Снимки

Афера с ценни книжа и бонове, пусната в действие от укриващия се зад граница банкер Цветан Василев в периода 2011-2012 г., е ужилила КТБ с над половин милиард лева. Схемата включва поне дузина фирми от най-близкото обкръжение на мажоритарния собственик на фалирания трезор, като облагодетелстваните от сложните машинации са все едни и същи – свързани с него дружества, крайната цел е овладяването на все по-големи сегменти от икономиката на страната, а ощетените са неизменно нищо неподозиращите вложители в КТБ.

Това става ясно от заключенията на два разследващи екипа. Единият е на инспекторите от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), които вече поискаха съдът да конфискува над 2 млрд. лв от Василев и обкръжението му. Другият – на разследващата фирма „АликсПартнърс“, която бе наета от синдиците на фалирания трезор, за да издири активите, купени с парите на вложителите в него. Докладът й бе официално публикуван във вторник, след като парламентът миналата седмица прие законовата поправка, внесена от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Петър Чобанов, според която документът бе декласифициран и оповестен публично.

Основна част от аферата е реализирана чрез поредица от т.нар репо-сделки (операции с държавни ценни книжа със задължение за обратно изкупуване), сключвани в периода 2011-2012 г.,

през които са превъртяни над 483 млн. лв.

и са били финансирани от кредити, отпуснати от банката, обясни за „Монитор“ шефът на КОНПИ Пламен Георгиев. Според инспекторите от комисията репо-сделките са над дузина, като в тях участват серия от дружества, пряко и косвено свързани с Цветан Василев, а схемата е една и съща – КТБ купува ценни книжа от държавата за срок от 6 месеца с цел да бъде оперирано с тях. С тях обаче оперира не самият трезор, а фирмите от кръга на Василев, на които ценните книжа са били предоставени от КТБ на десеторни по-ниски от изкупните цени. Дори и тези суми се плащат не пряко от бенефициентите, а от други дружества, които от своя страна са кредитирани от КТБ. Веднъж взели ценните книжа, бенефициентите ги използват за изкупуване на облигации от големи предприятия в страната, към които Василев има интерес.

Повече от година и половина сръбският съд не се е произнесъл за ектрадирането на Цветан Василев у нас. Това де факто е непряко овладяване на тези предприятия, като банкерът не се афишира като техен собственик, но реално прибива контрол над дружествата. Тъй като след изтичането на 6-месечния период ценните книжа трябва да бъдат налични отново в КТБ, за да влезе клаузата за обратно изкупуване от страна на държавата, бенефициентите трябва да ги върнат на трезора. Те обаче не разполагат реално с пари, за да ги освободят, тъй като са използвали книжата за другите финансови операции, теглят кредит от КТБ, но този път пряко.

Така банката финансира два пъти една и съща сделка, но печалбата – в случая закупените активи, отиват не при нея, а под контрола лично на Василев.

Схемата с репо-сделките, но описана в по-обобщен вариант, фигурира и в доклада на „АликсПартнърс“. Там обаче много по-подробно е описана друга

идентична схема, но този път с бонове

През 2012 г., докато още тече далавера с ценните книжа, в пъзела на Василев се появява новоучредена в Холандия фирма – „Нордърн Лайтс България“. Макар и с ограничени средства, дружеството влиза като страна по мостов заем от 150 млн. долара, предоставен на КТБ. Първоначално поема ангжимента да осигури 60 млн. долара от тази сума., но тъй като не разполага с подобни финансови средства, прави сложна операция – пуска чрез ирландската фондова борса свои инвестиционни бонове. Интересното е, че те се радват на най-голям интерес основно в обкръжението на Василев. Фирми, свързани с банкера, изкупуват голяма част от тях, при това – със заеми, получени от КТБ. А още по-любопитното е, че след това самият трезор ги изкупува от дружествата. Така равносметката показва, че освен че се е самокредитирала, КТБ в крайна сметка се оказва горд собственик на 73 млн. долара в бонове, което представлява 48.67% от общата емисия. Цената на боновете обаче вече няма нищо общо с първоначалната им цена, тъй като според доклада на „АликсПартнърс“ те са се обезценили, а общата им стойност сега се изчислява на 2,8 млн. долара. Въпросните бонове пък са били единственият актив на „Нордърн Лайтс България“, в чийто годишен доклад за 2014 г. вписаната им стойност „изглежда да е нулева“. Още по-абсурдното е, че заради тези финансови машинации дружеството в момента е признато за кредитор на банката.

