Провали ли се Европа при решаването на проблема с бежанците? Пуснахме ли прекалено много икономически мигранти, които всъщност не бягат от войната? Станахме ли прекалено толерантни? Изпуснахме ли цедката? Много въпроси и нито един логичен отговор. Факт е, че в европейската външна политика има дефицити. И резултатът от тези пропуски виждаме сега. Европа се опитва да провежда политика на концептуален мултикултурализъм, но за съжаление тя се оказва неуспешна. Или поне така изглежда на фона на постоянните нападения в Германия. Едни ги наричат изблик на лудост от натурализирани немци, други ги определят като атентати. Вторите поне не са заровили главите в пясъка. На фона на всички събития, които окървавиха площадите на Европа, България поне изпъква с това, че на територията ни имаше само един атентат. Дай Боже и никога да не се повтори. В същото време се оказва, че у нас и шест пъти по-малко чужденци са получили статут на бежанци за последната година спрямо предходната. Това е похвално. Цедката обаче явно е протекла, защото се оказа, че бомбаджията в Германия всъщност е трябвало да бъде депортиран у нас.

Къде отиде и цедката за Европа? Лагерите се напълниха с чужденци, които не бягат от войната. Бягат под нечия команда. Бягат под строй. Превземат мирно цяла Европа. Но не седят мирно. Не са и смирени. Не са и вярващи. Те са фанатизирани. Хора, които презират европейците, но искат да се ползват от системите им. Не зачитат ценностите им и твърдят, че те такива нямат. Но Европа все още е толерантна към тях. Все още ги настанява, защото на континента винаги водещи са били ценности като толерантността. Докато тези хора обаче не решат да извадят мачете и с него да посекат цялата толерантност. Всеки е човек на тази земя и всеки има права. Не може да откажеш на някого убежище, щом в родината му го колят като пиле. Европа дава права, но изисква и отговорности. А сред тях не влизат да колиш наред, да се взривяваш и да убиваш. Не такава Европа искаме ние, европейските граждани. Искаме мирна, тиха, спокойна и истински толерантна Европа. Такава, в която толерантността няма да я погубва. Такава, в която солидарността ще се оценява. А не такава, която ще е майка на болни деца, които ще се пропият, ще искат да я пребият и да й вземат парите от пенсията. Европа е като лодка, която се носи в море от морал. И всеки иска да се качи на тази лодка. Капацитетът й обаче е изчерпан. Европа трябва да реши – дали да „спаси ближния“ и да потъне заедно с него, или да се опита да отплава по-далеч в морето от морал и толерантност, вълните в което стават все по-бурни и по-бурни. Има и трета опция. Просто да стесни цедката и да пуска в лодката само тези, които заслужават. Които се страхуват да не се удавят, а не такива, които просто искат да виреят в по-спокойни води.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.