Снимки

Чудесно е да отвориш нова страница в живота си, когато си затворил старата с любов и мир. По време на церемонията за връчването на наградите „Златен Кукерикон“ се разбра за поредния звезден трансфер в Сатирата – шеметната Албена Михова вече е част от най-веселата столична трупа след силните си сезони в Малък градски театър „Зад канала“. Актрисата беше нещо като домакиня на шоуто: строяваше младоците, обявяващи лауреатите, и незабавно телефонираше на „баща“ им, директора Калин Сърменов, ако не слушат. Някои сега се обръщат към нея с „Майко!“ дори извън сцената и тя се бои да не я „закрепостят“ към тоя прякор. Опасност обаче няма, защото Албена е хамелеон с много лица.

Михова нарича новите си колеги свежари и се радва на първите последствия от поканата да се присъедини към тях. Тя е сред избраниците на режисьора Николай Ламбрев-Михайловски и от другата седмица започва с него репетиции в комедията на Сами Файед „Как се обира банка“. „Напуснах Малък градски театър просто защото исках нещо ново да ми се случи. Няма друга причина – нито съм се карала с някого, нито съм пречила на някого“, твърди актрисата. Тя си обича партньорите отвъд Канала и продължава да играе в представленията си там, а те не са никак малко: „Ритъм и блус“ 1 и 2, „Балкански синдром“, „Приятелки мои“, „Скъперникът“, „Болница накрай света“, „Човекоядката“...

Албена и Луиза Григорова в Скъперникът от Молиер.

Чаровната блондинка винаги е пленявала зрителите с неустоимия си талант да разсмива, но, парадоксално, досега не е имала предложения от Сатиричния театър, макар да се е разписала на сцената му още като студентка – в спектакъла

Януари“ на легендарния Стоян Камбарев

Мечтала си е да е част от екипа на най-изявените комедианти, но онези, които се изреждат на шефското кресло през годините, сякаш така и не я забелязват. „А може би е трябвало време, за да узрея и като личност“, предполага тя. Е, вече е забележима и забелязана.

Албена Михова си спомня, че винаги е минавала за веселячка. „Но не мога да кажа, че съм била душата на компанията, защото, особено в НАТФИЗ, всички искат да са „душата“ – затова са там. Много такива „души“ като се съберат, всеки се бори да покаже своите достойнства. Така сигурно са изпъкнали и моите комедийни качества“, разсъждава тя. А съдбата в ранната й младост не се оказва благосклонна към нея и се опитва да изтрие усмивката от лицето й: на 15 години варненката остава кръгъл сирак. Налага се да работи по заведения, за да се препитава. Тогава приповдигнатата веселост се превръща в нейна защитна реакция. „Навярно съм се опитвала да се спася по някакъв начин от мъката си, като се усмихвам повече навън. Вкъщи аз си знам какво ми е било. И досега у мен винаги има някаква прикрита тъга“, откровена е Албена. И добавя: „Но ние, актьорите, не можем да товарим хората с личните си проблеми, нямаме право. Нашата цел е да ги радваме“.

Михова освен смешна може да бъде романтична и вглъбена.

Михова неведнъж е забавлявала своите почитатели и като отлична имитаторка на различни публични персонажи в популярни тв формати - „Бай Брадър“, „Пълна лудница“, дебютния сезон на „Като две капки вода“. В Италия и някои други страни например изпълнители с подобна хамелеонска дарба са високо в артистичната йерархия и лежат на тези лаври с десетилетия, ала тук не е точно така. „За съжаление, това не е постоянна заетост. Нещата бързо се изхабяват и омръзват, предаванията не могат да издържат дълги години. Често са и недооценени, смятат ги за халтура. Много хора не разбират от хумор, затова се получава така“, казва актрисата. Тя е категорична, че за всеки от образите, минали през „скенера“ в главата й, е полагала подобаващи усилия, за да е достоверен, ето защо всеки от тях й е ценен, а Сашка Васева и Кичка Бодурова си ги брои за особено сполучливи. „Всичко, което влиза в професията, ми доставя удоволствие – играя, пея, танцувам. С това разнообразие актьорът някак си се „храни“. Затова смених и театъра, емоциите там малко се бяха поизяли“, връща се пак на темата Албена. Но отчита и факта, че „Зад канала“ е имала безброй невероятни приключения на сцената и зад кулисите – ако седне да ги разказва, няма да й стигне денят. „Голям гаф беше на премиерата на „Приятелки мои“ - спектакъла на Теди Москов по филм на Марио Моничели.

