Снимки

- Проф. Тотев, как ще коментирате поправките в Закона за академичния състав, приети на второ четене от парламентарната образователна комисия в парламента, според които професори и доценти ще се разделят с академичните си длъжности при доказано плагиатство?

- Това е справедливо решение и го подкрепям, но трябва да има обективни критерии, според които плагиатството наистина да бъде доказано безусловно, и само тогава да се пристъпи към такива действия. Деликатен е въпросът кога плагиатството се установява явно и кога не.

- Какво смятате за лансираната идея студентите да следват на кредит, който да се опрощава при условие, че останата да работят в България?

- Отдавна съм изтъкнал, че не сме достатъчно богата държава, че да инвестираме в обучение на специалисти, от които най-добрите заминават навън. Мисля, че този модел ще е полезен на този етап, защото по такъв начин ще обвържем следването с оставането на работа в България. В годините, когато имаше работа по разпределение, съществуваше подобна практика.

- Това не е ли крачка назад към едни отминали времена?

- Може, от една страна, да се брои като крачка назад, но това е необходимост. Защо най-скъпоструващите ни специалисти – медиците, завършват тук и без никакви ангажименти отиват на работа навън. Давам това само като пример, подобно е положението и при специалисти в техническата област, от които най-добрите също си намират работа зад граница.

- Как обаче в 21-ви век да се затворят границите за един млад човек?

- Това не е затваряне на границите, а личен избор, в случай, че един студент желае да получава подкрепа от държавата или от частна компания и се ангажира по някакъв начин да си възстанови средствата, които са инвестирани в рамките на няколко години.

- А това на практика означава ли, че университетите няма да получават субсидия, а цялото обучение ще бъде поето под формата на кредит към студента?

- Не го разглеждам по този начин. Според мен са два отделни компонента. Едно е субсидията, друго е таксата. Субсидията се дава от държавата за подготовка на кадри, отделно студентите плащат такси, които могат да бъдат урегулирани с кредит.

- Този модел за всички ли професионални направления ли трябва да бъде въведен, или само за някои области?

- Мисля, че много започнахме да диференцираме областите на приоритетни и неприоритетни, необходими и не необходими, което не е съвсем правилно. Това, че някои бяха класифицирани като приоритетни, не означава, че другите не са такива за потребностите на държавата.

 

- Т.е., ако този принцип се въведе, според вас той трябва да важи за всички специалности?

- Разбира се.

- Наскоро МОН представи промени, свързани с финансиране на висшето образование. В тази връзка битува и идеята за т.нар. трета стипендия или безплатно следване за студентите от приоритетните професионални направления. Мислите ли, че това ще бъде ефективно?

- Според мен този подход не би накарал определени хора да следват в определена област единствено и само заради това, че нямат такса или това е приоритетно направление. Изборът на висше образование е потребност на даден човек – той или е математик, или е химик, техничар, медик или да кажем икономист. Не това е подходът, поне според моя опит.

- Има и по-строги рестрикции относно някои професионални направления, които предвиждат прием да не бъде разкрит там, където има под 15 новоприети първокурсници във въпросните. Одобрявате ли тази мярка и смятате ли, че ще е ефективна?

- На първо място не знам това доколко ще спомогне кандидат-студентите да се откажат да записват специалности, които произвеждат, образно казано, безработни специалисти с висше образование. Друго е разковничето според мен. Трябва да има разяснителна кампания – хората да знаят, че записвайки определена специалност в съответния университет, ще могат да си намерят работа, когато си вземат дипломата. В последно време стана модерно да се разкриват медицински факултети под различна форма на неприсъщи места. Това не е моделът, по който да се привлекат средства към дадено висше училище.

- А вие как си обяснявате силния интерес към професионалните направления „Икономика“ и „Администрация и управление“ през последните години?

