Снимки

- Г-н Томов, каква част от хората у нас се занимават с бизнес?

- Според изследване от 2015 г. около 15 на сто от населението има нагласи да се занимава с бизнес. На практика с бизнес се занимават 6-7% от хората. Други посочват, че биха разглеждали възможности в тази посока. Но трябва да се прави разлика между желания и действия.

- Къде сме ние по този показател в сравнение с останалите държави в Европа?

- Като резултати по предприемаческите нагласи сме много далеч както от страните в преход, така и от тези с развита индустриална икономика. В Румъния, Полша и Унгария над 25% от обществото се занимават с бизнес. Новите условия променят отношението към наемния труд. Една голяма част, ние ги наричаме самонаети или хора със свободни професии, се реализира в сферата на технологиите, правото и т.н. В САЩ по трудови правоотношения работят около 40 на сто, останалите 60% са свободни професии – агенти, дистрибутори, консултанти, ИТ специалисти и др. Увеличава се броят на хората, които са свободни в наемането, просто работят за себе си. В последното си изследване изтъкнахме, че има два типа. Едните инвестират в хора, иновации, укрепване на бизнеса и изобщо дават тон на икономиката на страната. Те са 20 на сто, а останалите 80% от представителите на бизнеса, независимо в какъв тип предприятия са, общо взето не са склонни към иновации и искат просто да задържат постигнатото. От друга страна се разграничават два типа според възможностите. Единият тип са хора, които имат собственост, средства и възможности да развиват бизнес, а другите правят бизнес по принуда, защото нямат средства. Те са около 60 на сто, като става дума предимно за работещи в автомивки, водопроводчици. И по тези показатели също се различаваме от другите страни, където тези хора са около 30 на сто.

- Малкият бизнес е гръбнакът на икономиката. Но каква част от него е фамилен?

- Ако погледнете исторически, малкият бизнес е основен за икономиката, включително и семейният, който съставлява 40 от него. Поне това сочат изследванията, но според мен е много относително. Тъй като дори да притежавате акции, да сте съдружник и т. н., така или иначе сте свързан със семейството и отново пред вас стои проблемът с приемствеността. Така че въпросът със семейния бизнес не е достатъчно изследван в България, а той е много сериозен. Причината е, че става дума за малки и донякъде средни предприятия, затова и държавните институции почти не му обръщат внимание. Няма инициативи, както и мерки за насърчаване.

- Какво пречи на приемствеността? Във ваше изследване се казва, че „бизнеселитите предпочитат да задържат контрола върху бизнеса, дори в значително напреднала възраст“.

- Същността на фамилния бизнес е да създаде нещо устойчиво и то да дава гаранция на следващите поколения в семейството. Проблемът с приемствеността в страните с развити икономики и в някои в преход стъпва на дадена култура, на създаден опит. У нас е много деликатна тема и на практика данните, които анализираме, показват, че съществуват много проблеми по отношение на ефикасното предварително осмисляне на проблема, т.е. планирането. В другите страни не се мисли по този въпрос - освен когато човек си отиде от този свят или е в пределна възраст. Хората имат култура и традиции и са подпомогнати от институциите да могат да планират приемствеността. От една страна има собственост, а от друга – управление на предприятията. В развитите страни се подхожда, като се разделят двете неща. Първоначално по-младите наследници се вкарват в управлението, придобиват опит и след това се говори за трансфер на собствеността. У нас не правим разлика в този процес и имаме застаряване на хората, които се занимават с предприемачество. Основните причини са противоречия в семейството. Понякога не става дума и за едно семейство, а са намесени деца от предишен брак и настоящия, където наследници са и едните, и другите. Второ - има противоречия при вземането на решения как да продължи бизнесът, каква позиция от кого в семейството да бъде поета. Има противоречие и в нагласите на различните поколения. Основателите управляват с конвенционални методи, гледат да избегнат риска, на ресурсите и хората гледат по-внимателно. Имат някои бариери към дигитализацията на бизнеса. Докато по-младите поколения са по-експанзивни, те искат да рискуват, но да се постигнат много по-високи печалби. По-склонни са да инвестират в хора и технологии, които да им дадат добавена стойност. Възниква противоречие за бъдещото на бизнеса, за начините, по които ще се развива. Другият проблем е, че около 30 на сто от наследниците нямат и намерение да продължават бизнеса. Те се занимават в други сфери, нямат достатъчни умения за предприемачи, както и нагласа за това. Според международни проучвания има три типа поведения на наследниците. Конформистите се съгласяват, продължават моделите на правене на бизнес така, както ги правят техните родители. Вторият тип са по-реформаторски настроени. Те променят визията за пазара, за печалба и рентабилност, по-стратегически ориентирани са към бъдещето и вярват в технологиите. А третите просто искат бизнесът да се продаде, да придобият капитали и да развиват собствен бизнес. Около 10% от фалитите на европейските фирми се дължат на погрешни действия в трансфера между поколенията.

