60 хиляди души минимум ще атакуват кулинарния фестивал Пендара в събота, който ще се проведе на Женския пазар в столицата, е прогнозата на организаторите Драгомир Димитров от общинско дружество в София и Гергана Кабаиванова от Локал фуд.
60 хиляди души минимум ще атакуват кулинарния фестивал Пендара в събота, който ще се проведе на Женския пазар в столицата, е прогнозата на организаторите Драгомир Димитров от общинско дружество в София и Гергана Кабаиванова от Локал фуд.
Събитието Пендара не е феномен. То е закономерно следствие и част от вълната „фермерски пазари“, които заливат все повече страната и цяла Европа. Само в България са поне 50 местата, където се провеждат фермерски пазари, кулинарни фестове, градски събития, които включват така наречените занаятчийски храни и изделия. Сред тях са известният Фермерски пазар за биологични храни пред Министерството на земеделието и храните, Пендара в Пловдив, така наречените Стрийт фуд фестивал, който е отбелязал миналата година по 10 хил. посещения дневно. Млечният фестивал Момчиловци, Рожен, Луковит, Трън. Този тип пазари стигнаха до морето.
Надежда
В основата си тези събития са отпор срещу властта на търговските вериги, които диктуват пазара на храни. Власт, която изтощава националните малки и средни производители на вкусна и човешка храна от една страна. Като им налага крайно ограничителни условия за достъп до щандовете. И така буквално ги унищожава. От друга те са глътка въздух за потребителите, които копнеят да вкусят чиста и близка до домашните храни.
И накрая това е естествена реакция срещу корпоративния начин на живот, който превзема все повече света.
У нас
В ЕС този тип пазари и фестивали отдавна са не само атракция, а начин на живот и възможност за прехрана на дребния и малък производител. У нас тази вълна се надига от малко повече от десетилетие, като в последните години става все по- осезателна и активна. Въпреки рестриктивните нормативни актове и контрол, които задушават изявата на малките производители в полза на индустриалното. Все повече фермери продават продукцията си изцяло на този тип пазари. Според Гергана Кабаиванова на нея са й известни около 300 души. Те са земеделци, които обикалят пазарите в големите градове и по този начин реализират плодовете на труда си.
София
Безспорно най-големият пазар е София. Десетки производители на различни видове земеделска продукция са коментирали пред „Телеграф“, че само от щандовете на пазара пред МЗХГ реализират всички зеленчуци, плодове, яйца, сладка, лютеници, мед, месо, хляб и др., които са произвели.
Социален феномен
Любопитно е да се научи, че благодарение именно на фермерските пазари все повече хора с иначе смятани за сериозни и доходни професии се посвещават на производството на фермерски храни. Мнозинството са млади хора в сферата на компютърните технологии, счетоводители, учители, има дори и шеф на печатница, разказа Гергана Кабаиванова. При тях не става дума за препитание, а за кауза. Да произвеждат чиста храна. Първоначално за децата и семейството си.
След това решават да работят за обществото. Така фермерските пазари се оказват и истински социален феномен. Той има не само отношение към търговията, а към създаването на обществено полезни блага.
Гергана Кабаиванова: Обучили сме 250 души
да започнат бизнес
Основната цел на Локал фуд.бг, която е неправителствена организация, е да бъде инкубатор на стартиращи бизнеси за фермерски и занаятчийски храни. Целта ни е да помогнем на хората, като ги обучим, но също и в процеса на регистрация. Помогнали сме на над 250 души от четири години насам. Над 70% от тях са отворили обекти. Основно сме насочени в регистрацията с храните и по-точно сложните случаи и казуси по отношение на БАБХ. В момента този тип фестивали и производство на такива храни е хит в Европа. Наскоро например Испания вкарва дефиниция за местни храни, защото няма официална дефиниция в Европа. Също така различни европейски държави приемат облекчения за производство местни храни. Това може да стане само чрез местното законодателство, защото го има заложено в европейското като възможност.
Счетоводител заряза бюрото и подхвана занаят
Славейко Майски зарязал наскоро счетоводството и се посветил на занаята да прави красиви вещи от рециклирано дърво. Има си ателие S.M.Art Atelier . Той направил това заради усещането за свобода, която му дава новото препитание и за да му е по-широко около врата.
Излага изделията си на различни фестове, включително и кулинарни. Той предлага необичайни и красиви свещници, столове, мебели. Наскоро е започнал да прави сглобяеми къщички от метални сандъци, които след това опакова с дърво.
Обработва само използвано вече дърво. Ако му се наложи да ползва отсечено, извинява се на дръвчето и отива да засади фиданка, в името на хармонията в природата.
Монитор
