Снимки

ВИЗИТКА:

 

Роден на 6 август 1960 г. във Видин

Завършил египтология в Ленинградския държавен университет

През 1994 г. става доктор на Санктпетербургския държавен университет

Основател на египтологията в България

Специализирал в Оксфорд

Специалист по древноизточни езици

Доктор на историческите науки от юни 2009 г.

Ректор  на НБУ

Заместник-министър на образованието от август 2009 г.

Министър на образованието от 19 ноември 2009 г. до 28 януари 2013 г.

Член на настоятелството на НБУ

 

- Проф. Игнатов, новите учебни програми по история за пети клас предвиждат    коренна промяна – вместо българско минало децата ще изучават древна история. Правилно ли е според вас това решение?

 

 - Надявам се това все още да не е решение, а необмислено предложение. Проектите на новите учебни програми са наистина нови и изненадващи, защото такава генерална промяна задължително трябва да бъде предшествана от обществено обсъждане, на което да присъстват учители, родители, неправителствени организации, психолози, а защо не и децата. Това е абсолютно задължително. Казвам го като човек, който е бил министър и ректор – такива важни стъпки вървят ръка за ръка с широко обществено обсъждане, особено когато става дума за историята, която в момента е невралгична в учебния процес. Първо България вече е част от голямото цяло - ЕС и в тази връзка обучението по история е много важно за нашата идентичност. Това ни задължава да обучаваме децата най-вече за миналото на нашата родина. В пети клас учениците за първи път имат отделен предмет история и стартирането с праистория и античност е остарял подход, който ми напомня едни други времена, когато се изучаваше всеобща история. Децата на тази възраст е хубаво да започнат с изучаването на българските победи и постижения, на българската гордост, защото това ще остане за цял живот в душите им, а има с какво да се гордеем. Освен това трудно се обяснява на 10-11-годишно дете какво е било 3000 години назад във времето или праистория. За тях дори прабаба им и прадядо им са извън времето, което могат да осмислят.

 

- От образователното министерство обаче се аргументираха, че   всъщност искат да следват хронологията на историята в нейното изучаване?

 

- Историята е преди всичко човекознание, а не натрупване на някакви енциклопедични факти и в тази връзка за мен не е задължително хронологията да се спазва на всяка цена. Един гражданин, който излиза от българско училище, трябва да е запознат преди всичко с родната история и родната литература. Освен това праисторията и античността саизключително сложни материи, а философията на Закона за предучилищно и училищно образование, който аз бях внесъл, е учениците да бъдат разтоварени, не натоварени. Затова категорично изучаването на предмета в пети клас трябва да започва с българска история, това е като да знаеш „песните на мама“. Децата трябва да пуснат корени в родното минало, за да го преобразуват в настоящето и бъдещето, да се възпитат на патриотично чувство и национала гордост.Всичко това е добре да сеслучи в по-ранна ученическа възраст, защото после ще бъде късно. Най-напред трябва да се създаде тази здрава основа с родната история, а след това децата да разширяват своя мироглед.Колкото до всеобщата история, не мисля, че е задължително да се изучава в средното образование. Освен българска история може да се акцентира на още няколко цивилизации. Големият въпрос всъщност е какъв краен резултат целим, какво искаме да представлява зрелостникът, завършил 12-и клас като личност, не като натрупани знания?! Ще дам един пример с обучението по литература в САЩ. Там се изучава „Одисея“ на Омир, а ние акцентираме на „Илиада“. Набляга се на „Одисея“ заради авантюристичния дух, защото там искат да създадат активни граждани, които имат любопитен подход към живота, които могат да се развиват като личности и да бъдат самостоятелни.

 

- Как ще коментирате изключването на историята като задължителен предмет в 11-и и 12-и клас и въвеждането на гражданското образование?

 

- За мен въвеждането на гражданско образование като отделен предмет е абсолютно нелепо. Наясно съм кой стои зад това решение и когато последния път ги попитах какво ще учат децата по този предмет, отговорът беше: „То сега да го въведем, после ще мислим какво точно“. Гражданското образование трябва да бъде вплетено в целия образователен процес, не просто в часовете, а в самото общуване. Безсмислено е това да бъде отделен предмет, както мой колега каза наскоро иронично - „Вечер ще си преговарям какво е да съм гражданин ли?“. Най-добрият вариант за мен е гражданското образование да се реализира на практика чрез активен обществен живот в училище. Колкото до историята – не мисля, че трябва да отпада като предмет. Очевидно авторите на всичките тези разнородни новости, които са си въобразили, че това са реформи, или не познават смисъла и духа на Закона за предучилищното и училищното образование или правят интрига с цел неговото саботиране. 

 

- Защо историята не трябва да отпада като предмет ?

 

- Както казах преди малко историята е път към изследването на човека. Още повече ситуацията, в която се намира страната ни, членството ни в ЕС, събитията, които се случват близо до границата ни, изискват историята да се изучава във всички класове. Да не забравяме и че Възраждането в България е започнало с една малка история на отец Паисий. От гледна точка на науката всеки ще каже – тя е остаряла, но историята е сила, защото събужда нацията.