- Има ли пропаст в поколенията и реално внуците ли ще наследят бизнеса?

- На практика се прескача едно поколение. Бедата е, че ще се образува пропаст между второто и третото поколение, защото бизнесът се наследява от 50-55-годишните. Сега поколението, което веднага трябва да мисли вече за приемственост, само след 5-6 години навършват възраст за пенсиониране. Става дума за около 30% от занимаващите се с бизнес. Следва третото поколение наследници и заради забавянето на процеса се сблъскват деца и внуци, което ще доведе до противоречия. Поколенията са през 10 години, защото много бързо се променят ценностите, развиват се технологиите. Изводът е, че от първо към второ поколение оцеляват около 40% от фамилните фирми, останалите се разпродават, фалират. От второ към трето поколение оцеляват 15 на сто, а от трето към четвърто едва около 1%. Това е сериозен проблем, защото както казахте, това е гръбнакът на икономиката ни.

- На какво трябва да се обучават младите хора, родени след 2000 г.?

- Те са алфа поколението, методите в образованието не отговарят на тяхното мислене. Първият голям проблем е малкият процент хора на тази възраст, които изобщо се занимават с бизнес. Липсва предприемаческа култура сред тях, както и нагласа в тези млади хора. Тези умения не са нужни само когато се създава собствен бизнес, а сега се говори за предприемачество в самото предприятие. Другият въпрос е, че младите хора се ориентират към хуманитарни области, липсват инженери, математици. В бъдеще ще намалява броят на заетите, в САЩ вече работи напълно роботизирано пристанище. До голяма степен 40% от работната сила ще бъде наети, останалите 60 на сто ще трябва да развиват форми на предприемачество, самонаети или т.нар. фриленсъри. Сега ги наблюдаваме в ИТ сектора, донякъде има архитекти, проектанти и юристи. Предприемачеството трябва да влезе като култура на преподаване във всяка дисциплина, а не да се изучава самостоятелно.

 

ВИЗИТКА:

Томчо Томов е ръководител на Националния център за оценка на компетенциите от 2010 г.

Завършил е психология в СУ „Св. Климент Охридски” и „Икономика и управление на нематериалната сфера” в Университета за национално и световно стопанство – София. Притежава сертификат за “Професионален мениджър MBA” от Open University, Великобритания. Специализирал е организационно поведение (Есберг, Дания), индустриални отношения (Histadrut, Израел), корпоративни комуникации (CFDT, Франция), умения за разработване на компетентностен модел и фирмени политики по възнаграждение и стимулиране у нас.

Бил е мениджър „Човешки ресурси” на няколко големи предприятия в страната. Томчо Томов е с богат преподавателски и научен опит. Ръководител е на специалност “Управление на човешките ресурси” в ЦДО към ТУ-София, ст. ас. и преподавател по дисциплините “Организационно поведение” и “Социална психология” в ТУ-София и СУ „Св.Кл.Охридски”. Автор на 275 статии и монографии.

Председател е на Асоциацията за развитие на човешкия капитал в индустрията и е зам.-главен редактор на сп. „Човешки ресурси“.

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.