Снимки

Визитка:

Роден е на 19 юли 1957 г. във Велико Търново
Става доктор на историческите науки на 43 г., а на 45 – професор
Преподава в Нов български университет, в Московския славянски университет и е старши научен сътрудник в БАН
Автор е на близо 50 книги, над 300 статии и научни съобщения

 

 

- Проф. Овчаров, кажете докъде стигнаха нещата около проекта за възстановяването на Чинията на Бузлуджа и разбрахте ли се с арх. Георги Стоилов?

- Да, разбрахме се. Просто се беше получило недоразумение, тъй като някои медии интерпретираха информацията неправилно.

  • - Какво точно се случи?

- На откриването на Музея на розата в Казанлък преди няколко дни запознах премиера Борисов с младата архитектка Дора Иванова, за да може тя да представи проекта си. Нещата се случиха много бързо. Тогава премиерът заяви, че трябва да помислим върху това, защото идеята е добра. Думите му бяха „Нека Цветан Цветанов и проф. Николай Овчаров, на когото аз вярвам, да се заемат с координирането на тази задача“. В случая аз не се изявявам като археолог, а в качеството си на съветник на министъра на културата. Затова във вторник проведохме много важно заседание, открито от министъра на културата Вежди Рашидов. Присъстваха председателите на Съюзите на художниците, на архитектите, кметът на Казанлък, арх. Георги Стоилов, както и архитект Дора Иванова. Тогава взехме много важни решения за стъпките, които ще предприемем, за да стигнем до проект за обновяването на Бузлуджа.

- Какво предстои от тук насетне?

- Нека първо да поясним, че има още много път да се извърви, докато стигнем до възстановяването на Бузлуджа. Оказа се, че първо трябва да се промени законовата база. Има две искания за изясняване статута на паметника на Бузлуджа. Това е процедура, която преминава през Националния институт за недвижими паметници на културата. От там трябва да дадат становище какъв да бъде статутът на паметника. След експертни мнения това ще бъде представено на министъра на културата. Другото нещо, което трябва да се изясни, е ситуацията около предаването на паметника на БСП. БСП обаче не е пожелала да влезе в собственост. Затова ние възложихме на кмета на Казанлък да говори с областния управител на Стара Загора, който да обсъди темата с БСП, за да видим какво се прави в тази посока. Засега Бузлуджа все още е публична-частна собственост. Така, че ако БСП няма да вземе този паметник, нека от партията да кажат какви са аргументите им. Третото нещо, което предстои, е избирането на колектива от архитекти, които ще работят по проекта. Смятаме за най-удачно председател да бъде арх. Георги Стоилов, но той ще включи в екипа и арх. Дора Иванова, за да могат да започнат работа по проект за възстановяването на Бузлуджа. Мисля, че тези стъпки са много конструктивни.

- Вече бяха загатнати няколко неща, но кажете нещо повече около идеите на Дора Иванова в самия проект?

- Тук трябва да подчертая, че това наистина е идеен проект.

- Можем ли все пак да говорим за някаква сума?

- Има предварителна прогноза, но първоначално трябва да се проучи конструкцията. След 25 години занемаряване, трябва да се види в какво състояние е. Ако са необходими средства и за нея, това вероятно ще оскъпи проекта. Но ако конструкцията е в добро състояние, все пак тя е стомано-бетонна, тогава разчетите на Дора Иванова са за около 2,5 млн.лева. Какво включва това? Разбира се, първо трябва да се ремонтира покрива. Предвижда се в центъра да се направи огромна зала с облицовани пейки, за да се провеждат концерти, фестивали. Предвижда се и оправянето на стените, мозайките са на едни от най-добрите български художници, но те са в окаяно състояние. По изчисления на Дора Иванова около 20% от тях са изкъртени. Идеята е местата с изпадалите мозайките да не се възстановяват, а да са на нивото, на което са запазени. Да речем, фигурата на Карл Маркс, няма да се възстановява напълно, въпреки че е паднала едната му ръка. Така че паметникът ще има и малко археологически вид, ако мога да се пошегувам. Тя предвижда и високият пилон до Чинията, в който сега има спомагателен асансьор, да се направи асансьор за изкачването на туристи. А площадката горе, която може да събере около 50 човека едновременно, да се превърне в наблюдателна площадка, тъй като има красива гледка. След като всичко това бъде направено, има и няколко концепции за музей. Дора Иванова смята да бъде направен Музей на паметта. Оказа се, че арх. Стоилов също мисли по този въпрос, но той го вижда като Музей на великите българи. За мен трябва да е Музей на българския дух. Нашата цел е в едри щрихи да се покаже историята на българите-от Средновековието до Новото време. Дали ни харесва или не, в крайна сметка социалистическият период е част от историята ни.  Чинията има обширни галерии, които могат да бъдат използвани и там ще бъдат тези музейни експозиции.

  • - А има ли интерес от посетители, въпреки че паметникът е рухнал, достъпът е ограничен?

- Всъщност достъпът е ограничен само формално. На практика  там може да отиде всеки. Няма охрана и това е много опасно, защото ходят всякакви хора. Не ми се ще да се стигне до нещастен случай. Интересът към паметника е голям. Аз лично не съм ходили никога в Чинията, но самата Дора Иванова каза, че на ден там ходят по 100 човека. Бузлуджа попада в световна класация на десетте най-красиви изоставени места. За нея се говори много. Дори ми казаха, че вече търновските таксиметрови шофьори не искали да возят за 5 лева в града, защото англичаните им давали по 50 лева да ги закарат до Бузлуджа. Очевидно интерес има. А във вторият етап от проекта на Дора Иванова е заложено изграждането на хотелски комплекс, но според мен това може да почака. Дори аз си мисля, че когато Чинията се направи, веднага ще има частни интереси и няма да е необходимо държавата да дава пари. Дори кметицата на Казанлък ми каза, че преди няколко години фирма е искала да го превърне в ресторант със собствени средства. Разбира се, статутът сега не позволява това да се случи, но показва, че има интерес към паметника. И тъй като знаете, че се занимавам с културен туризъм, трябва да кажа, че в момента разработвам цялостна концепция за развитието му в Казанлък. Разбира се, това включва Долината на царете, но искам да включим и прекрасната стара част на града, която до момента изобщо не е експлоатирана. Целта е да получим интересен маршрут- дестинация, която включва Казанлък, гробницата, Долината на царете, качване на Шипка, през Бузлуджа, ако е готова, и оттам хората да се връщат обратно в Казанлък.

- От следващата седмица започвате разкопки, какво точно предстои?

- Така е. Започваме разкопки на Перперикон. Става дума за тримесечни проучвания-до септември. Трябва да приключим с Акропола, с което да завършим дестинацията. На Мисионис започваме малко по-късно-на 5 юли. Там ще работи главно Ангел Конаклиев.

 

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.