Самокредитирането изглежда е било основен инструмент

в операциите на трезора, защото именно чрез заеми към свързани с Василев дружества е направено и увеличението на капитала на банката през 2014 г. Още при излизането на доклада на „АликсПартнърс“ лъсна, че от дължимите към момента над 4,8 млрд. лв. кредити към КТБ реално банката може да си възстанови не повече от 800 млн. лв. На толкова според „АликсПарнерс“ се оценяват едни от малкото работещи активи, заложени в полза на трезора, които могат да бъдат осребрени, за да се разплати банката с кредиторите си. От заключенията на международната разследваща компания стана ясно още, че около 2,5 млрд. лв. са отишли директно в джобовете на Василев, след като са били превъртяни през кухи фирми, наречени още „канали за финансиране“ (виж таблицата).

 
Според „АликсПартнърс“:

Има основание за искове

срещу Василев и одиторите

Синдиците на КТБ имат основания да заведат граждански искове за небрежност от страна както на одиторската фирма KPMG България, така и на самите одитори, които са проспали източването на трезора, считат авторите на доклада на „АликсПартнърс“, като посочват, че основанието са „щети, причинени от небрежно изготвени одити“. Каква би била стойността на подобни искове обаче тепърва трябва да се изяснява. От „АликсПартнърс“ дават да се разбере, че има основания за завеждане на граждански иск и към мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, тъй като е причинил значителни и невъзстановими загуби в резултат на действията си. В графата „стойност на претенцията“ от фирмата пишат: „Теоретично, общата стойност е тази, която е загубена от банката (пряко или косвено) в резултат на действията на г-н Василев“. Както вече стана ясно, от общо близо 5 млрд. лева раздадени кредити,биха могли да се възстановят не повече от 800 млн., защото заемите са били отпускани или без каквото и да било обезпечение, или срещу частично.

 

Ганчев превзема „Петрол“

чрез поредица от цесии

След като сложи ръка върху бензиностанциите на „Петрол“, като ги прехвърли във фирма от обкръжението си с услужливата помощ на бившите вече квестори на КТБ (бел.ред. - те вдигнаха обезпеченията върху тях), ловешкият авер на Цветан Василев Гриша Ганчев се пробва да придърпа и цялата група чрез поредица от цесии.

Бензиностанциите на Последната такава цели да сложи контрол върху акции на „Петрол“, заложени като обезпечение пред КТБ срещу отпуснати от банката кредити. От доклада на „АликсПартнърс“ става ясно, че през август 2014 г. свързаната с Ганчев фирма „Торинекс“ е цедирала задължение на един от акционерите в „Петрол“- „Корект фарм“, към „Алфа кепитъл“ (бел.ред. - и двете дружества вече са в процедура по несъстоятелност), произтичащо от сделка за закупуване на акции на „Петрол“. Сделката е финансирана от КТБ, а в резултат на заеми, отпуснати от трезора на двете фирми, както акциите в „Петрол“ на „Корект фарм“ (18,3%), така и тези на „Алфа кепитъл“ (28,9%) са заложени като обезпечение в полза на банката. Така макар пряко да държи 5,5% от акциите в „Петрол“, КТБ всъщност притежава приблизително 53% от дяловете в дружеството. В същото време обаче заради цедираното задължение Ганчев се опитва да наложи контрол над процедурите по несъстоятелност на фирмите и по-специално на „Корект фарм“. Това според разследващата фирма води до риск от публична продан чрез търг на заложените пред КТБ акции, което би довело до измъкване на дружеството от контрола на синдиците на трезора, макар цялостното му придобиване да е било направено именно чрез пари от банката.

 
Само брокерът по продажбата взел 648 000 франка хонорар

Василеви дали 10 млн. лв. за

такси и ремонт на палата в Женева

Над 10 млн. лв. е пръснало семейството на укриващия се от родното правосъдие в Сърбия банкер Цветан Василев за такси, ремонт и обзавеждане на луксозния палат край Женевското езеро. Това показват данните на КОНПИ, която преди няколко месеца наложи запор на баровския имот. Според докумените по делото за конфискация на имането на Василев къщата е купена за 23,5 млн. франка. Сделката по придобиването на имота обаче се е оскъпила допълнително от нотариалните такси по прехвърлянето му и брокерския хонорар. От документите лъсва, че само комисионата на посредника е над 648 000 франка, като отделно са били платени около 1,3 млн. лв. за нотариални такси.

