Снимки

* Банковата система е в много по-добра кондиция от предишни години

* Ако влезем, лихвите при нас ще са сходни с останалите държави в нея

- Г-н Андронов, в края на годината е време за равносметка. Каква оценка за 2017 г. ще дадете на банковия сектор у нас?

-2017 г. беше една от най-добрите години, всъщност най-добрата от 2007 г. насам. Годината едновременно отбеляза няколко важни тенденции. Първата беше подобряването качеството на кредитния портфейл, a втората - нарастването му с 5% годишно. Следващата бе засилване на собствения капитал. Продължава и консолидацията в банковия сектор. Печалбите и резултатите на почти всички банки са отлични, така че можем да изпратим една добра година за сектора. Естествено, това върви ръка за ръка с добрите икономически резултати на цялото стопанство.

- През годината на два пъти бяха правени опити за намаляване на прага на плащанията в брой. Необходимо ли е и защо ограничението да бъде смъкнато от 10 хил. лв. на 5 хил. лв., както бе предложено?

- Това не е наша тема. Ние не сме я поставяли и откровено казано не сме обсъждали с властите, така че не бихме желали да изразяваме позиция. Много пъти, по други поводи, съм казвал, че очевидно управляващите имат за задача да решат теми, свързани със сивата икономика и търсят пътища това да се случи, включително чрез размера на кешовите плащания. Това е тяхна преценка, техни разчети и е свързано с този контекст, така че аз не искам да го коментирам.

- Част от депутатите, които бяха против, се уповават на тезата, че по този начин банките ще печелят повече от такси.

- Това не е вярно. Намалението на разрешените суми за кешови плащания ще има обратен ефект за банките, защото именно те са най-скъпата банкова услуга. Към това добавете и администрацията, която трябва да поддържаме, за да се отчитат транзакциите за данъчни цели. Невъзможно и несериозно е да се прецени сега дали някакви по-големи обеми електронни плащания могат дори частично да компенсират банките. Всяка сметка днес може да излезе крива. Затова не искаме отново и отново да навлизаме в тази тема, защото тя не е инспирирана от нас. Също, както за криптовалутите. Това не са наши теми.

- Какви са очакванията Ви за процеса на консолидация на банковия сектор през следващите години?

- Консолидация се случва, откакто има банкова индустрия в България. От 35 банки през 2004 г. сега имаме 25. Разбира се, не всички са изчезнали заради консолидация, но част от тях ги няма, защото се консолидираха. Това се случи с MKB Unionbank, ALPHA Bank и с други банкови пазарни участници, които бяха погълнати и вече не са на пазара. Консолидацията на ОББ и СИБАНК е нормален, естествен процес, който се случва във всяка индустрия, включително и в банковата. Чрез консолидацията се подобряват ефективността и резултатите. Но отговорът е да. Консолидация ще има и през 2018 г. и в бъдеще.

- Готови ли са банките за влизане в Еврозоната?

- На практика в момента сме страна квази-членка на Еврозоната, защото монетарната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) се пренася и у нас в голяма степен заради валутния борд, но без да имаме де факто думата в решенията, които се взимат. Нито пък да имаме възможност да се възползваме от инструментите, които инфраструктурата на Еврозоната осигурява за стабилността на банковия сектор. Така че няма причина да смятаме, че подобна дуалност ни е в полза, защото пълното членство е единствената форма, която ти дава не само пълните отговорности и среда, но ти дава и ползите. Банките са убедени, че това е по-правилният сценарий и искаме да се случи. Той ще ни осигури стабилност, предсказуемост. Но членството ще ни осигури и защитните механизми, които Еврозоната предлага. Ще ни бъде и гаранция за стандарта на банковия надзор, който ще бъде прилаган от ЕЦБ в партньорство с националните власти. Ние сме положително настроени и подкрепяме усилията за членството в Еврозоната.

- Какво ще се промени за ползвателите на банкови услуги след приемането на еврото?

- Потребителите на банкови услуги на практика ще бъдат улеснени дотолкова, доколкото ще оперираме само с една валута, а не както досега с левове и евро. Не е тайна, че половината спестявания на българите са в евро. Половината ипотечни кредити и голяма част от бизнес заемите също. След приемането на единната валута първо ще отпадне тази двойнствена практика на спестявания и кредитиране. Второто нещо, което не носи полза на никого, е, че ще имаме много по-бърза конвергенция с лихвените проценти в Еврозоната. Т.е., ако сега има някакъв лихвен диференциал, той полека лека ще се стопи и лихвите при нас ще станат сходни с тези в Еврозоната. Най-важното обаче е стабилността и устойчивостта на банковия сектор. Колкото и на потребителите това да изглежда далеч, косвено и не толкова важно, не трябва да се забравя КТБ. Стабилността е най-голямото предимство, което Еврозоната ще ни даде. Всичко казано до тук обаче, не трябва да означава, че не отчитаме и минусите, които членството носи.

