Снимки

Няма да съобщим нещо ново, ако кажем, че българският болен е най-подритван от здравната система в Евросъюза. Едва ли ще се намери човек в страната, комуто да не е известно и това, че не всички здравни услуги се поемат от Националната здравноосигурителна каса и за да бъде лекува от „А“ до „Я“, трябва да си плати. Това става или под формата на избор на екип или лекар, или плащане за преглед и изследвания, тъй като джипито не му е дал направления. Дори и при купуване на лекарства за лечение в болнични условия, колкото и нелепо да звучи.

По данни на Евростат за 2016 г. до 42% от парите за здраве идват от джоба на пациента, при 20-22 на сто в Европа. Причината е недостатъчният финансов ресурс в НЗОК, която към момента е безспорен монополист. На практика в нея трябва да бъде осигуряван всеки български гражданин или чужденец, който пребивава продължително време в страната, ако иска за лечението му да плаща Касата. Оказва се обаче, че при около 7 млн. български граждани, осигуряващите се са по-малко от 5 млн. души. От тях над 500 хил. се осигуряват от държавната хазна, но не на пълна вноска, а други 1,5 млн. въобще не желаят да се осигуряват. Като се тегли чертата, пресметнете сами колко човека от населението пълнят НЗОК и колко човека се ползват от плащанията й, когато се разболеят.

Като се имат предвид тези факти, става ясно защо ние сме на второ място по абсолютна стойност на разходи на човек за здраве – 504 евро на година. След нас са само румънците с 388 евро на глава от населението. В Лихтенщайн на човек за здраве се падат 7906 евро, в Швейцария – 7361 евро, в Норвегия – 6839 евро, във . Във Франция – 3582 евро и в Германия - 3973 евро.

Още по-страшно е, че въпреки даваните не малки суми под формата на доплащане, ние, българите оставаме най-болната нация в Европа – водещи по сърдечно-съдови заболявания и на опашката по профилактика и промоция на здраве. Впрочем, за профилактика, като цяло, навсякъде в ЕС по това перо се заделят най-малко средства – не повече от 3 процента. Малко средства се заделят и за долекуване. За разлика от България, където те са под 1%, в Средна Европа те са средно 25 на сто.

От където и да бъдат погледнати тези цифри, ясно е, че нашата страна е на опашката по редица показатели, свързани със здравеопазването.

В същото време българинът е и европеец и има право на адекватни здравни грижи особено, след като е здравно осигурен. Как обаче те да бъдат осигурени? Това е въпросът, на който управляващите в сектора здравеопазване трябва да дадат отговор. Защото унизително е и за лекарите, и за пациентите да питат щом пристъпят в кабинета: „Докторе, колко ще ми струва?“

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.