Всяка десета българка, направила аборт, е била ученичка. Това е официалната статистика. Неофициално броят на прекъсналите нежелана бременност тийнейджърки със сигурност е по-голям. За тези момичета никой не говори. Дори и родителите им. Може би, защото те са ги завели в лекарския кабинет, където „проблемът“ да бъде решен. Но проблемът не е само в надутия корем. Той е в отношенията между родителите и децата, в училището и в обществото.

Преди години родителите използваха телевизията за бавачка, сега тази роля иззе смартфонът. Децата живеят онлайн и все по-често държат контактите с родителите на офлайн режим. В същото време майките и бащите очакват учителят да възпита детето, а държавата да се грижи за сигурността му. Липсата на отговорност е генетично заболяване, което родителите предават на децата си. Вероятно тийнейджърките, видели двете чертички на теста, никога не са говорили с майките си за предпазване от нежелана бременност.

Не можем да съдим родителите, най-малкото защото не всички имат капацитета да обяснят на децата си що е то презерватив или противозачатъчни. Тук е ролята на образователната институция. Училището е място, което трябва да ограмоти децата, в това число и сексуално. Уви, и тук нещата са изпуснати. Ние като общество сме оставили Гугъл да се погрижи за сексуалната култура на децата. Но кой ще виним след това? Защото на Гугъл не му пука, че вашето дете ще става невръстна майка или татко. Истината е, че от този проблем се интересуват само тези, които са се сблъскали с него лично.

За обществото бременните тийнейджърки са толкова важни, колкото и 13-годишните майки от циганската махала. Лицемерието обаче е видно. Невръстните майки от гетото са проблем, защото точат държавата със социални помощи и защото хвърлят децата си в сиропиталищата, където държавата, демек всички ние, храним децата им. Когато 15-годишната дъщеря на съседите надуе корема, вината се търси в родителите й, който не я „възпитали“. Но, когато „проблемът“ ни засегне лично, нещата опират до „да не разберат комшиите“. Обществената стигма може да е по-силна от разума.

В същото време абортите сред ученичките не са български проблем. Разликата между нас и САЩ е, че в родните училища часове по сексуално здраве почти няма. То не би решило проблема, но е вид превенция. Предпазна мярка, която би ограмотило децата по-добре от Гугъл.

 
 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Истерията около един първолак

Да си първокласник – то не е шега! Да си родител на първокласник пък си е истинско финансово изпитание. Минимум 450 лева струва на едно семейство закупуването на всичко необходимо за бъдещото първолаче. Като се има предвид, че детските надбавки за едно дете са 40 лева, излиза, че цяла година мама не трябва да ги пипа и да ги къта за първия учебен ден.

Дигитални консули – да, ама надали

Трябва да е тренди, да не го е направил никой още масово и да прави добро впечатление на хората. Това е рецептата за успех за всеки начинаещ специалист по „връзки с обществеността“, давана от известни и не толкова свестни експерти по темата. Така звучи и идеята българите по света да се свързват с нашите консулски служители, ако изпаднат в беда чрез мобилните си телефони.

Възход и падение на българския джендър

Решение № 13 по дело 3/2018 на Конституционния съд на Република България от 27 юли 2018 година ще заеме специално място в историята на страната, а вероятно и в историята на Европа и света. С него по аргументиран и категоричен начин беше посочено, че т.нар. „Истанбулска конвенция” (по-нататък само „Конвенцията”) противоречи на духа и буквата на българската Конституция. Този документ, прочие, носи претенциозното наименование „Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие”.