На 45 г. майсторът на тънката струна от „Люлин” е най-успешният експорт на България в света на класическата музика. На 29 февруари едно момче с цигулка, чиято харизма планини повдига, напълни „Арена Армеец“. След бисовете феновете му зададоха логичния въпрос кога ще повтори магията и в други градове? Отговорът на Васко дойде под формата на турне с испански репертоар, което стартира на 26 септември в Панагюрище. Концертите в Бургас (2 октомври) и Стара Загора (11 октомври) се разпродадоха със скоростта на светлината. Желаещите да върнат усещането си за лято с фламенко-чил ритмите на виртуозния цигулар все още могат да се класират за билети за Панагюрище (26 септември), Свиленград (28 септември), Пловдив (29 септември), Ямбол (30 септември), Варна (3 октомври), Шумен (4 октомври), Русе (6 октомври), Велико Търново (7 октомври), Габрово (9 октомври) и София (14 октомври). „Монитор” разпита Василев за повече подробности около тура.

 

- Васко, завръщаш се с фламенко стъпка през септември. Защо избра да направиш реверанс към музиката на Испания в предстоящото турне?

- Любовта ми към Испания е на много нива – храна, слънце, усещане за свобода, лекота, приятели, море… Едно от най-сериозните професионални влюбвания, които съм имал, е към фламенкото. Помня точно как се случи – гледах филма на Карлос Саура “Кармен”. Музиката беше зашеметяваща. След концерта в „Арена Армеец“ реших, че е време за един чисто испански концерт. Направили сме всички композиции в ритъма на фламенкото, а сега добавихме и още членове на групата – ще видите на концертите какъв творчески катун сме.

- 
Любопитен е фактът, че още преди да завършиш висшето си образование в Пловдив водеше майсторски класове в Кастейон, до Валенсия. Спомняш ли си срещата си с първите си ученици там?

- Висшето ми образование беше обещание – към родителите ми, най вече към баща ми – да имам висше. Истината е, че никога не ми е била нужна диплома и никога това не е било условие за нещо, което искам да постигна. Обаче е важно, ако реша да стана министър в България... или не!? Знам, че за директор е важно. Иначе в Лондон никой никога не е питал къде ми е дипломата – там също освен в Кралската опера от години водя майсторски класове по цигулка в Кралския колеж. Поканата за Музикалната консерватория в Кастейон, Испания, дойде от мои колеги, с които свирихме по концерти заедно. Заради обичта ми към страната нямах нужда от никакво убеждаване да опитам и се оказа суперуспех – обичам студентите си, а и те ме харесват. Чакаме лятото с нетърпение, понякога и от двете страни чакаме с нетърпение да свърши часът, за да отидем заедно на вечеря и после фиеста! Радвам се на успехите им и оставаме приятели и след като се дипломират.

- Сантиментът ти към тази страна е свързан и с приятелството ти с група Chambao. Трима от тях ще те подкрепят и на предстоящите концерти. Точно колко слънчева порода хора са те по скалата от 1 до 10? Има ли разлика между това да работиш с някой от Малага, а не от Токио - като темперамент например?











- Историята ми с групата Chambao е много интересна. Всичко започна преди повече от 10-12 години, когато моя приятелка, която живее в Испания, ми подари техен диск, който обаче беше презаписан и никъде не пишеше името на групата. Една цяла есен в Лондон слушах тази музика непрекъснато почти и при едно от ходенията си до Мадрид взех диска с мен, отидох в един от техните големи музикални магазини и го пуснах на едно от момчетата, които работят там. Той веднага каза: „Ама как – това е Chambao!“ Тръгнах си от магазина с всичко, което бяха издали до този момент, и така започна всичко. Години по-късно те имаха концерт в София, запознахме се и оттогава работим непрекъснато почти заедно. С Тони Кантеро - китари, Тони Ромеро - пиано, и Хуанито - перкусии, сме като едно семейство. Много прекрасни хора и музиканти са и съм им благодарен и щастлив, че именно с тях направихме този репертоар с фламенко музика, която ще представим в България след месец.

По скалата от 1 до 10 и по критерий за слънчева порода те са 100! Работата ни е точно като времето в Испания – светла, забавна и емоционална. Много искам да ги заведа в Япония – мисля, че ще се влюбят в тях. Колкото и да са далеч Испания и Япония като територии, колкото и да сме различни в някакво отношение, мисля, че музиката топи всякакви бариери. Японците много харесват танго и фламенко, така че мисля, че скоро ще обединим двете култури.
- По време на лятното ти турне с филмова музика събра 4 или 5 националности в бенда си. Сега как стоят нещата?

- Да, вярно, че така се получи. Сега ще е много ясно – всички са испанци, само аз не. В началото на месеца имахме концерт на открито в Испания с Кантеро, Ромеро и Хуанито. Малко преди това те ми предложиха да поканим още един музикант, техен приятел от Малага – Рамон, който свири на китара и перкусии, както и една фламенкиня – танцьорката Лаура, и Ева, която пее специфичните отпявания на фламенкото. Изведнъж се оказахме с 3-ма нови членове в бандата и стана толкова хубаво, че сега Рамон, Лаура и Ева стягат багажа към България. Ако трябва да обобщя, значи сега сме 6-има испанци срещу 1 българин – ще приема концертите и като туристическа обиколка, искам да им покажа колкото мога повече от страната ни.

