Снимки

Няколко десетки черно-бели фотоса, съхранени в архива на проф. д.в.н. полк. Димитър Недялков ще припомнят на 20 февруари забравената история на казанлъшкото самолетостроене. Експозицията ще бъде подредена в музея на фотографията и визуалните изкуства.

Собственикът на колекцията е началник на катедра „ВВС и ПВО“ при Военната академия„Г.С. Раковски“, той е  военен летец, пилот I клас, него ученик в усвояването на летателното дело е президентът Румен Радев. В летателната си практика има над 1500 часа. Автор е на над 200 публикации, сред които 19 монографии . 

Експозицията проследява развитието на  самолетостроенето  в Казанлък -  един от големите авиационни центрове през 20-и век у нас, след създаването през декември 1926 г., на Аеропланното училище тук.

През април 1927 г. държавата сключва договор с чехословашката самолетостроителна фирма, „Aero-Praga“ , за построяване на фабрика и отдаване на концесия като Казанлък е бил избран сред множество други „оферти“, като най-вероятно надделява фактът , че тогавашния министър на войната генерал Иван Вълков е казанлъчанин.

Три години по-късно договорът с чехите е разтрогнат,съоръженията са закупени от италианската Caproni-Milan“, чийто собственици  приемат предложението за влагане в производството предимно на български материали. Приема се името на фабриката – „Самолетна фабрика Български Капрони“- Казанлък.

До 1938 г. се строят предимно учебно-тренировъчни самолети, съобразно ограничителните изисквания на Ньойския договор. Изпълняват се и ограничен обем монтажни и ремонтни работи при заплащане на „ишлеме“ по договорка  с Министерството на войната.

От 1932-а до 1942 г., когато изтича концесията, в Казанлък са построени серийно осем типа самолети.  После държавата поема цялата собственост и преименува предприятието на „Държавна самолетна фабрика“ – Казанлък. Летището на Овощник край Казанлък, става база за летателно обучение. Сред  произвежданите тук е българският двумоторен лек бомбардировач, познат като „ КБ-6 Папагал“, който  конкурирал успешно сходните модели на немските „Юнкерс“ и „Фокер.

Машината била версия на италианския многоцелеви двумоторен лек бомбардировач „КА – 309 Гибли“, създаден по проект на инж. Чезаре Палавичини.

Родната модификация /пусната в серийно производство със съдействието на инж. Цветан Лазаров /1896-1961 г./ имала максимална скорост за летене 265 км/час при таван от 6 500 м. Натоварен с до 32 авиобомби самолетът можел да прелети 1200 км.Тук политат към небето още няколко вида бойни летателни апарати: „КБ – 2А „Чучулига“ /1936/; „КБ -3 Чучулига -І“; КБ-4 Чучулига- ІІ“ /1938/ и „КБ-5 Чучулига ІІІ“.

Последният влиза в серийно производство през 1940 г., използван е като разузнавателен, свързочен и щурмови. Поради изтичане на концесионния договор и затруднения с доставката на материали /основно от Германия/ на 15 септември 1942 г. „Капрони България“ обявява фалит, а производствените помещения и техниката са одържавени.

Работата продължава под ново име: Държавна самолетна фабрика, към която през 1945 г. към нея са присъединени част от базите на учебния въздушен полк в Казанлък. През тези няколко години там основно се ремонтират самолети, включително и съветски от състава на 17-а въздушна армия, подчинена на главнокомандващия  Трети украински фронт маршал Толбухин.

Последните слезли от конвейра самолети: 30 броя  от типа „КБ 11 – А Фазан“ са „подарени“ на Югославия, където летят до към 1956 г. Подаръкът всъщност е част от репарациите, които България изплаща след края на Втората световна война по силата на подписания през 1947 г. в Париж мирен договор. Самолетопроизводството е пренасочено към Ловеч.След правителствено решение от средата на 50-те години, че армията и гражданското въздухоплаване ще ползват само и единствено руски машини – и там цеховете преминават към изцяло сухоземни изделия.

Натрупаният опит от персонала е използван спорадично: през 1950-а за направата на 16 броя безмоторни УР-1; 14 броя „Жерав“ през 1953 г. и 16 „Гълъб“ през 1955-а.

Държавната самолетна фабрика в Казанлък е преименувана в  „Завод 13“, който произвежда всичко друго /включително и радиопарати и шевни машини с марката „Шипка“/, но не и аероплани.В началото на 90 – те години, малко преди приватизацията на „Капрони“  безследно изчезват запазените два оригинални самолета.

 
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Вулканът Килауеа бълва скъпоценни камъни

Вулканът Килауеа, който залива с лава Хавай, рани един човек и разруши десетки домове, започна да сипе скъпоценни камъни. Удивителното явление обаче няма да компенсира местните жители, тъй като стойността на минерала оливин не е висока, въпреки че, според преданията, е бил любимият скъпоценен камък на Клеопатра.