Визитка:

Родена е в гр. София
Магистър по Педагогика в СУ „Св. Климент Охридски”
Работи в сферата на образованието повече от 20 години
Има квалификация по Образователен мениджмънт и др.
Избрана за „Директор на годината” през 2014 година от СБУ

- Г-жо Борисова, за първи път имаме номинация за „Най-добър учител в света” и вие бяхте избрана за това. Кажете очаквано ли беше за вас и на какво отдавате този успех?


- Наистина става дума за много престижна награда. В световен мащаб това е приз, подобен на Нобелова награда за учител. Много съм щастлива от номинацията, защото по този начин връщаме престижа на учителската професия. Можем да покажем, че и в България имаме добри учители и директори. Тази номинация ще е свързана само с положителни последици и се съгласих, защото можем да покажем добрите качествата на професията. Аз не правя нещо кой знае колко по-различно от моите колеги. Има много добри директори, които също са достойни за тази номинация. Просто работя както смятам за добре за моите ученици и за училището.


- Всичко това наистина е на фона на принизяването на професията. Защо учителството загуби престижа си?


- Може би защото не сме добре оценени от обществото. Затова е важно да се знае, че ние работим добре въпреки проблемите, въпреки ниското заплащане. Стремим се да покажем резултатите си. Всичко това е свързано с подобряване на материално-техническата база, кандидатстването по проекти, повишаване на квалификацията. А това коства много усилия и време. Стремим се да направим така, че децата да се чувстват добре с нас, да се радват, когато идват в училище.


- Какво е необходимо да се промени в системата и как вие лично мотивирате младите кадри?


- Наистина се опитвам да мотивирам колегите, винаги съм се стремяла да привличам млади кадри. Съветвам ги да работят по проекти, защото това е начин да се постигне нещо повече. Важни са и извънкласните форми, които ни предлага и Министерството на образованието и науката. Само по този начин могат да се привличат млади хора в системата, защото излизайки от университета, те също са изправени пред трудности - идват при нас без стаж, но работейки по проекти, се надявам да им хареса и да останат. Въпреки ниското заплащане.


- Само ниското заплащане ли е проблем?


- Не, не бих казала. Има и други проблеми, съпътстващи работата в училище. Затова усилията трябва да бъдат насочени към това училището да стане желана територия, да бъде по-модерно, да се подобри материално-техническата база. Все пак сме в Европа и сме целодневно в класните стаи.


- Можем ли да кажем тогава, че днешното училище изостава от критериите на съвременните деца, на новото поколение?


- Не е точно така. Нека все пак да мислим положително. Стремим се да не изостава. Точно затова казах, че имам прекрасни колеги директори. Когато нещо не е наред, те се стремят да подобрят нещата. Българският директор намира начин и това искам да покажем на света. Смело мога да заявя, че българските учители умеят да работят с деца,  стремим се да интегрираме различни етноси, да осигурим равен достъп до образование, да привличаме млади кадри.


- Трябва ли един директор да бъде добър мениджър? Вие ръководите все пак едно от най-старите училища в страната.


- Точно така. Училището е на 173 г., основано през 1842 г. на 1 септември, Симеоновден. Директорът трябва да бъде добър мениджър, а не да си стои в кабинета и да се оплаква, че няма пари, че заплатите са ниски. Ако директорът е добър мениджър и е подкрепян от колегите и родителите на децата, той може да постигне всичко.


- Смятате ли, че ни е нужен даскалът от миналото?


- Може би трябва да си върнем възрожденския дух на будителите ни и да го пренесем в нашата съвременна действителност. Все пак ние сме модерни учители.


- Имаме нов Закон за предучилищно и училищно образование. Ще се промени ли нещо в системата?


- Бих казала, че съм оптимист. Все пак законът е нов, нека му дадем шанс. Чуха се доста критики, но той се обсъждаше доста дълго време. Времето ще покаже дали е действащ.


- Един от спорните въпроси е този за учебниците. По-добре ли е учителят да избира между много учебници и изобщо учебникът основно средство за обучение ли е в 21-ви век?