Имението в Женева.Отделно банкерът-беглец и съпругата му Антоанета са броили още над 4 млн. лв. за ремонт, обзавеждане и архитектурен план на “Къща Женева”, както Василеви са кръстили имението си. Палатът в Швейцария е най-скъпият имот, който е бил блокиран по дело за конфискация у нас. Според данните на експертите имението се оценява на 47 559 915 лв., което е три пъти повече от общата стойност на конфискуваното от комисията бандитско имане за последната година. Самата Антоанета Василева беше извикана в началото на миналата година да даде показания по проверка на прокуратурата за пране на пари, стартирана след разкритието за покупката. Тогава авокатът на фамилията Менко Менков описа палата като „едностайно жилище” от 200 квадрата, намиращо се “в едно швейцарско село”. Според него имотът не бил обзаведен и имал нужда от “ремонт на покрива, който тече”. Доколко твърденията му са истина, може да се види от снимките на къщата. Разминаването между реалността и думите му обаче не попречи на Менков да заяви също така, че фамилията можела да изгуби палата, защото бил ипотекиран срещу кредит в швейцарска банка, а семейството не можело да си обслужва заема заради наложения на сметките му запор. За да оправдаят покупката, която е в най-горния ценови диапазон в най-тузарската зона на Женева “Колони”, Василева и адвокатът й заявили пред разследващите, а след това и пред журналистите, че половината от парите за палата дошли от “средства от лични финанси, с платени данъци”, а другата половина била от кредита, даден от швейцарска банка. Как точно Василева е успяла да изтегли подобен кредит с преподавателската си заплата, не стана ясно.

 

Картини и монети за

1,7 млн. лв. под запор

Картини, юбилейни монети и други ценности, собственост на Цветан Василев, са поставен под запор по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. От документите става ясно, че ценностите са открити при обиските на централата на КТБ и имоти на банкера беглец, извършени от прокуратурата.

Картините бяха иззети при обиски на прокуратурата в КТБ. Тогава в сейфовете на банката и кабинета на Василев бяха открити 288 платна, оценени на над 990 000 лева. Сред тях има произведения на Иван Мърквичка, Дечко Узунов и Димитър Казаков-Нерон. След като бяха иззети, картините бяха предадени за съхранение в Националния исторически музей. Отделно в трезора на БНБ пък се съхраняват над 190 ценности като юбилейни монети, златни кюлчета и икона, инкрустирана с перли, които също бяха иззети от кабинетите на Василев в КТБ. Според оценката на КОНПИ те струват над 750 000 лв. Ценностите са част от обезпечение на бъдещ иск на стойност около 2,2 млрд. лв. срещу Василев, съпругата му, тяхната дъщеря и контролираните от него юридически лица. Вече са наложени обезпечителни мерки на имущество на стойност 1,5 млрд. лв. В техните се включват и дружествени дялове в капитала на десетки търговски дружества, акции в капитала на още дузина фирми, парични средства по 20 банкови сметки, 4 пътни превозни средства, 16 недвижими имота в София, включително и няколко цели сгради, 5 недвижими имота в Банско, 2 в Созопол и по един във Варна и Царево. Цветан Василев е обвинен в присвояване на 206 млн. лева. от КТБ. От над година и половина насам обаче банкерът е в Сърбия и се чака решението на белградския съд дали да бъде екстрадиран у нас, както поискаха българските власти.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Българи горят с по милион за екскурзии от сайтове клонинги

Българи горят с по около един милион лева годишно от сайтове, които са копия на официални страници на хотели, туристически агенции и посредници при запазвания на стаи и апартаменти. Това съобщиха за „Монитор“ разследващи, които работели по стотици сигнали за измамени, които са дали близо 1 млн. лева за 12 месеца и така не са получили услугите, за които са платили.

Почетоха жертвите на атентата в Сарафово с възпоменателна церемония

"Вярваме в правосъдната система на България, а също и че извършителите от Хизбула ще получат заслуженото наказание. Все още не е открит лек срещу омразата и фанатизма, нужно е да сме единни. Израел и България ежедневно демонстрират това", каза посланикът на държавата Израел у нас, н.пр. Ирит Лилиан, по време на възпоменателната церемония на летище Бургас, в памет на жертвите, загинали в кървавия атентат на този ден преди 6 години. 

Кметът на Поморие даде на Цацаров аферата от рекета на „Бивол“

2 чувала с 4 класьора за скандалната сделка за аферата „Кабланд”, с която бе рекетиран и от сайта „Бивол“, занесе вчера кметът на Поморие от 2011 г. насам Иван Алексиев на главния прокурор Сотир Цацаров.