 

- Наскоро отново се повдигна въпросът за това трябва ли произведения на Христо Ботев и Иван Вазов да отпадат от учебните програми. Какво е вашето мнение?

 

- Цялостното творчество на Вазов и Ботев никога не се е изучавало. В контекста на това, което казах за историята, в това сложно време, в което живеем, класици като Вазов и Ботев изграждат нашата жива духовна тъкан и затова произведенията им не трябва да бъдат пипани. Дори според мен трябва да има акцент и върху публицистиката на Христо Ботев, защото именно там е заложено активното гражданско поведение, към което всички се стремим. Там човек вижда какво значи дух и липсата на всякакъв страх от управляващи. Това всъщност е гражданското образование.

 

- Какво мислите за нововъдението в учебната програма за първи клас децата  да пишат SMS на кирилица ?

 

- Децата са толкова напред в използването на информационните технологии, че те могат да научат учителите как се пише SMS на кирилица или латиница. Аз препоръчвам на учителите, ако нещо се случи и телефонът им не работи, да го дадат на учениците, за да го поправят. А освен това аз си задавам въпроса - нали забраниха използването на мобилни телефони в час, как първокласниците ще ги извадят, за да се научат да пишат SMS? Децата са изключително напред в използването на информационни технологии. Посоката е друга – трябва да се концентрираме върху духовната национална тъкан, в изграждането на душата.

 

 

- Трябва ли според вас вероучението да бъде въведено като отделен предмет в училище?

 

- И преди съм казал, че съм скептично настроен. Като вярващ християнин смятам, че във времето, в което живеем, съществува опасност чрез въвеждане на вероучение като задължителен предмет да създадем религиозно разделение сред децата. Преди две години имаше една статистика на броя ученици, които са избрали вероучението като избираем предмет и резултатът беше 20:1 в полза на исляма. Затова ме притеснява възможността българското училище да стане причина за разделението на децата по религиозен признак. Според мен преди да говорим за въвеждането на вероучението като задължителен предмет, обществото и държавата трябва да подпомогнат църквата, активно да заработят неделните училища. Всъщност дори не знам дали тази материя е въпрос на изучаване, защотовярвам, че Бог присъства в душите ни. трябва да бъде събудена. Ако се препълнят църковните неделни училища, тогава вече ще имаме основание за въвеждане на вероучение.

 

 

- МС внесе законопроект, според който университетите вече ще получават повече пари за качество и финансирането няма да е просто на калпак. Това ли е пътят за реформа във висшето образование?

 

- В България това е пътят и аз се радвам, че въведената от мен мярка се разгръща. Просто няма как у нас да се вземе парламентарно решение, с което да се закрият определени университети и предполагам, че партийните различия ще се размият и групите ще се обединят срещу това предложение. Когато аз бях министър, искаха да правят университет в Етрополе и на въпроса – „Защо?“, ми отговаряха - „Ами защото си нямаме“ и аз им казах, че това не е като да се отвори баничарница. В България броят на университетите не е толкова голям, колкото идеологически се пропагандира. Нашият проблем е качеството. Много често обаче наличието на университет в дадено населено място е основание за неговото устойчиво развитие. И на фона на всеобщата нагласа, че трябва да се съкращават университети, според мен трябва да се открие висше училище във Видин. Там трябва да има университет, подпомогнат от държавата, защото младежите там ходят в Крайова с румънски стипендии и след това сме свидетели на много интересни и не чак толкова приятни статистики. Освен това ако там се създаде силен университетски център, той може да започне да има и регионално значение. Просто тази северозападна граница има нужда от крепостна стена, която да бъде  университет.

 

- Около изборите за нов ректор на Софийския университет отново се повдигна въпросът за дълговете на Алма матер. Смятате ли все още, че парите на университетите трябва да се управляват от финансов мениджър, а не от ректора, без значение кой е той?

 

- Академичното и финансовото управление трябва да се разделят. Мисля, че е наложително университетите да имат финансов мениджър или изпълнителен директор, който да е служител на Министерството на финансите и на него да е подчинена основната администрация във висшето училище. Крайно време е всички, които са част от тази система или имат претенцията да я променят, да разберат, че от времето на възникване на Болонския университет до ден днешен смисълът на автономията е в това университетската общност сама да решава кой да преподава, какво да се преподава и на кого да преподава.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето. 

Кръводаряване, не само при нужда

У нас не веднъж проблемът с кръводаряването излиза на дневен ред. Обикновено обаче се сещаме за това, когато стане дума за наш близък, който има нужда от това. Или пък самите ние. Много хора обаче се притесняват заради инфекции и различни зарази. Затова сега кръвта у нас ще бъде изследвана по иновативен и изключително точен метод. Той е от т.нар. NAT технологии и ще замени проверяването й за зарази по стария серологичен начин (виж стр. 6).