- Два от концертите ти се разпродадоха предварително месеци по-рано, без да са анонсирани подробности около сетлист...

- Много съм благодарен на публиката за тази подкрепа. За всеки, който се занимава с изкуство, това е най-най-голямата награда. Билетите в Стара Загора, а малко след това и в Бургас наистина се изчерпаха светкавично. Обмислям с екипа ни да направим нещо специално за публиката в тези 2 града, но ще още не знам дали е възможно, затова не мога да го споделя.

- Жената до теб - Томо, не пропуска мащабните ти проекти в България. Ще те придружи ли и този път?

- По всяка вероятност ще дойде и тя.

- Ще ви остане ли време за отскок до любимото ти Царево или до друго уютно местенце за отдих?

- Никакъв шанс! Програмата ми този път наистина прилича на влаково разписание – няма място за никаква импровизация. Ще пътуваме като катун – след всеки концерт ще тръгваме за следващия град. Знам, че има план да правим срещи с публиката за автографи и снимки след концертите – това е традиция и ще я спазим и този път, така че времето е крайно ограничено. В момента обсъждаме да пуснем компактдиск с част от репертоара от «Арена Армеец».

- Какви са ангажиментите ти в Япония в момента извън джаз фестивалите? Как попадна в екипа, записал саундтрака на „Дисни” хита "Търсенето на Дори"?

- Продължавам да работя с музиканти от различни области и стилове. Това винаги ми е било интересно, а с годините става все по-важно да има някакво предизвикателство. Програмите, които свирим, са частично с мой репертоар, частично с техен, но целият процес по разработването на общата програма за мен е много приятен, защото винаги е различно. Джаз фестивалите ми дадоха фестивалното усещане, което в класическите зали е трудно да усетиш. Ангажиментът към саундтрака на „Дисни” пък дойде от друг мой колега, с когото работим и който пише много филмова музика.

- Един от артистите, към които храниш изключителен респект - Лили Иванова, също ще изнесе серия концерти през септември и октомври. Има ли опция да я изненадаш, както направи в Античния театър в Пловдив миналото лято, появявайки се с огромен букет до пулта на озвучителя?

- Mного бих искал – този концерт в Античния театър беше приказен! Знам, че сега е на 11 септември, когато аз имам концерт в Токио обаче. Не знам дали ще успея да дойда на някой от другите концерти, но не бих казал сега, защото каква изненада ще е тогава?!

- Кръстен си на дядо си, който е на ръба да стане столетник. Как е той? Има ли запазено място в някоя от залите за турнето?

- Дядо ми е по-популярен от мен... много го обичат всички. Искам и аз като порасна да приличам на него. Изобщо няма да се изненадам, ако го видя на всички концерти.

- Активен ли е още вайбър чатът, който те свързваше със сестрите ти, разпръснати по света? Какви са новините от тях напоследък?

- Всички са добре – наслаждават се на лятото пълноценно. Чуваме се и си пишем, но аз съм най-малко активен – сигурно защото съм най-зает.

- Ти си най-младият концертмайстор в историята на Кралската опера, имаш и двойно гражданство покрай ангажиментите си в Лондон. Какви са настроенията там след Брекзит? Българите от твоето обкръжение как реагират на вота от референдума?

- Мисля, че Тачър беше казала, че хората на власт трябва да управляват така умно, че да не се стига до референдум. Живеем в опасно време, с огромни ресурси и инструменти за манипулация. Брекзит беше до голяма степен въпрос на кампания и в крайна сметка решението и най вече последствията от него ще ги усетим всички постепенно.

 

- Като дете бе поискал кофа сладолед от Тодор Живков, докато други те навиваха да си поискаш апартамент. Сега кои са материалните неща, които те карат да се чувстваш щастлив?

- Със сигурност отново нещо вкусно за ядене – аз не съм се променил много… Е, сега вече и бизнес класа полет също бих оценил… а може би и по-смело – самолет… Истината е, че всичко, от което имам нужда, е здраве – за мен и близките ми. Нямам силна привързаност и зависимост към нищо материално. Наясно съм колко за кратко сме на тази земя и бих искал да живея така, както ми харесва и както съм щастлив.

 

ВИЗИТКА

Васко Петров Василев е роден на 14 октомври 1970 г. в София

Дебютната си плоча записва едва 7-годишен, а на 10 получава правителствена стипендия и влиза в редиците на Музикалното училище за даровити деца към Консерваторията в Москва

През 1994 г. мести постоянния си адрес в Лондон и става най-младият концертмайстор в историята на Ковънт Гардън

Към днешна дата в Япония Васко е по-популярен от българското кисело мляко, а в Испания е сред най-ухажваните водещи на мастер клас по цигулка

 
 
 
 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (6 - 10 май)

След всички таланти, избуявали през годините, българинът доказа, че е достигнал до съвършенството и покрива напълно идеала за многостранно развитата личност. Потвърждението за това дойде в дните, в които даже пълните атеисти се развихриха по темата за папското посещение и религиите.

Седмичен мониtоринг (22 – 26 април)

30 милиона яйца няма да изкукуригат и изкудкудякат по Великден. Тъжна новина и не съвсем. Всяка уважаваща себе си кокошка е наясно, че е важно не снасянето на яйцето, а откудкудякването му. Едни „репортери без граници“ вече се отчетоха предвеликденски с мощно кудкудякане, след като снесоха поредната кошница запъртъци, вапцани с черна боя.