В Приятелки мои под режисурата на Теди Москов.

Така се бяхме захласнали, че пропуснахме цяла сцена

и никой от нас, актьорите, не беше забелязал. А след това Теди ни вика: „Браво, бе! Вие нормални ли сте?!“ Ами много се бяхме заиграхме с другите сцени и помислихме, че тази вече сме я минали. Голям смях падна“, спомня си Албена.

На нея й се правят и драматични героини, любопитно й е да опита и нещо по-сериозно. Виж, моноспектаклите не я привличат: „Честно казано, четири пъти съм отхвърляла предложения за моноспектакли, не ми е интересна тая форма, скучна ми е. Тези представления трудно се продават и бързо падат – хората обичат да има повече актьори, декори, цветност. А и не ми е приятно да съм сама на сцената – предпочитам да съм с партньори, с които да се забавляваме“. В живота обаче, след толкова много лица около нея по време на представления и репетиции, често изпитва нужда да се усамоти, да си почине от многото приказки, от оценките на вечните „разбирачи“.

Похвалите от колеги, разбира се, не влизат в категорията на досадното бръщолевене. Най-паметни за нея са получените от известния сръбски режисьор Дино Мустафич и от Мариус Куркински. „Когато Мустафич поставяше „Болница накрая на света“ на Христо Бойчев, някой явно му беше казал, че съм завършила „Кукли“ и че не умея да играя всичко. Но той се убеди, че не е така, чак ми целуна ръка накрая. Каза: „С много актьори съм работил в чужбина, вярвай ми, Албена, ти си голяма актриса, благодаря ти“. Никой дотогава не ми беше говорил по този начин“, и до днес се вълнува Михова. Когато работи с нея, Мариус пък само затваря очи и повтаря: „Много добре, много добре“. На нея това й е достатъчно. „Няма такъв актьор в България, за мен той е най-големият. Уникален е, никой друг не е успявал толкова тънко да хване българския дух. И като режисьор е явление. Може не всичките му спектакли да са еднакво успешни, но актьорите го боготворят и никога няма да го предадат“, категорична е Албена.

Полицаите от края на града: с колегите Виктор Калев и Ненчо Балабанов.

В момента зрителите могат да гледат актрисата-усмивка и в сериала на Нова „Полицаите от края на града“. „За първи път държим оръжие, правим хайки. В началото, като ме изтъпаниха на стрелбището, се уплаших – нали не мога да стрелям. После станах отличничка. Много е смешно, вживяваме се като децата, когато си играят с пушки“, разказва атрактивната тв униформена. Екранната полицайка Маргарита Желева обяснява, че задачите им не са толкова прости, колкото изглеждат: на комедийните звезди във филма им се налага да изведат дадени реални ситуации до абсурд.

Синът на Албена Михова – Мартин, също вече има в CV-то си участие в сериал, макар да е все още абитуриент. За кратко тя го беше „дала назаем“ на Елена Петрова и Кирил Ефремов като най-големия син в тяхната многодетна фамилия от „Ние, нашите и вашите“. Тази есен Мартин, като майка си навремето, ще кандидатства „Кукли“ в НАТФИЗ заедно с две от момичетата от актьорската школа, която Михова от няколко години развива. Убедена е, че ще ги приемат, защото и тримата са отлично подготвени.

 

 
 
 
 
По темата: актриса
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Самоук резбар украсява дървета

Самоук резбар от курортното градче Павел баня вече втора година разкрасява обречени на гибел дървета в местния парк.  Кукерска маска и  шевици са украсили дънера на изсъхнала липа, върху тезгяха на 35-годишния Диян Ненов е легнала вече заготовката за следващата му рожба.  Приятели на младия мъж, който работи като администратор в „Булсатком“ са публикували в социалната мрежа Фейсбук десетки клипчета, от които  се вижда как се раждат …съновиденията.

Рицарите от Sabaton проговориха на български

Рицарите от шведската група Sabaton проговориха на български. От 25-метровата внушителна сцена се чуха репликите „буба лази”, „караконджул” и „чудесни сте”, както и „благодаря, Пловдив!”. Последното бе изписано и на латиница на финала на близо двучасовия концерт на рок гигантите, с които започна тридневният празник на рока край Гребната база Hills of Rock.

Ива Караманчева и Георги Михалков – любов за 9 живота

Когато двамата се венчават, той й обещава, че ще бъдат заедно и в следващите девет живота. Тя пък и досега има чувството, че са се срещали в някой предишен, защото без да са изговаряли важните неща, те се осъществяват, сякаш са ги планирали внимателно по-рано.