Снимки

Има една статистика, от която направо ти се плаче. От нея ти настръхва косата и си задаваш безброй въпроси. Тя не показва просто сухи данни, а зад нея стоят човешки съдби. И не само това - има мъка, денонощен къртовски труд, безсъние и отдаване на другия. Точно това е лекарската професия. И съвсем не е клише, че е мисия. Напротив, точно това е. Трябва да имаш силен дух, за да спасяваш човешки живот дори когато си бил на крак след 12-часово дежурство. Да забравиш за себе си, когато не си се хранил, не си бил със семейството си. Точно според статистиката през 2009 година у нас е имало 35 000 лекари. По последни данни - от 2014-а, са 28 000. Броят им ще продължава да се топи. И изобщо не бива да ни учудва, че българските медици бягат навън, напротив. Доскоро си обяснявахме това с ниското заплащане. Не, възнагражденията вече съвсем не са водеща причина. Истината е, че българският лекар е неоценен - в собствената си страна, от собствените си пациенти. Свикнахме за българския лекар да се говори под общ знаменател като за бялата мафия. А това е недопустимо. Свикнахме българският лекар да е хулен. И това е недопустимо. Още по-недопустимо е обаче в европейска страна докторите да са бити, унижавани, мачкани по най-бруталния начин. Спомнете си само за последната година колко пъти екипи на Спешна помощ бяха нападани, бити и унижавани. Само преди няколко дни в „Пирогов“ някой решил да си изкара яда, като удрял с юмруци лекар и счупил носа на медицинска сестра. И точно този някой няма здравни осигуровки и напада медицински лица, вонящ на алкохол. Някои биха го определили като гавра. Аз обаче се питам как е възможно да ставаме жертви на примитивната омраза, завладяла такива същества. Хора, които са решили, че най-лесният начин да изкарат яда си от собственото си жалко съществуване върху хора, от които в даден момент дори може да зависи животът им. Защото нека точно този човек се запита какво ще направи, ако има нужда от помощ? С какви очи ще помоли лекари да спасят живота му, след като знае какво им е причинил? Питам се дали точно този насилник сега изпитва поне мъничко срам? Може би в момента някои ще ме обвинят дори в наивност. И сигурно е така. Още повече че почти няма наказани за подобно престъпление. Затова някак си много лесно свикнахме у нас да бием лекари, учители, дори полицаи. Накъде тогава вървим като нация? Едно е сигурно - нямаме бъдеще, докато като народ не изповядваме ценности. Няма да имаме бъдеще, докато бием лекари, които са се отзовали на адрес да ни помогнат. Или докато родители нахлуват в училище да бият учители, които искат да изградят от децата им личности. За това едва ли ще помогнат паник-бутони. Не, време е да си сменим наистина чипа, манталитета или както щете го наречете. Защото признавам си, че се срамувам. И ме е яд, че позволяваме това да се случва. Нима трябва всички да ставаме жертва на тази примитивна омраза! Не мисля.

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.