Книжовник – през XXI век в България значението на тази дума е малко мъгляво. Някои си го представят като Климент Охридски или Паисий Хилендарски, а търсачката Гугъл „изплюва“ като първи отговор село Книжовник. Закътано е в полите на Източните Родопи, оттам минават жп линията Русе-Подкова и път 5074. Има читалище и целодневна детска градина. Жителите му са 539.

Извън тези родени книжовници в днешна България има поне още един. Името му е Светлозар Желев и сега е директор на Националния център на книгата. Не постът обаче го прави книжовник, а мисленето и сърцето.

Официалната му кариера започва в издателство „Сиела“, минава през „Колибри“ и създаването на списание „Гранта“... А неофициалната се стеле из виртуалното пространство. През 2008-а Светльо, както го наричат приятелите, създаде литературния блог „Книготвор”, после дойде ред на „Литературен гид”. Сега е на мода друг негов проект - „Перото“, съвсем реално пространство в НДК и единственото по рода си място в София – библиотека, кафене, място за дискусии. При това отворено денонощно. Много възможно е да срещнете Светльо именно там и да се впуснете в разговори не само за книги, а и за пътешествия, вино и кулинария. Защото Желев разбира и от тях.

Разговорът му с „Монитор“ тръгна от Панаира на книгата във Франкфурт, мина през лирични отклонения, прескочи хълмове и стигна до незнайни селца с важна мисия. Какъв е книжовникът на XXI век, четете сега.

- Г-н Желев, понякога публикувате стихове във Фейсбук. Ще ги издадете ли в книга?

- В никакъв случай не мога да кажа, че пиша стихове. Моето не е поезия, а лични проблясъци. Поезията е нещо много по-сериозно и по-дълбоко. Не всеки текст или думи, изписани едни под други, са поезия. И не всяко нещо, излязло като книга, е литература. Когато става дума за истинска поезия, винаги съм цитирал Георги Рупчев, Коста Павлов, Иван Методиев, Иван Цанев, Яворов, Ботев! А когато говорим за литература – тя има различни видове, жанрове. В английския език думите са две – literature и fiction – важни разделения, които при нас ги няма. Затова пред думата „литература“ слагаме винаги определение.

- Налага ви се да четете огромен брой книги. Какво правите с прочетените, за които няма място в библиотеката ви?

- С жена ми имаме уговорка вкъщи да влизат само книги с автограф. Така че всички останали ги дарявам на „Читалнята” - това прекрасно място, което се появи в София, както и на фондацията на Енчо Керязов за талантливи деца в Ямбол. Много подарявам на приятели, което е най-милото за самия мен.

- Колко са томовете ви с автографи и кои са най-ценни?

- Над хиляда са. Имам от писатели от цял свят - като започнете от Дж. К Роулинг и минете през Елизабет Костова, Милан Кундера, Ричард Русо, Майкъл Конъли, Тим Северин, Давид Албахари. Имам прекрасни книги с автографи на Йордан Радичков...

- Какво четете в момента?

- Над 6 книги са на нощното ми шкафче. Най-новата е „Робът“ на Исаак Башевис Сингер – нобелов лауреат, един от най-големите еврейски писатели. Взех си я от „Читалнята” между другото. Също така „Двайсет и петият час“ на Константин Вирджил Георгиу - румънски автор, много интересен човек. Препоръча ми го Александър Шпатов. Много често отгръщам „Куфарът на брат ми. Истории за пътя“, защото обичам да чета такива истории и да се връщам към някои от тях. В него има прекрасни неща. На Лао Дзъ „Дао де дзин“ - прекрасно издание на издателство „Стефан Добрев“ под редакцията на Борис Христов, единствено по рода си. От Рене Карабаш – стихосбирката „Хълбоци и пеперуди“...

Светлозар Желев разговаря с писателя Георги Господинов и издателката Божана Апостолова в клуб

- Кое е най-затънтеното място, на което сте открили хубава книга?

- Има прекрасни места, където има читалища. Сещам се за родното село на баща ми – Моравка в Търговищка област, между Омуртаг и Попово. Много малко селце е, но в детството ми имаше читалищна библиотека с прекрасни книги. Надявам се още да съществува. Много ме боли, че съсипахме мрежата от 5000 читалища, която имахме. Останали са само три хиляди и нещо, това е наистина потресаващо! Знаете ли, че Великобритания през последните 10 години инвестира повече от 10 милиарда паунда в създаването на такива центрове, каквито са точно нашите читалища? Читалищата винаги са били сърцето на общността, на селото. Там хората са се събирали за театър, да си вземат книга, да се видят, да обсъдят новините. През 2016-а се навършват 160 години читалищно дело в България. Ще е позор за България, ако това не бъде отбелязано подобаващо, но не като празни речи, а като истинска държавна политика и стратегия. Опитваме се да се гордеем с псевдоисторически постижения, които сме имали някога, но ние в момента трябва да живеем и това е най-важното. Да мислим за нас и за бъдещето на децата ни и да бъдат образовани.

- Гледате ли риалити проекта „Ръкописът“. Как го преценявате?

- Гледам го не само защото бях поканен да чета ръкописите, които бяха изпратени на кастинга. За мен този формат е изключително важен, защото поставя на тв екран и в тв студиото книгата, писането, личността на писателя! За съжаление през последните 20 години телевизията не обръщаше внимание на писателя и книгите като нещо важно за обществото. В момента за гуру на обществото са смятани актьори, музиканти, други лица, които постоянно са на тв екрана. А всъщност хората, които стоят зад актьорската игра в една постановка – като автори на текста, не се виждат. Те са в миманса, те са призраци! Благодарение на „Ръкописът“ се надявам, че писателят ще спре да бъде призрак! Писателите са истински призвани да въздействат на обществото. Книгите не са само за удоволствие и забава. Писателят е човекът, до когото във всяка нормална държава се допитват при големи събития, катаклизми. Защото по презумпция е този, който познава най-добре човешката психика, народопсихологията, манталитета. Търсейки удоволствието и развлечението, забравихме какво е литературата. Ако изобразителното изкуство и музиката са универсални изкуства, разбираеми от всяка друга нация, то словото и литературата са единственото нещо, което различава една култура от друга и я прави национална. Ако не спрем да се отнасяме толкова недостойно към писаното слово, ние ще потъваме и след 50 години наистина ще сме изчезнали като нация.

 
 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Участниците във „Фермата“ създадоха обичай против лош късмет

Новият сезон на „Фермата“ беше белязан от няколко доста сериозни инцидента с участниците, които се разминаха на косъм от тежки последици. Това провокира екипа на шоуто да им възложи задачата да създадат нов, уникален обичай, с който да бъде прогонен каръкът в стопанството.

Мъжът на Яна Маринова върти ножа на Рамбо

Съпругът на Яна Маринова – боксьорът Тихомир Винчев, влиза в обувките на Джон Рамбо за бойните сцени от предстоящото пето заглавие на поредицата - „Последна кръв“, научи „Монитор“.

Джеси Джей не може да има деца

Певицата Джеси Джей не може да има деца. Това призна самата тя по време на свой концерт в зала „Роял Албърт Хол“ в Лондон.