- Стабилна ли е банковата система в момента?Какво се промени след 2014?

- Да, стабилна е. Промениха се няколко неща. Първо се проведе оценка на качеството на активите, което показа какво е състоянието на портфейлите на банките и че макар и да има въпроси за решаване в отделни банки, няма мащабен проблем, какъвто имахме през 2014 г. Проблемите в банковия сектор в момента са решими. Те не са такива, че да ни карат да се притесняваме по същия начин, както през 2014 г. Това обаче не трябва да ни прави самонадеяни, напротив, трябва да подходим разумно в сегашната ситуация и да създадем достатъчно буфери. Така, ако в бъдеще настъпи нова криза, да имаме повече резерви, отколкото преди. Като цяло банковата система е много по-стабилна, в много по-добра кондиция от предишни години и е в състояние да се справи с предизвикателствата не по-зле от всяка средна европейска банкова система.

- Какви лихвени нива да очакват българите в бъдеще?

- Сто процентов достоверен отговор на този въпрос няма. Ако някой го има, значи разполага със свръхестествени възможности. Аз нямам такива. Мога само да кажа какво е виждането на пазарите. Въз основа на фактите може да се предположи, че 2018 г. ще бъде година на стабилни лихви по еврото, респективно лева, т.е. ще се запазят около нивата на сегашните си стойности. Ако има лихвено увеличение, то ще е по-скоро към края на периода и по-нататък през 2019 г.

- Гуверньорът на БНБ Димитър Радев миналата седмица заяви, че биткойнът е вид спекулация. На какво мнение сте Вие?

- Управителят каза, че това е стока. В историята има много примери за такива стоки, които краткосрочно се превръщат в обект на сериозно търсене и търговия. Толкова засилено, че в определен момент става нерационално и води до сътресения. Честно казано, това не е тема на банковия сектор. Това е тема за хората, които обичат да експериментират, да залагат, да предизвикват късмета си. Но няма дълбок финансов и икономически смисъл и общо взето увеличаването на цената на един актив, без това да е съпроводено със създаването на истинска стойност. Ще ви дам пример с лалетата в Холандия, които в периода на бума една луковица струва колкото къща. В историята има подобни примери, при които хората буквално са изпадали в еуфория, стигаща до безумие и са влагали чудовищно много пари в нещо, което според тях ще им донесе лесна печалба. Това винаги е свършвало зле за онези, които се качват последни на влака. Тези, които са били в началото, са щастливи, но те са малко. А тези, които губят, накрая са много. Няма съмнение, че така наречените криптовалути носят едно предимство, което ги прави интересни за мнозина. Никой не контролира кой какво плаща с тях. Те са удобно убежище за пране на пари и за финансиране на тероризма. Така че нищо чудно скоро те да предизвикат властите да ги поставят под контрол. Когато това стане, единственото им “предимство” ще изчезне.

- Какви са очакванията Ви за икономиката на страната и кои ще са двигателите на растежа през новата година?

- Не би следвало 2018 г. да е по-различна от 2017 г. Още една добра година на растеж. Разбира се, ако всичко е нормално и няма някаква неочаквана криза. Нека да не забравяме Brexit, който ще се развие основно през 2018 г., а имаме и една сравнително трудно предсказуема администрация отвъд Океана. Имаме горещ конфликт в Близкия Изток, особено през последните дни. Това може да доведе до трусове на пазарите, а и не само. Редица неикономически, а по-скоро политически теми, винаги могат да се превърнат в икономически проблем. Но, ако не се случат някакви извънредни сътресения и икономиките вървят добре, може да се надяваме новата година да е дори по-добра от 2017 г. включително и за България.

 

ВИЗИТКА:
  • През май 2015 г. е избран за председател на УС на Асоциацията на банките в България
  • От юни 2017 г. е главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет и на ОББ.
  • Преди това в продължение на 10 години е главен изпълнителен директор на СИБАНК
  • От  2002 г. до май 2007 г. е главен директор на управление "Банков надзор" в Българска народна банка, а от 2003 г. до май 2007 г. е член на Управителния съвет на Резервния обезпечителен фонд. Андронов е член и на Инвестиционния комитет на БНБ.
    

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.