Равенство по принуда

Равенство по принуда

 

Сещате ли се за онзи анекдот за това какво питат децата родителите си? Въпросите към майката са хиляди: Може ли да изляза? Ще ми дадеш ли пари? Къде са ми нещата? и т.н. Въпросът към бащата е: Къде е мама?

Този виц доказва, че жената продължава да се приема като основната фигура в отглеждането на децата. Доказва го и статистиката.

Законът позволява на майките да преотстъпят отпуската си за отглеждане на дете на съпруга си веднага след детето навърши 6 месеца. Оказва се, че възползвалите се от тази опция са под 1% и с всяка изминала година намаляват. Едва 395 бащи са решили са поемат грижите за наследника си, за да може съпругата им да се върне на работа (виж стр. 2-3). Причината никак неизненадващо е битова. Вариантите са два. Жената работи на престижна и високоплатена длъжност и иска да се върне. Жената работи на престижна и вископлатена длъжност, на която ако не се върне, ще загуби. Да, законът защитава от уволнение на майки на малки деца, но ако поиска, шефът има десетки начини да „притисне“ служителките си.

Та желанието на татковците да сменят памперси е по-скоро на принципа „искам, ама защото се налага“. Следователно това, че броят им намалява не е негативна тенденция, показваща, че жената трябва да е „боса и бременна до печката“.

Между другото скоро се навършват две години, откакто България се „сдоби“ с нов закон – Закона за равнопоставеност между жените и мъжете. Поредната врата в полето. Не защото обществото ни няма нужда от насърчаване на равенството, имайки предвид, че за една и съща позиция в една и съща фирма Мария получава с 14% по-ниска заплата от Иван само защото е жена. Но това не е български феномен. Същото е положението в целия Европейски съюз.

Да, еднаквото заплащане може да се регламентира и следователно да подлежи на строг контрол и санкции. Всеки работодател, платил заплата в различен размер на служители от различни полове, трябва да бъде глобен. Веднъж бръкнеш ли в джоба на българина, той рязко подобрява дисциплината си.

Решението на този джендър проблем обаче се корени преди всичко в манталитета. Колкото и клиширано да звучи, докато не си променим чипа, няма да станат нещата.

В същото време днешните уж еманципирани жени сякаш мълчаливо приемат да бъдат по-зле третирани на работното си място. Доказва го отново статистиката. Единици са сигналите за по-ниско заплащане спрямо колеги от мъжки пол в Комисията за защита от дискриминация. Това показва, че българките не просто са приели това обстоятелство, а са се примирили с него. От което губят не само жените. Губи цялото общество. 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.