Ромите се изтарикатили да карат коли с гръцки книжки. Нищо изненадващо. Хората от този етнос няма как да измислят нещо, с което да надградят себе си. Все измислят начини да заобикалят правилата. Не че ние, българите, не го правим, де. У нас се изисква основно образование, а ромите с основно са или в някоя организация, или са тартори на местно ниво и имат бизнес. Но онези, на по-ниските нива, те са проблемните. Тези неграмотните, които е невъзможно да се впишат в нормалните ритми на обществото, а живеят като в кючек. Раздават гюбеци, подмятат задници, хаотични са, качват се по масите и чупят. Именно тези са проблемните и те се чудят как да заобиколят правилата на класическата музика, която върви в плавно и в такт. Те искат кючек с елемент на сиртаки. Да чупят чинии и да хвърлят карамфили. Да, ама второто го хвърлят по близките на хората, които избиват. Защото неграмотен човек с фалшива книжка е нищо друго освен убиец. Убиец, който малко трудно търпи наказателна отговорност предвид доста законови вратички и пречки. Пречки за едни, вратички за други. Та освен нечетен брой с карамфили, той няма какво друго да даде на пострадалия от него член на слушащото класическа музика в такт общество. Той може просто да изиграе поредния си кючек – да е весел, с приповдигнато настроение, с фалшива книжка. Но не го интересува. Защото на него му е весело. Той е изиграл системата, надиграл я е и й е показал, че може да танцува на масата по боси крака. Той слуша неговата музика и не го интересува дали на останалите им харесва. Щом номерът му минава, значи и поздравът му ще мине. „За най-лудата компания, за младото семейство, за кума, кумата и за останалите балами, които търпят всичко това, но нямат избор“, би казал дисководещият. И би завършил с „Наздраве“. Защото това ни остава. Да се молим да сме здрави, докато по улиците шетат хора с фалшиви книжки, които не познават знаците, нормите на обществото и такта на нормалната музика. Остава ни да се молим да не смесим музикалните си стилове, но понякога това е неизбежно. Все ще се случи така, че да станем свиделите на поредния кючек на пътя, в който ние нямаме участие или поне участието ни не е по собствено желание. Ще се молим да не хвърлят карамфили по нас, да не танцуват в наша чест, а кючекът да си остане само като неприятен ритъм. За да се реши проблемът, поне отчасти трябва катаджиите да влязат по-дълбоко в естетиката на кючека, да знаят кой кога и къде танцува и да му развалят купона. Иначе горещите ритми могат да се окажат фатални за останалите. А тогава и сиртакито няма да ги вдигне, защото няма да се чупят чинии, а ще се чупят коли, ще се почернят семейства и ще се хвърлят карамфили в двуметрови дупки.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Истерията около един първолак

Да си първокласник – то не е шега! Да си родител на първокласник пък си е истинско финансово изпитание. Минимум 450 лева струва на едно семейство закупуването на всичко необходимо за бъдещото първолаче. Като се има предвид, че детските надбавки за едно дете са 40 лева, излиза, че цяла година мама не трябва да ги пипа и да ги къта за първия учебен ден.

Дигитални консули – да, ама надали

Трябва да е тренди, да не го е направил никой още масово и да прави добро впечатление на хората. Това е рецептата за успех за всеки начинаещ специалист по „връзки с обществеността“, давана от известни и не толкова свестни експерти по темата. Така звучи и идеята българите по света да се свързват с нашите консулски служители, ако изпаднат в беда чрез мобилните си телефони.

Възход и падение на българския джендър

Решение № 13 по дело 3/2018 на Конституционния съд на Република България от 27 юли 2018 година ще заеме специално място в историята на страната, а вероятно и в историята на Европа и света. С него по аргументиран и категоричен начин беше посочено, че т.нар. „Истанбулска конвенция” (по-нататък само „Конвенцията”) противоречи на духа и буквата на българската Конституция. Този документ, прочие, носи претенциозното наименование „Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие”.