Снимки
  • Все повече нашенци, учили в чужбина се завръщат
  • Месеци са нужни на младежите, за да се разделят с нереалистичните очакванията за заплата

  • Фирмите залагат на добър имидж, за да привлекат кадри

  • Г-н Петров, миналата седмица приключи седемнайстото издание на форума „Национални дни на кариера“. Какви са резултатите?

  • Тази година във форума „Национални дни на кариерата“ участваха 187 фирми и над 12500 посетители. Имаше голям интерес от страна на бизнеса, понеже в момента има недостиг на хора на пазара на труда, особено на млади, квалифицирани хора. Фирмите се надяват да намерят такива кадри на подобни форуми. Относно броя на посетителите има малък спад в сравнение с предходните години, което е дължи на намаления брой студенти в страната.

  • Казахте, че бизнесът има голям интерес към форума, но кои са секторите, в които имат най-голям интерес към набиране на млади кадри?

  • Не можем да кажем конкретни сектори, защото форумът „Национални дни на кариерата“ има особеност – не се организира на ниво университет т.е. не можем да говорим за конкретни специалност. Организацията е на ниво академичен град, което е по-добрият вариант за фирмите, защото една компания в сферата на производството например има административни, финансови и всякакви други позиции. Идвайки на този форум фирмите могат да се видят със студенти от всички специалности от университетите в конкретния град. Затова участват работодателите от всички възможни бизнес сфери.

  • Отчитате ли по-голям интерес от страна на младежи, завършили в чужбина, но завърнали се да търсят реализация у нас?

  • По принцип има такава тенденция, но по време на „Национални дни на кариерата“ тя е трудно видима, понеже форумът е много мащабен, идват много хора и е трудно да се открои. Отделно тези, които по някаква причина не са могли да дойдат в България, имат възможност да кандидатстват онлайн т.е. осъществяват директна връзка с фирмите участници, съответно ние няма как да наблюдаваме този процес. Но определено има тенденция младежите, учили в чужбина да се завръщат у нас, защото България дава добри възможности за младите и амбициозни хора.

  • Забелязвате ли промяна в младите кандидати – в очакванията и изискванията им към бъдещето им работно място?

  • Първо, забелязва се, че кандидатите от по-големите градове идват по-подготвени. Идват с предварителна информация за това какво изискват и предлагат фирмите. Искат по-високи възнаграждения от реалните, но е съвсем нормално един млад човек повече неща.

  • Важи ли това и за младите кандидати въобще, извън форума „Национални дни на кариерата“?

  • Да. Младите хора не познават пазара на труда и нямат представа за нивата на заплащане. Но след няколко интервюта, бързо се ориентират , така че няколко месеца след завършването изискванията им влизат в рамките на реалистичното.

  • Какви са очакванията им най-често? Начална заплата от 1200 лв.?

  • Това са цифри, които често се споменават. Но изискванията им зависят от града, в който живеят, защото пазарът на труда е различен. За нивата на заплащане в конкретния град младите се ориентират от родителите си, от близки и приятели.

  • Какво е състоянието на пазара на труда в момента? Статистиката отчита непрекъснато понижаване на безработицата, но какви са Вашите наблюдения?

  • Безработицата наистина намалява и това води до проблем с намиране на нови служители. Проблем възниква и при заместването на кадрите, които се пенсионират или напускат работното си място. Затова фирмите полагат много усилия за позиционирането си като работодател. Т.е. работи се не за марката и продуктите, които фирмата произвежда, а за имиджа на компанията като работодател. Набляга се върху това, в което е добра дадена фирма като работодател, защото това привлича хора. В тази насока се работи в последната година –две и все повече фирми започват да го правят, защото това е едно от решенията, с които получат нужните им кадри.

  • Какви други мерки предприемат работодателите, за да привлекат служители?

  • Като на всеки друг пазар и на трудовия, когато една стока се изчерпа, цената й се увеличава. Затова един от основните похвати за задържане на служителите, особено в най-търсените професии, е увеличение на заплатите. В София, например, където натискът за работна ръка е много голям, имаше ръст на възнагражденията в сферата на услугите. Този ръст беше плавен, но сумарно за 2017 г. е около 20%.

  • Споменахте най-търсените професии, кои са те в момента?

  • Трудно би било да се каже, защото има голям недостиг на кадри във всички сектори.

  • Доста експерти по подбор на персонала твърдят, че CV-то и мотивационното писмо имат все по-малка тежест при избора на кандидат за работа. Така ли е?

  • Това е много относително. В CV-то кандидатът описва какво знае и може т.е. описва важна информация. Когато има малко кандидати може да се направи компромиси със зле написана автобиография, стига писането да не е част от позицията, за която се бори кандидатът. Но тези документи показват и отношението на кандидатът към фирмата, в която иска да работи.

  • Научиха ли се българите да пишат CV и мотивационно писмо т.е. намаляват ли куриозите със снимки от плажа, прикрепени към автобиографията?

  • Има подобрение, най-малкото заради фактът, че европейският формат на CV вече е утвърдена форма, с която хората свикнаха. При младите хора има проблеми с правописа, с начина на писане. Относно снимката в CV-то – тя не е задължителна и много фирми не ги изискват. Но и в тази посока има подобрение.

  • Има ли подобрение по отношение на мобилността на българите, когато става дума за работа? Няколко бюра по труда в София отчитат, че столичани отказват добре платена работа на 20 км от града.

  • Трудна е мобилността, защото опира до много неща. Ако всеки ден се пътува, това отнема време на служителя. Личното ми наблюдение е, че границата за пътуване, с която хората се съгласяват е около 40 минути в посока. Над това време вече се превръща в проблем. По отношение на мобилността в друг град, където има по-добри условия, също трудно се получава. Ние сме привързани към жилищата си, а преместването в друг град е свързано с неизвестност, с търсене на детска градина и училище за деца.

ВИЗИТКА:

Роден е в Сливен

Завършил е гражданско строителство в Университета по архитектура, строителство и геодезия

Магистър от Техническия университет във Виена

От близо 15 години е управител на компанията Jobtiger

Съорганизатор е и на ежегодните форуми за студентски стаж и кариера

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.