Снимки

Стокхолм. Първият европейски град, коронован с титлата Европейска зелена столица. Още през 2010-а. Въпреки това никой местен не лежи на стари лаври, а напротив. Там усърдно продължават с инициативите си, за да намалят въглеродните емисии. И не само - градът има за цел да бъде свободен от изкопаемите горива до 2050 г. Смята да го постигне чрез подобряване на обществения транспорт, обработване на отпадъци. Хората пък масово предпочитат велосипедите пред колите. Всъщност към това се стремят повечето големи европейски столици.

Каква обаче е родната действителност? От години един от най-големите проблеми в столицата ни са старите автомобили и замърсяването с фини прахови частици. Причината за това са най-вече дизеловите коли. Дискутираха се различни мерки, включително въвеждането на стикери за екологичния клас на автомобила. В Париж например заложиха на ековинетки с различен цвят - според замърсяването на автомобилите. В същото време българинът продължава да си купува стари коли, защото просто не може да си позволи нови. Проблемът с мръсния въздух в столицата пък става още по-сериозен през зимния сезон, когато добронамерени столичани в някои квартали решават, че могат да се отопляват, като горят гуми, кабели и дори пластмаса. Затова и само преди няколко дни жители на „Красна поляна“ се вдигнаха на бунт, след като бе установено, че въздухът там е опасно мръсен. Реакцията на общината не закъсня. От там предлагат няколко конкретни стъпки, които да помогнат за решаването на проблема-“зелен билет“, безплатно паркиране на буферните паркинги срещу предоставяне на билет от градския транспорт, както и двойно по-скъпа синя зона и др. Та дори и гъвкаво работно време на администрацията. Все неща, изпробвани навън, но и довели до резултат. Още повече, че според експерти българинът го боли най-много, когато му бръкнат дълбоко в джоба. И има нещо вярно в това, защото все смятаме, че са ни наложили глоба неправомерно. В същото време обаче продължаваме да си палим гумите, защото пари за дърва нямаме. Продължаваме да си купуваме стари автомобили, защото отново пари за нови нямаме, но пък не искаме да се возим в градския транспорт. Да се качим на колело пък съвсем не ни е по силите и достойнството. Нищо, че дори евродепутати го правят. Само че изобщо не се замисляме за последиците. В резултат на всичко това дишаме мръсен въздух, който е причина за десетки заболявания. Наскоро доклад на ЕС показа, че 18 000 души у нас годишно умират поради тази причина. Особено застрашени са децата, които живеят в замърсени райони. Самите ние като граждани обаче не предприемаме нищо. Казваме, че има проблем, но дори не съзнаваме, че действията ни са част от проблема. И то в свят, в който последствията от промените в климата и замърсяването на околната среда вече са от първостепенно значение. Така че от нас зависи как ще живеем и дали изобщо ще ги настигнем някога в Стокхолм. Все още въпрос с неизвестна.


 

 


 



 

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Шефът на спасителите във Варна: След запой туристите стават смели като лъвове и се давят като мухи

- Г-н Есов, да започнем с това как се охранява варненският плаж, какъв е броят на постовете и спасителите, каква е организацията на работа?

 - През това лято на варненския плаж работят 26 спасителни поста. Те са разположени по цялата ивица от вълнолома до четвърта буна. Всички пунктове са оборудвани със спасителни средства, като заетите с охраната и опазването на живота на плажуващите са 60 спасители, по двама на пост. Разполагаме и с 4 медицински пункта – 2 на централния плаж и 2 в района на буните. В допълнение към тях има и подвижен реанимационен екип с линейка.

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.