- Нямам обяснение за този феномен. Не разбирам защо кандидатите избират тези области, като знаят, че излизайки от университета, няма да си намерят работа. Беше модерно да се завърши икономика, а администрация и управление привлича с лесно следване и работа. Но има ли ръководни свободни позиции, за да може да се практикува тази професия? Тези хора не си задават този въпрос.

- Освен председател на Съвета на ректорите, вие сте и ректор на Минно-геоложкия университет. Готвите ли се за кандидатстудентската кампания?

- Започнали сме преди още два месеца. Кандидат-студентите трябва да знаят, че тези, които постъпват в нашия университет, си намират работа, след като завършат. Причината е, че сме единственото висше училище в страната, което подготвя кадри за добивната индустрия на България, а това е живата работеща индустрия и е гръбнакът на икономиката ни.

- Има ли достатъчно интерес от страна на кандидат-студентите към тази област?

- Ние обучаваме студенти в няколко професионални направления – преработка на полезни изкопаеми, архитектура, строителство и геодезия, науки за земята, общо инженерство. Колкото до интереса, не бих казал, че има някакви пикови моменти. Общо взето, при нас кандидатите на регионално ниво и като брой е почти един и същ интересът през последните години.

- Обмисляте ли да увеличавате студентски такси?

- Не.

- Изтече срокът на проекта за европейски стипендии, като е дадена заявка, че студентите ще продължат да получават такова поощрение, но средствата ще са от държавния бюджет. Оптимист ли сте, че това ще се случи наистина?

- Не мога компетентно да отговоря на този въпрос, но ми се иска тези стипендии да могат да се изплащат на младите хора. Също трябва да се помисли и за стипендиите на докторантите. Редно е те да се увеличат. Сравнено с минималната работна заплата от 510 лв. тяхната стипендия беше 450 лв., сега е 500. Но дори и само с 10 лв. пак е под минималната работна заплата. А това са хора, за които залагаме, че ще бъдат хора на науката.

- От години университетите остават с хиляди незаети места. Очаквате ли промяна на тази тенденция през следващата кампания?

- През последните години сме свидетели на едно и също нещо. Малко хора, много обявени места в университетите и съответно незапълване на бройките и всичките такива мерки, които моите колеги предлагат с реклами, че записват по телефона студенти, които не са успели да го направят навреме, че ще намалят или ще премахнат такси, не знам дали ще доведат до някакъв резултат. В близкото бъдеще, за съжаление, не виждам да се решат проблемите. Първо, защото децата през следващите години няма да се увеличават – те или ще са толкова, или ще намаляват. Второ, ние самите като ръководители на висшите училища трябва да си помислим какво да правим с план-приема при специалностите, които не са присъщи за нашите университети, а по една или друга причина сме ги създавали в годините - дали да не бъдат закрити.

 

ВИЗИТКА:

Роден е на 12.11.1954 г.

Завършил е Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“

През 2011 година става професор

От ноември 2011 година е ректор на Минно-геоложкия университет


 

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Eнергийни сюжети или каква е връзката между леда, електричките и "Белене"

Явно последната седмица на петия месец от нашето председателство на Съвета на Европейския съюз ще протече под знака на две важни визити на български политици в Русия: отминалата вече среща на президентите на двете страни в Сочи и предстоящата среща на българския премиер с руския президент и с други официални лица на 30 май в Москва.

Побойниците от фейсбук

Късно следобед в събота до читалището в кв. "Гривица" в Шумен убили с нож млад мъж, баща на три деца. На пръв поглед мнозина биха отвърнали глава - битова свада на границата на квартала с циганската махала, някак си дежавю, което не предизвиква съпричастност. Можеше да си продължим с обърната глава, ако не беше цялата съботна активност на убиеца в социалните мрежи.

Вечната сила на пазарлъка

 Промениха се светът, хората и техните нрави. Няма го умилителния пазарлък от времето на Любен-Каравеловите герои. Дигиталната епоха иска своето.