Снимки

Всеки пети у нас не вярва на етикетите на опаковките на биохраните, а други 52% смятат, че може да им се има доверие само понякога и едва 4% ги приемат винаги за верни. Това сочи анкета сред потребителите за отношението им към идеята за въвеждане на знак за качество "Планински продукт", поръчана от евродепутата Момчил Неков. Засега

подобна марка са въвели само 4 страни в ЕС

- Австрия, Италия, Румъния и Франция. Соцдепутатът от ЕП смята, че след време Общността може да въведе такъв знак за целия ЕС и е хубаво България да бъде сред първите.

Във връзка с доверието на клиентите Богомил Николов от „Активни потребители“ каза, че за него производителите трябва да работят ежедневно. „Доверието на консуматорите е като английската морава и изисква непрекъсната грижа“, обясни той. И добави, че в бъдещата наредба много ясно трябва да се запишат изискванията към храните, които ще могат да се продават под названието „Планински продукт“, защото в противен случай ще има злоупотреби.

60% от българите категорично подкрепят и вярват в ефекта от въвеждане на термина за качество „планински продукт“. 27% смятат, че може би ще има добър ефект, 10% нямат мнение, като само 3% са против. В тази връзка Пенка Манева, директор в БАБХ, съобщи, че земеделският министър Румен Порожанов вече е издал заповед за сформиране на работна група, която ще се занимава с изработването на наредбата за изискванията, на които да отговарят храните с логото „Планински прождукт“.

Според резултатите от анкетата, проведена от „АФИС“ 12% от населението купува пряко, постоянно или често, продукти от планински производители на храни.

Почти всеки пети запитан е готов да плаща повече

за храни, носещи термин за качество „Планински продукт“. Това са преди всичко хора с доходи над 500 лв. на член на домакинството, предприемачи и висшисти. В същото време 8 на сто отговарят категорично отрицателно и те са основно пенсионерите и хората с ниски доходи. Други 14 на сто заявяват, че биха искали, но не могат да си позволят да дават повече пари за такива продукти. 27% искат да плащат повече и биха го сторили, но само при условие, че са сигурни в по-доброто качество.

Според евродепутата Момчил Неков, въвеждането на термина за качество „планински продукт“ може да повлияе положително на развитието на демографията в тези райони, а също така да подпомогне развитието на туризма и да създаде необходимост от изграждането на нова транспортна инфраструктура, с помощта на която продуктите от тези региони да отиват на своите естествени пазари - големите градове, смята евродепутатът. Идеята е терминът от незадължителен да стане общоевропейски и тогава ще може да се получават и субсидии за производството.

„Целта е да се създаде видимост на тези продукти, за да могат те да участват конкурентоспособно на големите пазари, а също така и да се развият

местни дегустационни пакети за туристите.

Винаги говорим за България, че има много добра кулинария, но в същото време не предлагаме повече продукти. Всеки турист, идващ в България търси да опита нещо местно, вкусно, непознато като продукти и рецепти“, каза още Неков.

 

 
 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Докато отборите им играели, масите били пълни с клиенти

Меси и Роналдо забиха нож в гърба на кръчмарите

Докато отборите им играели, масите били пълни с клиенти

Меси и Роналдо забиха ножа на търновските кръчмари. Местните съдържатели на кръчми и всякакви други питейни заведения споделиха, че ранното отпадане на някои от сочените предварително за фаворити национални отбори, е ударило много лошо по бизнеса им.