- В това отношение би било добре да почерпим от европейския опит, нека не изоставаме в това отношение. Наистина има страни, в които се влиза в класните стаи без учебник. Това важи дори и при децата със специални образователни потребности. Видяла съм го лично във Великобритания. Но има специалисти в тази област, нека да преценят.


- Често се спори по въпроса кой трябва да вземе участие при написването на учебниците. Вие на какво мнение сте?


- Добре е да се взема мнението на учителя, защото наистина са написани на тежък академичен стил. Тогава няма да се допускат грешки.


- Работите ли добре с родителите?


- Непрекъснато сме в контакт с тях, защото без помощта им не бихме постигнали нищо. Консултираме се с тях, работим заедно по проекти, обсъждаме ремонтите на учебната база. Затова съм много благодарна.


- А как приемате решението за държавната субсидия за частни училища? Това предизвика доста бурни дискусии в обществото, някои родители се почувстваха ощетени.


- Това е практика и в чужбина. Затова не виждам нищо лошо в подобно решение. Затова казах, че е добре да видим какво ще се случи, дали нещата, заложени в новия закон, са работещи. Нека не оспорваме всяко ново нещо, а да му дадем шанс. Всяко начало е трудно.


- Какво означава за вас една реформа в системата, как я разбирате?


- Мисля, че това, което е започнато, е в правилна посока. Според мен трябва да се обърне повече внимание на квалификацията на учителите. Така системата ще стане по-привлекателна и ще имаме по-качествено образование.


- Докъде трябва да стигат възпитателните мерки спрямо учениците? Редно ли е да се изключва заради непристойни или уронващи престижа снимки във Фейсбук?


- Всяко училище си има правилник за вътрешния ред и е редно учениците също да се съобразяват с него. Ученикът трябва да  е наясно какво може да прави в училище и какво не.


- Какво поколение расте, какви са според вас днешните деца?


- Според мен расте едно будно и много добро поколение. Важното обаче е да знаем как да го мотивираме, каква среда му създаваме.


- А какви учители харесват днешните деца, какво очакват от училището?


- Важно е да се държим добре с тях. Да видят, че сме техни приятели. Тогава и те ни отвръщат със същото. Тогава можем да спечелим доверието им. Децата търсят обичта на учителя. Не бива да се правим на кой знае какви, за да ги спечелим. На първо място е любовта към детето. Много е важно и как им представяме материала, за да задържим вниманието им в час.

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Емил Радев, евродепутат от ЕНП/ГЕРБ: Никой не проверяваше за оръжие на коледния базар в Страсбург, само за куфари

- Г-н Радев, в момента сте в Страсбург. Кажете каква е обстановката там, има ли паника?

- Вчера вечерта по улиците на Страсбург имаше паника, но хората бързо се укриха в хотели, ресторанти и други сгради, и останаха блокирани в продължение на часове. Дори Европейският парламент бе затворен и никой не можеше да излезе докъм 3 ч. сутринта от мерки за сигурност. Но впоследствие от органите на сигурността позволиха на хората да се върнат по домовете си.

Китодар Тодоров, актьор: Анархизмът е на световно ниво, няма основа хората да са заедно

- Г-н Тодоров, петият сезон на популярния ви влог „Петък точно в 5“ стартира съвсем скоро. Какви изненади сте подготвили за зрителите?

- Не знам дали ще ги изненадаме. Нямаме представа кои ще са темите, които ще разискваме, освен тези, които вече са заснети и една-две идеи. Движим се импулсивно, емоционално, правим каквото ни е на душата в този момент и каквото ни вълнува.

Кръстю Лафазанов: Българският манталитет трябва да се критикува с усмивка

- Г-н Лафазанов, последният ви филм – детският „Smart Коледа“, ви поставя в кожуха на Добрия старец. Какво беше първото нещо, което си помислихте, когато прочетохте сценария и какво ви привлече в него?

- Честно да си кажа, аз имам малко притеснение относно ролята на Дядо Коледа.