Снимки

Първата българска история, написана от Петър Богдан Бакшич повече от век преди Паисиевата, е попаднала в колекцията на италианския историк и ерудит маркиз Джузепе Кампори (1821 - 1887). Майката на маркиза се е казвала Мариана Булгарини и вероятно това е причината трудът да събуди неговия интерес. Това съобщава в интервю за Severozapazenabg.com проф. Лилия Илиева от Югозападния университет „Неофит Рилски”. Сензационната новина обаче е, че тя е попаднала на оригиналния ръкопис, писан на латински, с което падат въпросителните около съществуването на първата ни история.

Подробности за историческото откритие ще бъдат публикувани в следващия брой на списание „Балканистичен преглед” през 2018 година. А екип от филолози и преводачи вече стяга за печат историята на Петър Богдан. Основната подготовка по издаването й е на проф. Цветан Василев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, се посочва в публикацията на „Балканистичен форум“. Изданието ще бъде превод по оригиналния текст, факсимиле, бележки и коментар.

Според проф. Илиева след смъртта на маркиза неговата колекция е предадена на Университетската библиотека на Модена, където се намира и до днес. Тя има предположения къде е бил ръкописът, преди да попадне при маркиз Кампори. Още през 1983 г. в един от манастирите на Дубровник попаднала на данни за ръкопис на Петър Богдан, който обаче отдавна бил напуснал манастирската библиотека, без да има данни за съдбата му по-нататък. Но в търсенето на ценния ръкопис й помогнал т.нар. библиотечен ангел.

Като оригинално заглавие на труда се приема „За древността на бащината земя и на българските неща“. Вече със сигурност може да се твърди, че е завършен през 1668 г. след което е бил оставен за редактиране от хърватския духовник и филолог Иван Паштрич. Самият автор пък се е подписал като „Петър Деодат Чипровски“.

Във Венеция книгата е била отпечатана малко след смъртта на Петър Богдан – след 1674 г. „Напълно възможно е скоро да открием и печатен екземпляр – в Италия културното наследство се опазва от векове с цената на големи усилия и като приоритет. Малка компенсация за унищожението, на което е подложена българската книжнина по време на Османската империя”, казва проф. Илиева в интервюто си.

 

Ръкописът включва около 200 страници

"Ръкописът на Петър Богдан включва към 200 страници и съдържанието е разпределено в седемдесет глави, предшествани от предговор, с прибавката на някои документи и с послеслов. Този обем надхвърля значително изказваните досега предположения за големината на текста. В началото се разглеждат по-общи въпроси, докато във втората половина на текста преобладава вниманието към Северозападна България, главно върху католическите селища Чипровец, Железна, Копиловец и Клисура. Споменават се и някои техни съседни селища, някои – за първи път в известните текстове на Петър Богдан, например селото Бели мел. Встрани в полетата на страниците авторът стриктно е отбелязвал данните за изворите, които използва. Снабден с библиографски справочен материал, неговият труд отговаря на модерните стандарти за научен труд", пише проф. Илиева.

Тя е на мнение, че текстът на Петър Богдан, "познат на населението в католическите селища на Северозападна България, е имал роля за подготовката и избухването на Чипровското въстание през 1688 г., вече след неговата смърт".

 

Авторът й създава и първия български герб

През 1643 г. Петър Богдан създава и първия български герб, смятат изследователите му. Досегашните открития, включително и части от преписите на „Историята“, са приемани като косвени доказателства за съществуването на произведението. По тази причина мнозина са се отнасяли скептично и са приемали труда на Петър Богдан като недоказана историческа легенда. През 1979 г. проф. Божидар Димитров прави важно откритие – ръкопис от 9 страници от библиотеката на Ватикана, написани от хърватския свещеник и филолог Иван Пастрич. До новото откритие е загадка дали това е редактирано или точно копие на част от „Историята“.

Духовникът, дипломат, поет, книжовник Петър Богдан е роден в Чипровци през 1601 година със светското име Богдан. Името Петър получава при постъпването си във Францисканския орден през 1618 г. Учи в Чипровския манастир, а след това в Клементийския колеж в Рим. Минава през различни длъжности в католическата църква, а през 1641 г. оглавява Българската католическа църква. Развива огромна политическа и дипломатическа дейност. В историята си той пише: „Мен ме роди българската земя. И сега, макар и грохнал от старост, единствено мисълта за родината ме крепи като разпадащ се кораб след дълги странствувания по морета и океани..."
Умира през 1674 година. Погребан е в олтара на построената и осветена от него църква "Санта Мария" в Чипровци. От няколко години в града се извисява негов паметник.
А за всеки, изкушен от историята, трудът му е неоспоримо доказателство за съществуването на Чипровския ренесанс, който предшества Възраждането по българските земи и е трагично прекъснат след въстанието.

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Илинден е, внимавайте с морето и с гостите у дома

Българската православна църква почита днес паметта на Св. пророк Илия - един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог.

50 млн. лева ни носи окултният туризъм

Около 50 млн. лева годишно са приходите от езотеричен туризъм у нас, който все повече се популяризира напоследък. Това обясни пред „Монитор“ директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов. Става дума за около 250 000 пътувания с такава насоченост. Руснаци, испанци и италианци също идват у нас, за да посещават места, които се смятат за свещени или че са енергийни центрове. Много от тях са били и тракийски светилища.