• Любо Киров е роден на 26 октомври 1972 г.
  • През 2000 г. създава група „Те“
  • През 2007 г. започва самостоятелна кариера
  • Автор на текстовете на повече от 300 песни на различни български изпълнители
  • Член на дружествата „Профон“ и „Мюзикаутор“
  • Двукратен носител на наградата на „БГ радио“ „Изпълнител на годината“

 

- Любо, до седмици предстои излизането на новия ти албум, започваш турне. Какво предизвикателство е това за солов артист, който се самопродуцира?

- Голямо. Да правиш всичко сам и продуктът да изглежда завършен, е много трудно, когато се самопродуцираш. Ти си лидерът на всичко. Всяка дреболия и подробност около организация, имидж, клипове, начин на звучене минава през мен. Непрестанен анализ дали бъркаме или не. Ако нещо се обърка, накрая ще кажат: „Концертът на Любо не беше както трябва.“ Има и много хора, които застават зад гърба ми, но отговорността е моя. Не е толкова трудно, когато всички харесват това, което правят. Може да наемеш компании, но те да нямат емоционална връзка с проекта. Аз не правя комерсиални и бизнес решения. Аз взимам емоционални такива.

- След толкова години на сцена възможно ли е да се издържаш от музика?

- На мен това ми е кауза. Аз искам да докажа, че интелектуалният труд, изкуството е нещо много специално и то трябва да е добре обезпечено. В добрата си лудост повечето хора на изкуството връщат изкараното отново в изкуство. Аз съм от тези, които си осъществяват картинките в главата и мечтите - като дете винаги съм си представял, че съм на голяма сцена. Ако постоянстваш, ще събориш всички доброжелатели по пътя си. Искам да докажа, че в България може да се подредят нещата така, че да има истински звезди и по-младите да не слушат сентенции като „Музикант къща не храни“. Борим се за това, че изкуството не е безплатно. Аз искам моите неща да стават естествено и не искам да казвам на някого, че трябва да слуша българска музика, не това ми е идеята. Друга е – ставката за самите права не е регулирана и не можем да стигнем още добрите като цени ставки в Европа.

- Казваш, че каквото спечелиш, го инвестираш отново в музика. В този ред на мисли отчисленията ти за 2017 г. могат ли да покрият разноските по клип например?

- Да. Можеш да направиш много скъп видеоклип - между 20 и 30 хил. лв. Един в годината. Говорим за хора като Графа и мен например. Аз печеля особено от текстовете, защото имам над 200 - 300 парчета, изпети от други изпълнители през годините. Но през годините се отчита голямо развитие. За последните 15 години приходът ми от отчисления се е увеличил над 30 пъти.

- Какво още трябва да се случи, за да могат музикантите да живеят от това, което са сътворили?

- Трябва да се делегира доверие на дружествата „Мюзикаутор“ и „Профон“ и да започнат да се събират приходите от права от всички възможни места, на които се пуска музика за обществено ползване. Да разберат хотелиери, ресторантьори и всички, че това е някакъв труд. Освен емоциите, които артистът е оставил, е оставил и приходите си вътре. Харесвам, че дружествата напреднаха във времето, но не ми харесва, че музиканти нямат доверие в тях. Смятам, че сами да управляваме правата си е невъзможно.

- Очакваш ли след промените, които делегираха права за контрол на изплащането на авторски права към екипи от инспектори в общините, а не само на петимата специалисти от Министерството на културата, да се отчетат по-големи приходи за авторите?

- Разбира се. Един такъв мониторинг ще доведе до повече резултати и яснота. Контролът е по-лесен от малкото към голямото. Има добри закони, но ако няма контрол, хората започват да смятат, че няма закони. Това е илюзията у нас. Най-добрият вариант е органично и естествено хората, които ползват, да имат отношение и да платят с удоволствие. Защото за определена музика хората могат да дойдат в твоето заведение, но може и да не дойдат. Представете си тиха дискотека. Както когато отваряш заведение, трябва да мине ХЕИ и собственикът с охота си плаща таксата, така трябва да бъде платено и за музиката. Единствената разлика е в контрола и в размера на глобата. Когато е по-малка от таксата за излъчване на музика, тогава хората избират лекия вариант.

- Да, но много твои колеги се съгласяват да подпишат декларация за радиа и телевизии, че се отказват от правата си, за да може да им въртят песните.

- Това вече е проблем на музикантите. Аз лично имам приятели с телевизии и радиа и съм отказал, защото това е извън морала ми, при условие че съм в каузата за регулиране на тази права. Те ме разбират, но нямат бюджет да си го позволят. Ако подкрепя нещо, го подкрепям докрай, дори да не е подходящ моментът и да не ми е от полза. Като се върнеш назад обаче, си казваш: „Струваше си да стисна зъби, да пострадам.“ Трябва да мислиш за голямото, а не за малкото. Това ми се случва в момента, търпението ми се отплаща – разпродадени концерти, нови песни... Не може да се мрънка само, трябва да се рискува и да се работи.

- Какво те амбицира да продължаваш да правиш музика?

- Продължаваме и никога не сме спрели. Вече повече от 16 - 17 години. За мен е много важно да се изкарва продукция независимо от очакванията. Много хора си задават въпроса дали има смисъл или не. Човек прави музика, първо, защото има смисъл за него, а после за другите. Мисля, че с всяко изкуство трябва да е така, защото ти трябва да имаш необходимост от това, което правиш. Успехът на такива като нас се дължи на това, че много харесваме това, което правим, първо, и после мислим дали има смисъл или не. Преди години, когато започвахме ние, имаше много по-малко мотивация да правим българска музика и трябваше да сменим цялото статукво на бизнеса. Ако тогава сме успели да намерим сила, смятам, че сега хората, и то младите, са облагодетелствани, защото тази пътека по някакъв начин вече е отъпкана.

