60% от хората над 50 години имат разширени вени

60% от хората над 50 години имат разширени вени

Активният начин на живот предпазва от появата им

Разширените вени са най-често срещаното съдово заболяване, което има голяма социална значимост, макар често да бъде подценявано и да не му се обръща много внимание. Над 60% от хората над 50-годишна възраст страдат от разширени вени.

Кръвоносните съдове (артерии, вени и др.) са изключително важни за функционирането ни. Те непрекъснато доставят кислород и хранителни вещества до почти всички клетки. Начинът на живот, промените в тялото и генетичното предразположение могат да доведат до появата на т.нар. варикозни или разширени вени, в които се натрупва и задържа кръв, водеща до разширяването и раздуването на вените.

Всеки втори човек над 50-годишна възраст има някакъв проблем с вените на долните крайници. „Това произтича и от факта, че човекът се е изправил. Реално ние не сме създадени да ходим на два крака и натоварването върху крайниците дава предпоставка за разширени вени ", обясни за „Монитор“ началникът на Клиниката по съдова хирургия на МБАЛ Уни Хоспитал доц. д-р Андриан Тонев, д.м. Той обясни, че развитието на заболяването основно


започва като козметичен дефект


с появата на лилави мрежички в областта около глезените, впоследствие идват оплакванията за тежест и умора в краката. При малко по-напреднал стадий се появява чувство, че обувките вечер са по-малки, отколкото сутрин, когато се обуват. Следват отоци в глезените и стъпалата. Вените се проявяват повърхностно и изпълват крака и се появяват вече варикозните вени.

За съжаление пациентите не „хващат“ първите оплаквания и заболяването се задълбочава и влошава. I, II и III стадий минават за близо 20 години. Макар да се среща при хора над 50-годишна възраст, реално заболяването се развива много по-рано. В начален стадий болестта не крие рискове за здравето. Рискът се появява, когато вените станат изявени (тоест по класификация станат IV-V стадий). „Тогава има опасност от появата на тромбоза на тези разширени вени или тромбофлебит на повърхностната венозна система. Ако не се предприеме лечение, може да бъдат обхванати и дълбоките вени и да се стигне до белодробна емболия и смърт“, предупреди още съдовият хирург. По думите му появата и развитието на заболяването зависи много от начина на живот на пациентите. Например при хората, които работят повече прави, натоварват краката, не са с качествени обувки, рискът да се появят разширени вени е по-голям. При тези, които не са с наднормено тегло и са активни, има по-малка вероятност да развият болестта.


Прекалената активност също не е препоръчителна


защото „съдовете не обичат нито прекаления спорт, нито прекаления покой“, каза още доц. Тонев и добави, че активните спортисти често си патят от разширени вени.

Като рискови професии за появата на разширени вени той определи фризьори, сервитьори, пиколота, бармани, стюардеси, продавач-консултанти, тъй като в тяхната работа се стои много прав. По думите му обаче не по-малко рисков е и човек, който седи 12 часа пред компютър и краката му висят, тъй като всяко обездвижване води до проблем с вените.

Доц. Тонев изтъкна, че има негативна тенденция по време на пандемията – хората са ограничили движението, което е довело до утежняване на състоянието на венозната система като вторичен фактор.

Заболяването засяга по-често жените, особено по време на бременността. „Когато ви вземат кръв и ви стиснат ръката, вените се издуват, за да могат да ви убодат. Подобно нещо се случва, когато плодът притиска малкия таз и вените надолу и оттам отичат малко повече. Когато се махне това обременяване след раждането, изчезват и оплакванията“ обясни още съдовият хирург. Той допълни, че жените страдат по-често от разширени вени, не само от бременността, но и защото нежният пол има по-слаба мускулна сила и са по-малко активни, отколкото мъжете. „Жените не работят по-малко, но работят малко по-застояло. Например една домакиня цял ден е на крак, в къс периметър на движение“, посочи още специалистът. По думите му заболяването е и наследствено. При 95% от хората има генетично предразположение към разширени вени, но това не означава, че задължително ще се развие болестта, а че има по-голям риск от появата й.

Съветът на доц. Тонев към


пациентите е да се хранят правилно


да запазват килограми, с които се чувстват комфортно, да се движат умерено.

Той подчерта, че покоят на крайниците с леко вдигнати крака се отразява много добре на разширените вени.

Ранното диагностициране пък спомага за това да не се стигне до оперативно лечение. За да се предотврати появата на разширени вени, е добре при натоварвания на долните крайници да се поставя компресивно еластична превръзка (ластични чорапи). При по-леките случаи варикозните вени може да бъдат отстранени със склеротрапия или лазерно лечение.

По отношение на тромбозите, за които напоследък много се говори, доц. Тонев обясни, че те представляват съсирване на кръвта в кръвоносните съдове и запушването им.

Той посочи, че COVID-19 предизвиква тромбозиране, действа върху кръвта и прави тромбози, включително и в белия дроб. Затова препоръката е да се прави профилактика с лекарства, които да разреждат кръвта.


Няма как пациентът да усети тромбозата


Няма симптоми. Лягаш си здрав и се будиш с тромбоза“, обясни още специалистът и поясни, че все още не е известна точната причина за появата на тромбоза. „Може да не си пил вода два дни и това да ти доведе тромбоза, може фебрилитет да доведе до тромбоза, може обездвижване, например бил си активен, лежиш три дни и това да доведе до тромбоза, много са факторите“, обясни още доц. Тонев.

Той предупреди, че тромбозата крие много опасности, включително може да доведе до белодробна емболия, което е доста тежко заболяване и често води до смърт в зависимост колко е голяма белодробната емболия и колко голяма е предходната тромбоза. Лекарят съветва да се направи консултация със специалист при съмнение за тромбози. По думите му човек може да има съмнение, ако се събуди с болезнен крак. „По-оточен от другия е, по-болезнен е, мускулът и кракът е по-топъл и по-корав, или пък има болезнено зачервяване по кожата, особено ако преди това на същото място е имал тромбоза“, обясни още доц. Тонев. Рискови са и хората с високо кръвно, които не приемат антиагреганти, и тези, които са имали в миналото тромбофлебит, шансът да ви повтори е много по-голям. Застоялият начин на живот и рязкото напълняване също са рисков фактор. Според него много по-ефективно е човек да има добър и активен режим в живота.

Доц. Тонев посочи, че се появяват тромбози като късно усложнение на COVID-19. Неговата препоръка към хората, на които предстои да се ваксинират или са прекарали коронавирус, или жени над определена възраст и наднормено тегло, или приемащи противозачатъчни медикаменти, за които е доказано, че предизвикват тромбози, или обездвижени по една или друга причина се налага да провеждат профилактика с медикаменти поне месец след втората доза. По думите му прием на ацетилсалицилова киселина не е достатъчен, нужни са хепаринови препарати.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.