Снимки

Г-жо Брестничка, само преди няколко дни обществото беше скандализирано от пореден случай на агресия - беше разпространено видео, на което се вижда как четвъртокласници тормозят своя съученичка. Като че ли това стана част от ежедневието ни, има ли решение този проблем?

- Всъщност това, че в българското училище има агресия, не е нещо ново. Тези случаи стават все по-видими. Въпросът е какво правим ние като възрастни, за да ги предотвратим. За съжаление повечето предложения са свързани с реакция, след като нещата ескалират. Затова е необходима съвсем друга среда, в която децата растат. Ако искаме да има промяна, то трябва да променим училищната среда. Това изисква доста голям ресурс и съсредоточаване на възрастните върху този проблем, защото виждаме, че мерките, които се предлагат, са свързани с това да накажем някои деца. Когато децата имат неподходящо, неприемливо поведение, обикновено това е вик за помощ от тяхна страна. С това ни казват, че нещо не е наред в средата и в отношението между възрастните. Затова ние трябва на първо място да направим така, че условията в училище да са по-дружелюбни. От много години настояваме да се премахне двусменното обучение, защото то е доста агресивно по отношение на децата, ако бих могла да се изразя така. Те просто тичат от стая в стая, нямат време за смислени дейности, с които да изразят себе си по атрактивен начин. Това съответно повишава проявите на насилие между децата. Освен това начинът, по който се финансира образованието, липсата на достатъчно средства принуждава директорите да запълват максимално паралелките и това също допринася за повишаване на агресията. А в училище децата трябва да имат повече време и възможности за самоинициативи, за екипна работа, за да може да се чувстват добре в средата си. Тогава агресията намалява. Така че освен да се борим с последствията, да започнем да променяме средата, да намалим условията да се случват такива агресивни прояви.

- Как ще коментирате предложението на синдикатите да има оценка за поведение в училище, това решение ли е на проблема?

- Напълно в разрез с нашите възгледи във връзка с това, което трябва да се промени. Това е израз на безпомощността на възрастните да погледнат в корена на проблема. Когато раздаваме етикети като „добър“ и „лош“, ние казваме на децата, че като възрастни се отказваме да правим каквото и да било и че всъщност те са виновни. А когато има такива прояви, възрастните са тези, които не са направили необходимото. Имам предвид и родители, и учители. Затова трябва да работим да се подобри комуникацията между родители и учители. Оценката за поведение не е начин да се подобри тази комуникация. Тя е начин да се постави още една преграда между родители и учители. Разговорът между тях трябва да се случва дори много преди да е възникнал проблем, да има време и ресурс хората да говорят за стойностните неща, за ценностите си.

- Не е ли обаче част от проблема, че учителят няма авторитет? Вече дори родители влизат в училище и се саморазправят с учители.

- Разбира се, че саморазправата е абсолютно недопустима - както от страна на родители, така и от всеки гражданин на страната. Авторитетът на учителите не се гради чрез заплахи и наказания, а чрез уменията да комуникираш с хората отсреща, от това, че им даваш повече възможности да бъдат по-добри. Не си даваме сметка, че учителят е един огромен ресурс за родителя, но той трябва да има условия, за да се възползва от този ресурс. Родителите не се раждат научени как да бъдат такива. Затова те имат нужда от подкрепа. Когато виждат такава от страна на учителя, естествено, той става авторитет за тях. Има много такива примери. В много от случаите родители и учители имат добра комуникация, имат си доверие. Но за момента това е оставено само на личната инициатива на самия учител. Работата с възрастни обаче не е като работата с деца, има нужда от допълнителни умения. Само че никой не подкрепя учителя в това да усвоява такива умения.

- Много учители казват директно, че не могат да се справят с децата. От какво имат нужда днешните подрастващи, с какво са по-различни от предишните поколения?

- Днешните деца растат в изключително информационно наситена среда. Авторитетът на учителя няма как да се гради в това, че той ще доведе до тях някаква нова или непозната информация. По-скоро умението да работиш с деца е свързано с това учителят да владее методи, чрез които да въвлича учениците в самия процес, така че те да не бъдат пасивни слушатели, на които просто се свежда дадена информация. Те трябва да бъдат изследователи, това са нови методи и учителите трябва да бъдат подкрепени да ги усвоят в своята практика.

- Вече имаме десетки случаи на агресия в детски ясли. Нормално ли е майки да изпращат децата си на забавачка със записващи устройства, къде е проблемът?

- Ето тук отново опираме до проблема с липсата на доверие между семейството и образователните институции. Защото ако ние непрекъснато изпращаме послание, че камерите са това, което ще ни спаси от насилието и проблемите в училище, нормално е и родителите да реагират по същия начин и когато имат съмнения, ще реагират по същия начин. Истината е, че ако не влагаме ресурс в това да изграждаме отношенията помежду си, а се дебнем едни други, то това ще доведе само до изостряне на отношенията и недоверие.

- Излезе статистика, че над 16 000 ученици са напуснали училище миналата година, а 45% от тях са заминали в чужбина. 10% пък не искат изобщо да учат. Притеснява ли ви това?

- Никак не са обнадеждаващи тези данни. Това показва, че нещата в училище трябва съществено да се променят, за да може децата да бъдат привлечени към него. Една голяма част от учениците обаче напускат и поради социални причини, така че връзката между училището и социалната система трябва да бъде много по-тясна. Когато има проблем, е необходимо да се работи съвместно. Нека се търсят причините за проблемите, а не само да се назовават симптомите.

- Бъркат ли някъде съвременните родители и доколко социалните мрежи оказват влияние наистина във формирането на ценности?

- Съвременните родители са в доста сложна ситуация, защото те не могат да използват моделите на своите родители, защото са различни и неприложими. Естествено е да търсят информация в интернет, социалните мрежи. Затова училището трябва да е ресурсът, от който да получават адекватна подкрепа. Родителството е свързано с много експерименти, понякога с грешки. Не бива да заклеймяваме хората за това, че правят грешки и че търсят решения. Те трябва да видят пред себе си различни алтернативи, защото няма една рецепта как точно се отглежда дете.

- От години говорим за реформа в образователната система, доколко се случва? Когато пък има някаква промяна, се оказва, че обществото не я приема, къде е златната среда?

- И тук е трудно да се даде единна рецепта. Проблемът при реформите е, че често се захващат в прекалено голям мащаб и не се прави оценка на отделните стъпки. Например така беше с целодневното обучение, до ден днешен няма оценка дали беше ефективна тази мярка. Ако не правим оценки, винаги ще бъдем в ситуация на неяснота.

 

Визитка:

Цвета Брестничка е родена през 1963 г. в Чирпан

Завършила е руска филология в СУ “Св. Климент Охридски”

След кратко учителстване и аспирантура се посвещава на кариерата на щастливо омъжена майка на четири деца

Автор на “Лятото свършва в неделя” (стихове), “Пътешествие надолу с главата” (2014), приказки в стихове за деца, пиесата “Среща с ропотам”

 

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.