- Кога трябва да излезе новият ти албум и с какво ще ни изненада?

- Трябва да излезе през май. Вече е готов, сега се смесва. Казва се „Както преди“. Има 10 песни, като нито една не е пълнеж, всяко парче е сингъл. Аз, Ангел Дюлгеров и Живко Петров се събрахме за около 4 дни и записахме целия албум в къщата ми. Записвахме по цяла нощ и по цял ден, дори в 6 сутринта. Вдъхновението беше толкова голямо, че текстовете, музиката и аранжиментите се раждаха по едно и също време.

- В последните години се наблюдава нова мода – изкарват се само сингли и никой не инвестира в събирането им в албум. Ти защо реши да го направиш?

- Аз никога не съм бил по модата. Комфортът първо трябва да е у музиканта, преди да търсиш комерсиалния ефект. По-добре да промениш нещата, без да искаш, отколкото да правиш планове как да успееш. На мен ми се получава, защото правя каквото искам. Казват, че днес парчетата не трябва да бъдат по-дълги от 3,5 мин, защото няма да ги въртят. В новия албум има парчета над 4 минути. Имам напълно акустични песни. Не съм мислил дали радиата биха ги завъртели или не. Аз смятам, че хората, които идват на концертите, са ми по-важни и те мотивират музиката ми. Намират я, дори и да не е толкова разпространена по радиата или с някакви милиони гледания в интернет. Мен ме интересува, че тези хора, купувайки билети, заявяват отношение.

- Можеш ли да отличиш някое от парчетата в албума?

- Има парчета, на които, докато ги записвахме, плакахме. Буквално. Като някакви разчуствани деца, заради нещото, което се случва в момента, и текста, който излиза. Пример е парчето, което е само пиано и глас, казва се „Всички пътища водят към теб“. Понякога човек плаче от вътрешна радост, която е примесена с лек сантимент от неща, които се завръщат. Този албум е абсолютно емоционално завръщане към самия мен такъв, какъвто съм бил. Затова го кръстих и „Както преди“, не защото повтарям някакви песни. Въобще не прилича на нещата, които съм правил. Но означава, че връщам онази енергия, която като по-млади хора имахме. Един неподправен ентусиазъм и много силна мотивация. Излизам от инерцията. Не искам да изпадам в това занаятчийско работене в шоубизнеса. С този албум си върнах амбицията. Чувствам се като 20-годишен, който тепърва ще покорява света.

- А има ли стилова промяна в музиката ти?

- О, да. Има парчета, от които хората ще бъдат изненадани, защото не вярват, че аз мога да пея по този начин. Някои са доста рок, други са изключително соул, трети са блус и рок, други пък са абсолютна балада. Мисля, че някои хора ще си сменят рязко впечатленията за мен. Някои парчета бяха провокация дори за мен. Като цяло всичката музика на света, която съм харесвал, която ме е изградила, е влязла в този албум – поп, рок и соул. Може на места да чуете неща, които ви миришат на Принс, други - на Майкъл Джексън, трети – на рокендрола на Aerosmith, но по един нов начин, прекаран през мен.

- Разпродаде промоцията на сборния албум „Знам“ миналата година, зала 1 я напълни няколко пъти, и то без агресивна реклама. Мислиш ли за нещо по-голямо?

- Имам такива идеи. Доста от хората, които ме харесват, ми го подсказват от повече от година. Колегите, които го направиха - също. Искам да започна турнето. Първият концерт в Античния театър ми е много важен, защото ще е първата ми проверка на новите песни. Искам да мине това и смятам да обявя дата в „Арена Армеец“.

- Откъде ще премие турнето и с кои музиканти ще пътуваш?

- Освен тримата „герои“, които направихме албума, Калин Вельов ще се присъедини на барабаните, „Латида“ са беквокали, а бас китара ще е Александър Обретенов от Д2. Навсякъде направихме готина продукция миналата година, инвестирахме в екрани, добра мултимедия, осветление и звук, в които не искам да правя компромиси. Този път ще е още по-добре. Имам идеи да направя срещи с фенове преди концерта. Да могат да разгледат сцената, да докоснат инструментите, да чуят саундчека. Първият концерт е в Пловдив на 14 юни. Ще обиколим повече от 10 града през август и септември, летните театри на Варна и Бургас. Освен големите градове имаме идея през септември движението да се случва в по-малките като Благоевград, Велико Търново, Хасково, Ямбол, Самоков, Панагюрище...

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (6 - 10 май)

След всички таланти, избуявали през годините, българинът доказа, че е достигнал до съвършенството и покрива напълно идеала за многостранно развитата личност. Потвърждението за това дойде в дните, в които даже пълните атеисти се развихриха по темата за папското посещение и религиите.

Седмичен мониtоринг (22 – 26 април)

30 милиона яйца няма да изкукуригат и изкудкудякат по Великден. Тъжна новина и не съвсем. Всяка уважаваща себе си кокошка е наясно, че е важно не снасянето на яйцето, а откудкудякването му. Едни „репортери без граници“ вече се отчетоха предвеликденски с мощно кудкудякане, след като снесоха поредната кошница запъртъци, вапцани с черна боя.