няколко години по-рано италианският археолог Матео Борини открива при разкопки недалече от Венеция скелет на женски вампир със забит каменен къс в устата. Както вече казахме, това е характерен ритуал, възпрепятстващ прераждането на вампира. Според Матео Борини намерените останки принадлежат на жена, която е била обвинена в разпространението на чума.

 

  Обезопасен вампир.

Епидемия

 

Вампир по неволя бил и сръбският войник Арнолд Паоле. В далечната 1729 г. той се озовал в отдалечена и пустееща местност на Гърция. Една нощ го нападнал вампир. Но войникът реагирал хладнокръвно и предприел мерки, за да не го „прихване”. Той намерил гроба на вампира, хапнал си от пръстта и втрил в кожата си кръв от вампира. След това си плюл на петите. Паоле решил, че е твърде рисковано да продължи да се навърта около вампира и се прибрал у дома. Възнамерявал да си изкарва прехраната в малката си ферма. Но селската идилия не продължила дълго.

Дори и след смъртта си Арнолд не намерил покой. Уж бил погребан в църковния двор. Хората обаче започнали да го виждат да си прави нощни разходки. Тези, които срещали призрака били обречени. Всички до един се разболели, а четирима и се споминали. Тогава местните старейшини се събрали на съвет и решили да разровят гроба, за да видят каква е тая работа. Арнолд бил брадясал, ноктите му били пораснали, а плътта му изглеждала свежа и жива. Когато забили в сърцето му кол, оттам рукнала кръв, въпреки че били минали повече от два месеца от погребението. Мъртвецът започнал да се гърчи в конвулсии, а от гърлото му се изтръгнал стон.

Повторили ритуала и с останалите жертви на нощните разходки на Арнолд. Всички гробове били разровени, за да се установи вече познатата ситуация – мъртвецът не е това, което е. Набили им колове в сърцата, отрязали им главите, а после за още по-сигурно изгорили труповете и разпръснали прахта. Но епидемията от вампири била само в началото си. След като смъртните случаи зачестили, повикали на помощ специалити от Белград, които се заели с това да проучат всеки подозрителен гроб. Така се натъкнали на цяла вампирска колекция. Сред труповете на кръвопийците имало и деца.

 

Созополските вампири също са обекти за разсъждения. Двама мъже с побити железни пръти в сърцата, погребани между XII и XIV в. Според тукашните специалисти това е знак, че те са принадлежали към знатни родове, защото бедните вампири не са били удостоявани с такава чест, а са им набивали най-обикновени колове. Румънци и българи умуват как да направят общ продукт, наречен „пътека на вампиризма”, която да обедини Созопол с града на граф Дракула – Сигишоара.

Изясняването на реалния статус на вещиците, магьосниците, върколаците и вурдалаците (отвратителни твари, по-противни даже от демоните, които обичат да си похапват дечица и разложени трупове) си остава един от най-любопитните въпроси в историята и антропологията. До ден-днешен остава неясно, съществували ли са те наистина (в качеството на хора, съзнателно практикуващи забранени магически обреди) или са просто болни невинни хорица, станали жертва на фобиите и развинтената фантазия на роднини и съседи.

Сърпът върху шията е знак, че скелетът приживе си е падал по кървавите коктейли.

Кървава баня

 

На 2 януари 1611 г. започва процесът срещу унгарската графиня Елизабет Батори, обвинена за убийствата на повече от 650 девойки. Присъдата е доживотен затвор. На 21 август 1614 г. графинята умира, за да се прероди в легендите и приказките на братя Грим.

Известността на графиня Батори се дължи на манията й по кръвта. Веднъж тя се вбесила и ударила толкова силно една от прислужничките си, че от носа й рукнала кръв. Графинята не успяла да се опази от пръските. Преди да се забърше отбелязала благотворното влияние на кръвта върху собствената си кожа. Малко по-късно прислужничката изчезнала, а Батори взела първата си кървава вана. Постепенно къпането в човешка кръв се превърнало за нея в традиция. Графинята привлякла в замъка си стотици бедни момичета от околността, обещавайки им дом, пари и закрила. Вместо това ги убивала и се къпела в кръвта им.

 

Камъкът в устата на вампира му пречи да се надигне от гроба.

 
 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Ким Чен Ун на бял кон

Севернокорейският лидер Ким Чен Ун изкачи най-високия връх на Корейския полуостров - планината Пектусан, смятана от севернокорейците за свещена, съобщи държавната осведомителна агенция КЦТА.

Крал хвана влак за държавно посещение

За пръв път в историята кралят на Белгия Филип и кралица Матилда се отправиха на държавно посещение с влак, съобщи министерството на външните работи на Белгия.

 

Уилям и Кейт в Пакистан (СНИМКИ)

Британският принц Уилям и съпругата му Катрин пристигнаха на 5-дневно официално посещение в Пакистан, предадоха световните агенции.